Решение № 14671 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16487/2009 г.

Решение № 14671 от 1.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16487/2009 г., I о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 1388 от 29.10.2009 г., постановено по адм. д. № 2012/08 г. Пловдивският административен съд, първо отделение, ХIV-ти състав, е отменил Ревизионен акт № 130080246/29.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пазарджик, потвърден с решение № 693/19.09.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта, с която на едноличен търговец "Петраков - Георги Иванов" - гр. Пазарджик е коригиран ползвания данъчен кредит за м. 02/07 г. за разликата над 1 050,68 лв. до размера, определен с ревизията от 2 750,10 лв.; за м. 03/07 г. за разликата над 764,54 лв. до определения с ревизията размер от 1 954,02 лв. и за м. 05/07 г. за разликата над 770,73 лв. до определения с ревизията размер от 2 017,35 лв., като е отхвърлил жалбата на Георги Иванов Петраков, в качеството му на едноличен търговец "Петраков - Георги Иванов" - гр. Пазарджик, против Ревизионен акт № 130080246/29.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пазарджик, потвърден с решение № 693/19.09.2008 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в останалата й част като неоснователна. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Д "ОУИ" - гр. Пловдив разноски по компенсация в размер на 1 181 лв. Срещу решението на Административен съд-гр. Пловдив в отхвърлителната му част, е подадена касационна жалба от Георги Иванов Петраков, в качеството му на едноличен търговец "Петраков - Георги Иванов" - гр. Пазарджик. В същата се прави оплакване, че решението на административния съд в тази му част е неправилно поради допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. В касационната жалба се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на административния съд в обжалваната му отхвърлителна част и вместо него да постанови друго такова, с което да уважи жалбата против РА и в останалата й част. Ответният по касационната жалба директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира се заплащане на юрисконсулско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна. Върховният административен съд, състав на първо а отделение, като прецени допустимостта на жалбите и наведените в тях касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд-Пловдив е отменил Ревизионен акт № 130080246/29.07.2008 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-гр. Пазарджик, потвърден с решение № 693/19.09.2008 г. на директора на Дирекция"Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив, в частта, с която на едноличен търговец "Петраков - Георги Иванов" - гр. Пазарджик е коригиран ползвания данъчен кредит за м. 02/07 г. за разликата над 1 050,68 лв. до размера, определен с ревизията от 2 750,10 лв.; за м. 03/07 г. за разликата над 764,54 лв. до определения с ревизията размер от 1 954,02 лв. и за м. 05/07 г. за разликата над 770,73 лв. до определения с ревизията размер от 2 017,35 лв. В тази си част като необжалвано решението на административния съд е влязло в законна сила и не е предмет на касационно разглеждане. С решението съдът е отхвърлил жалбата на едноличния търговец в останалата й част. Същото е обжалвано в частта му, с която е отхвърлена жалбата относно дължими лихви в размер на 9 067,74 лв., тъй като касаят период с изтекъл давностен срок, както и относно непризнато право на данъчен кредит по фактури № 1/30.11.2006 г., издадена от "Доверие 2002"-ЕООД и № 1/30.06.2007 г., издадена от "Лион 17"-ЕООД. По отношение на последните фактури е описана подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията, констатациите на органа по приходите и основанията му за непризнаване на право на данъчен кредит. Систематизирани мотивите на съда в тази насока се изразяват в това, че след като и двете фактури имат за предмет авансови плащания по договори за строителството, а между страните не е спорно обстоятелството, че такова плащане не е извършено, то е липсва данъчно събитие по смисъла на чл. 64, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 24 и чл. 25 от ЗДДС (отм.) по отношение на фактура на "Доверие 2002"-ЕООД, съответно наличие на хипотеза по чл. 70, ал. 5 от ЗДДС /нов/ и отсъствие на условия по чл. 25, ал. 6 и чл. 68, ал. 1, т. 2 от същия закон. Съдът е отбелязал и това, че в РА се съдържат и констатации за липса на реални доставки и по двете фактури, но това не е посочено като основание за непризнаване на право на данъчен кредит. Административният съд е дал и своето тълкуване на понятията данъчен кредит, данъчно събитие, облагаема доставка и прочие, след което съпоставяйки правото с конкретните факти по делото е направил краен извод за законосъобразност на издадения РА в тази му част. Решението на административния съд в тази му част е правилно и законосъобразно. Макар и да не е определено точно, основното оплакване на касатора против тази част от решението е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че съдът неправилно е обсъждал фактурите, а не юридическите основания за издаването им съгласно приложените договори. Направеното оплакване е неоснователно. При безспорно установена фактическа обстановка - издадени фактури с предмет авансови плащания по договор, каквито плащания не са извършени, от страна на административния съд са направени логически обосновани изводи, за липса на облагаеми доставки, респективно за признаване на право на данъчен кредит. ЗДДС е формален закон и поставя строго определени изисквания за възникване на правото на данъчен кредит, и след като те не са изпълнени такова право не може да възникне. По отношение на определеното задължение за лихви първоинстанционният съд също е описал подробно установената фактическа обстановка по време на ревизията и основанията на органа по приходите за определяне на такова задължение - настъпили данъчни събития през 2002 г., данъкът по които е начислен и разчетен с бюджета през 2006 г. След като е обсъдил представените от жалбоподателя писмени доказателства, административният съд е приел, че изводите на органа по приходите за дължимост на лихвите поради забавено изпълнение на задължението за начисляване и внасяне на данъка са законосъобразни, още повече че в писмените си обяснения самият жалбоподател е признал, че данъчните събития са настъпили през м. 06 и м. 07 на 2002 г. Решението на административния съд е правилно и законосъобразно и в тази си част. Основното оплакване на касатора против тази част от решението също е за допуснато нарушение на материалния закон, като се твърди, че касаят период, за който е изтекла погасителна давност. Направеното оплакване е неоснователно. След като самият жалбоподател е признал обстоятелството, че данъчните събития са настъпили през 2002 г. и е издал за това данъчни фактури през 2006 г., то е налице прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 116, б. "а" от ЗЗД, поради което направеното оплакване е неоснователно. На база на изложеното следва да бъде прието, че решението на Пловдивския административен съд в отхвърлителната му част не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Тъй като Д "ОУИ" - гр. Пловдив не е представлявана от юрисконсулт, не следва да й бъде присъждано юрисконсулско възнаграждение. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на първо а отделение,