Решение № 4 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 418/2012 г.

Решение № 4 от 20.02.2013 г. на ВКС по гр. д. № 418/2012 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 и сл. ГПК, образувано по касационната жалба на А. Й. П., чрез пълномощника му адв. Ат. Т., против въззивното решение от 15.12.2011 г. по гр. д. № 1748/2011 г. на Бургаския окръжен съд, с което след отмяна на първоинстанционното решение е постановено друго, с което е допусната делбата на недвижим имот в [населено място], [улица], ет. 3, ап. 3, представляващ самостоятелен обект с идентификатор № *, с площ 112 кв. м., ведно с принадлежащото му избено помещение с площ 12 кв. м., при дялове - 1/2 ид. ч. за касатора и по 1/4 ид. ч. за П. А. Х. и Р. А. Х., за всяка една от тях. Касаторът поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния и процесуалния закон и необоснованост на изводите на съда с искане за отмяната му и вместо това се постанови друго, с което искът за делба се отхвърли. Претендира и заплащане на направените съдебни разноски. От ответниците по жалбата П. А. Х. я оспорва по съображенията в писмения й отговор, чрез пълномощника адв. Т. Ж., а Р. А. Х. не изразява становище. С определение № 333 от 4.06.2012 г. Върховният касационен съд е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по релевантните за спора въпроси за приложимостта на презумпцията по чл. 69 ЗС между съсобствениците, един от които се позовава на придобивна давност по отношение идеалните части на другите, и за доказателствената тежест относно наличието на действия, обективиращи промененото намерение на владелеца и довеждането им до знанието на другите съсобственици. Същите са предмет на разглеждане в ТР № 1/2012 г. ОСГК на ВКС, до приемането на което производството по настоящето дело, след допускане до касационното обжалване на въззивното решение, бе спряно, впоследствие възобновено с определение от 12.11.2012 г. Като прецени данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, приема следното: За да допусне делбата на имота, въззивният съд приел, че е налице обикновена съсобственост между страните - касаторът е придобил 1/2 ид. ч. на основание прехвърлителна сделка от наследодателката на другите две съделителки, които се легитимират като собственици на по 1/4 за всяка от тях по наследство от последната. Приел е, че ответникът /касатор/ не владее имота на правно основание - придобивна давност след смъртта на праводателката му М. Х. по отношение на частите на другите съсобственици, което да им е противопоставимо, тъй като на първо място не е установено да е упражнявал еднолично фактическа власт в изискуемия се десетгодишен период с оглед установеното по делото обстоятелство, че двете деца на ищцата са живели в апартамента до 2002 г., т. е. ищцата е ползувала имота чрез трети лица. Съдът е приел, че касаторът, позоваващ се на придобивна давност по отношение на чуждите части в съсобствеността, не е установил промяна в намерението си да ги свои за себе си, чрез действия, препятстващи и отблъскващи възможността останалите съсобственици да упражняват фактическа власт върху имота, както и тази промяна да е станала тяхно достояние. Липсата на фактически действия за манифестиране спрямо другите съсобственици установяване на владение изключително за себе си върху целия имот, вкл. и върху чуждите идеални части, както и липсата на доказателства за отблъскване владението на останалите, както и тези действия да са достигнали до знанието на последните, е обосновало направения от съда извод за липса на непрекъснато, явно и необезпокоявано владение по смисъла на чл. 79, ал. 1 ЗС, което да е довело до придобиване собствеността по давностно владение, респ. загубване на правото на собственост на останалите съсобственици. Решението е постановено в съответствие с приетото в задължителната съдебна практика - ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, поради което и следва да се остави в сила. В него е прието, че презумпцията на чл. 69 ЗС в отношенията между съсобствениците е приложима, но следва да се счита за оборена, ако основанието, на което първоначално е установена фактическата власт показва съвладение. В този случай установилият фактическата власт върху имота е държател на чуждите идеални части в съсобствеността и за да ги придобие по давност, следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици, като при спор той носи доказателствената тежест да установи т. н. преобръщане на владението. При наследяването като общо правоприемство владението преминава по право към наследниците независимо от това, че е възможно само един от тях да остане в наследствения имот. В настоящия случай ищцата П. Х. и ответницата Р. Х., като наследници по закон на родителите им, собственици на спорния имот, са придобили частите им по закон от наследството, открито към момента на смъртта на техния баща през 1982 г., а делът на майка им М. Х. е разпореден в полза на ответника А. П. с договор за дарение от 1997 г. Това е и основанието, на което последният се намира в имота и то предполага съвладение с останалите съсобственици, придобили части по наследство, поради което и същият упражнява владение само върху притежаваната от него по дарението идеална част и държане по отношение на чуждите. Презумпцията по чл. 69 ЗС в случая е неприложима, поради което и за да докаже възражението си, че е придобил по давностно владение чуждите идеални части в съсобствения имот, касаторът трябва да докаже т. н. преобръщане на владението чрез действия, манифестиращи по един несъмнен начин отричане на владението на останалите съсобственици и промяната в намерението му за своене на чуждите части, като тези действия да са достигнали до знанието на останалите съсобственици. Изводът на въззивния съд за липсата на тази предпоставка на поддържания придобивен способ е правилен и обоснован от събраните по делото доказателства, поради което и решението, с което е допусната делбата между съсобствениците при определените дялове, е правилно. По тези съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение