Решение № 1600 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13817/2015 г.

Решение № 1600 от 15.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13817/2015 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производство по чл. 459, ал. 9 от Изборния кодекс /ИК/, във връзка с чл. 208 - чл. 228 от АПК. Образувано е по касационна жалба от Георги Христов Георгиев от гр. Червен бряг, обл. Плевен, ул. "Цар Самуил"№ 26, ет. 1, ап. 6, против решение № 525 от 18.11.2015 г. по адм. д. № 931/2015 г. на Административен съд - Плевен, с което е потвърдено решение № 323 МИ от 02.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Червен бряг, с което след проведените избори е обявен за избран Данаил Николов Вълов за кмет на община Червен бряг. Излагат се доводи, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Твърди се, че съдът не е изяснил фактическата обстановка, както и не са били приложени всички необходими за изясняване на спора доказателства. Твърди, че не е допуснато назначаване оглед на бюлетините и назначаване на вещо лице - специалист в областта на статистиката, поради което не е установено реалния брой на действителните и недействителните бюлетини по секции. Излага, че допуснатите нарушения обуславят отмяна на решението. Моли, да бъде отменено обжалваното решение. Жалбоподателят - Георги Христов Георгиев, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът - Общинска избирателна комисия - Червен бряг, чрез упълномощения представител Мариета Георгиева Пешева, оспорва жалбата и излага доводи за правилност на обжалваното решение, с искане да бъде оставено в сила. Представя писмено становище в което подробно са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна - Данаил Николов Вълов, редовно призован не се явява. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба в който се заявява становище за нейната неоснователност, като са изложени твърдения опровергаващи тези, направени в касационната жалба. В съдебно заседание, заинтересованата страна се представлява от адв. Тодор Тодоров от Адвокатска колегия - Плевен, който изразява становище за неоснователността на касационната жалба и моли, съдът да остави в сила първоинстанционното решение. Претендира присъждане на разноските по делото за които представя списък съгл. разпоредбата на чл. 80 от ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано становище, че жалбата е неоснователна. Смята, че всички доказателства и доводите развити в първоинстанционното производство по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност при постановяване на решението, както и направеният извод, че при произвеждане на избор за кмет на община Червен бряг не са допуснати съществени нарушения, които да водят до изборен резултат, различен от обявения с обжалваното решение. Излага, че в хода на съдебното производство не са установени нарушения на изборния кодекс, които като краен резултат да доведат до опорочаване волята на избирателя и до промяна на резултата от избора. Счита, че оспорваното съдебно решение не страда от пороците на чл. 209, т. 3 АПК и следва да се остави в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс и е процесуално допустима. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. Административният съд - Плевен е бил сезиран с жалба подадена от Георги Христов Георгиев, в качеството му на кандидат за кмет на община Червен бряг, издигнат за участие в изборите от Политическа партия "ГЕРБ", против решение № 323- МИ от 02.11.2015 г. на Общинска избирателна комисия - Червен бряг. С решение № 525 от 18.11.2015 г. по адм. д. № 931/2015 г. на Административен съд - Плевен е потвърдено решение № 323- МИ от 02.11.2015 г. на ОИК - Червен бряг, с което е обявен за избран за кмет на община Червен бряг, на втори тур - Даниел Николов Вълов издигнат за кандидат от Местна коалиция "Гражданско обединение за развитие на община Червен бряг, с получени 6440 действителни гласа, които се явяват с 583 повече от действителните гласове получени от жалбоподателя Георги Христов Георгиев. След извършената проверка относно валидността и законосъобразността на оспореното решение на ОИК съдът е изложил мотиви по всички възражения, направени с жалбата. На първо място е приел за неоснователно твърдението относно неправилното отразяване на изборните резултати в съставените протоколи от избирателни секции. По направеното от жалбоподателя своевременно искане за откриване на производство по реда на чл. 193 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, първоинстанционния съд е допуснал и извършил проверка на истинността на протокола на ОИК, както и на протоколите на СИК № № 153700015, 153700003, 153700035, 153700037. При извършената проверка от първоинстанционния съд е било установено, че в протоколите не са отбелязани спорове между членовете на СИК за действителността на бюлетините, не са отбелязани постъпили жалби и възражения за протичане на изборния ден и относно установяване на резултата, отбелязаната е нормална обстановка при протичане на изборния процес. При подробния анализ на отразените резултати в оспорените протоколи на СИК, съдът е установил, че не са вписани допълнително лица в допълнителната страница на изборния списък в изборния ден. Според положените подписи и намерените бюлетини в избирателните урни, правото на глас са упражнили 1582 лица, като от тях са 1522 действителни, а за недействителни са обявени 60 гласа. С определение от 16.11.2015 г. административният съд е отхвърлил искането на жалбоподателя за оглед от вещо лице на бюлетините в избирателни секции № 153700015, 153700003, 153700035, 153700037 като е приел, че огледа на бюлетините по своя характер е преброяване на бюлетините и е функция единствено на секционните избирателни комисии. Повторно преброяване на бюлетините според него е допустимо единствено при постъпили възражения по редовността на изборите или при наличие на особени мнения на членовете на СИК, каквито в случая липсвали. Касационният жалбоподател е изложил доводи за наличие на отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, четвърто отделение приема доводите на касационният жалбоподател за неоснователни, като в съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, първоинстанционният съд е преценил всичките доказателства по делото и е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху приложимия материален закон, при спазване на съдопроизводствените правила. В жалбата, предмет на настоящото касационно производство са развити идентични оплаквания, каквито са изложени и пред първоинстанционния съд. По направените доказателствени искания съдът е открил производство по чл. 193 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК по отношение на протоколите на СИК за които жалбоподателят е заявил оспорване истинността им, както и по отношение на протокола на ОИК. Административния съд е спазил изискванията на чл. 171 от АПК и е допуснал и събрал относимите към административноправния спор доказателства, като установил, че в оспорваните протоколи няма отразено оспорване на резултатите в съответствие с чл. 438, ал. 3 от ИК. Съдът, след обсъждане на приетите писмени доказателства е приел за установено, че извършените поправки в оспорваните протоколи се дължат на допуснати очевидни фактически грешки. Съгласно разпоредбата на чл. 441, ал. 2 от ИК, изисква всички членове на комисията да са се подписали при поправката. При извършения подробен анализ на извършените поправки в процесните протоколи, съдът е приел, че подписването на трима от членовете на секционната избирателна комисия е процесуално нарушение, но с оглед на степента на засягане на крайния изборен акт до степен, което да наложи отмяната му, не съставлява съществено процесуално нарушение. Съгласно трайната практика на Върховния административен съд не всички нарушения на изборния процес водят до недействителност на избора, а само съществените такива. Съществени са тези нарушения, при които, ако не са били допуснати, констатираният изборен резултат би бил различен. В случая допуснатите от СИК нарушения при извършване на поправки в процесните протоколи, са действия след проведеното гласуване и не влияят на извършеното преброяване на гласовете и отчитане на резултата в съответствие с действителния вот на избирателите материализиран в подадените бюлетини. След като обявения резултат от избора съответства на действителния вот на избирателите с оглед установения точен брой на недействителните бюлетини, допуснатите нарушения при изготвяне протоколите на СИК № № 153700015, 153700003, 153700035, 153700037 и извършените поправки, не може да обуслови извода за съществено нарушение и обявяване на избора за недействителен. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че оставяйки без уважение искането за назначаването на вещо лице което да установи реалния брой на действителните и недействителните бюлетини в процесните секции е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Правилно съдът е отказал назначаваното на експертиза, която по своя характер е със задача към вещото лице за ново, повторно преброяване на бюлетините, за което е изложил подробни мотиви. В тази връзка следва се има предвид решение № 9/2009 г. по к. д. № 8/2009 г. на Конституционния съд на Република България с което е прието, че повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на СИК е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, каквито в настоящия случай не са установени. Правилни са и изводите на съда относно неотносимостта на наличието на висящо досъдебно производство относно въздействие върху избирателите за упражняване на избирателното им право, т. е. за така нареченото "купуване на гласове" като доказателство по делото. Следва да се посочи, че в административното производство по оспорване на изборния резултат е недопустимо да се събират доказателства относно установяване и доказване въздействието на носителят на активно избирателно право, върху който е въздействано по начина, указан в чл. 167, ал. 1 и 2 от НК. Настоящата инстанция намира, че липсват сочените от настоящия касатор нарушения при провеждане на изборите. С нормите на ИК са въведени изисквания, спазването на които дава гаранция, че изборите са проведени без нарушения. На първо място това е начина на сформиране на СИК, именно чието правомощие, съгласно чл. 100, ал. 1, т. 4 от ИК е да извършат преброяване на гласовете. Членовете на СИК се назначават след консултации на парламентарно представените партии и коалиции от партии, като има забрана представителите на една партия или коалиция от партии да имат мнозинство в една и съща избирателна комисия, както и председателят и секретарят не могат да бъдат от една и съща партия или коалиция от партии, т. е. осигурено е участие на представители на различни партии, които осъществяват взаимен контрол. Съгласно чл. 438, ал. 3 от ИК при оспорване действителността или недействителността на някой глас, случаят се описва в протокол, който се прилага към протокола на СИК, а на гърба на бюлетината се отбелязва номерът на решението на СИК, основанието за недействителността. В настоящия случай липсват каквито и да подобни отбелязвания, липсват протоколи и решения по чл. 438, ал. 3 от ИК, липсват особени мнения, забележки или възражения, поради което правилно съдът е приел липса на нарушения. Постановеното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци. Противно на твърдяното, действията на съда не са ограничили правото на ефективна защита на жалбоподателя. Видно от протоколите на проведеното съдебно заседание, съдът е спазил принципа за равнопоставеност на страните и им е съдействал в еднаква степен за изясняване на спорните обстоятелства, като съобразил, че доказателствата следва да бъдат допустими и относими към предмета на спора. Предвид изхода от спора, в съответствие с чл. 143, ал. 3 от АПК следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Процесуалният представител на Данаил Николов Вълов е претендирал разноски сторени в производството в размер на 400.00 лв., които видно от приложения по делото списък съгл. чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие в който е отбелязано и начина на заплащане, по отношение на които не е направено възражение за прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати заинтересованата страна претендираните разноски. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,