Решение № 10491 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13053/2010 г.

Решение № 10491 от 13.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13053/2010 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационни жалби, подадена от директора на дирекция "ОУИ" - Пловдив и от Валентин Димитров против решение № 1187 от 9.08.2010 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 1511/09 г. С обжалваното решение е изменен РА № 900113/06.07.2009 г., издаден от ТД на НАП - Кърджали, потвърден с решение № 534/11.08.2009 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Пловдив, чрез намаляване на размера на допълнително определения ДДС на Валентин Димитров за периода 1.01.2005 г. - 31.01.2009 г. от 51 808,62 лева на 1228,50 лв. и на дължимите лихви за просрочие от 19 174,17 лв. на 546,09 лв. Със същото решение дирекцията е осъдена да заплати на Валентин Димитров разноски по делото в размер на 2 193,67 лева. В касационната жалба на дирекцията се твърди неправилност на решението в частта, в която РА е изменен чрез намаляване на определения с него ДДС и лихвата за забава. Изтъкнатото касационно основание е неправилно приложение на материалния закон - чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и отхвърляне на жалбата срещу РА. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В касационната жалба на Валентин Димитров се твърди неправилност на решението в частта, в която се потвърждава РА. От обстоятелствената част на касационната жалба следва, че твърденият порок на обжалваната част от решението е неговата необоснованост. Иска се отмяна на решението в обжалваната част и отмяна на РА в същата част. Претендират се разноски за касационното производство. В писмена защита, представена по делото Валентин Димитров оспорва касационната жалба на дирекция "ОУИ" - Пловдив с искане за отхвърлянето й. Върховната административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба на дирекцията и за неоснователност на касационната жалба на Валентин Димитров. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационните жалби като допустими, тъй като са подадени от легитимирани страни в рамките на законоустановения срок за касационно обжалване. По отношение на основателността им съдът приема следното: С РА, предмет на контрол пред административния съд, на ревизираното лице е извършена ревизия по приложението на ЗДДС (отм.) и ЗДДС (действащ) за периода от 1.01.2005 г. до 31.01.2009 г. в резултат на което е определен като дължим ДДС и лихва за забава върху него. Установено е, че лицето е земеделски производител с регистрация като такъв от 20.02.2002 г. Освен това е е констатирано, че лицето е декларирало приходи като едноличен търговец от транспортна дейност. Установено е от подаваните ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ, че за периода 2005, 2006, 2007, ревизираният субект е реализирал от дейността си като земеделски производител приходи в размери над прага за задължителна регистрация по ЗДДС. Направен е извод, че дейността на ревизираното лице в качеството му на земеделски производител и тази, подлежаща на облагане с окончателен годишен патентен данък представляват независима икономическа дейност по смисъла на чл. 4, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС (отм.). Прието е, че извършените от лицето продажби на краве и овче мляко, вълна, агнета и телета не попадат в обхвата на освободените доставки и са облагаеми доставки по смисъла на чл. 32 от ЗДДС (отм.). Установено е, че ревизираното лице няма заведено счетоводство за дейността си като регистриран земеделски производител и в ревизионното производство не е представило първични счетоводни документи за извършените от същия продажби и покупки за дейността си като физическо лице-земеделски производител. Ревизията е извършена по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК, поради установени обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК - представените счетоводни документи от ревизираното лице не дават възможност за установяване на получените приходи от извършваната дейност като земеделски производител. Като облагаема данъчна основа органът по приходите е възприел сбора от декларираните доходи от дейността му като земеделски производител и декларираните приходи от дейността му като ЕТ през ревизираните години. Този сбор е разделен на 12 (броя на месеците в годината) и е получен месечният оборот на лицето. Изчислявайки го по този начин, органът по приходите приема, че ревизираното лице достига минималния оборот за задължителна регистрация по ЗДДС през м. 05.2005 г. Приема, че считано от м. 06.2005 г. лицето дължи заплащане на ДДС върху реализирания оборот. Органът по приходите приема, че следващият се ДДС за месеците е включен в реализираните приходи по формулата на чл. 53, ал. 2 от ППЗДДС. Установено е, че за периода 1.11.08 г. - 31.01.09 г. облагаемият оборот на ревизирания субект е паднал под 50 000 лв. поради което от 1.11.08 г. до 31.01.09 г. (когато отпада основанието за регистрация по ЗДДС) не се дължи ДДС. Пред административния съд жалбоподателят е поддържал, че декларираните доходи в ГДД за ревизирания период са завишени за целите на ползвани банкови кредити и не отговарят на получените от него приходи през съответните години. В хода на съдебното обжалване са допуснати и приети съдебно-техническа и съдебно-икономическа експертизи. Вещото лице по техническата експертиза на база броя отглеждани крави и овце от жалбоподателя и на база максималната, средната и минималната зимна и лятна цена на млякото, продажната цена за периода на овце в това число агнета и шилета, на цената на овчето мляко и вълна е определил общия доход при максимални, средни и минимални стойности от продажбите по различните пера. На база констатациите на вещото лице по техническата експертиза е приета съдебно-икономическа експертиза, която изчислява размера на доходите на жалбоподателя по години при максимални, при средни и при минимални стойности на доходите. По делото са разпитани двама свидетели - единият счетоводителката на жалбоподателя, а другият - животновъд, съсед на жалбоподателя. Съдът е преценил като правилни изводите на органа по приходите, че извършваната от ревизирания субект дейност е независима икономическа дейност, поради което резултатите от нея подлежат на облагане с ДДС. Прието е, че констатираният облагаем оборот за нуждите на регистрацията по ЗДДС, не следва автоматично да се приема за доход, представляващ облагаема основа за облагане с данъка. Съдът е приел, че страните не спорят относно наличието на обстоятелството, наложило извършване на ревизията по специалния ред, установен в чл. 122 ДОПК. Съдът не се е съгласил обаче с органа по приходите относно това, че данъчната основа може да бъде определена от от данните по наличните данъчни декларации. Прието е, че при ревизията не е спазено изискването на закона, органът по приходите да се съобрази с всички относими към конкретния случай обстоятелства и по-конкретно с анкетните карти за регистрация на земеделски производител, както и не е взети предвид вида и характера на осъществяваната дейност, ценовите условия на сделките, доходите на лицата, осъществяващи подобна дейност. Прието е също така, че данните от ГДД не отговарят на обективно съществуващото положение, като този извод съдът е обосновал с показанията на св. Николова и заключението на техническите експертизи. Формиран е извод, че въз основа на декларираните данни от жалбоподателя в ГДД и регистрацията му по ЗДДС, той следва да дължи данък, който е следвало да начислява, но не е начислил. Съдът е възприел изцяло заключението на техническата експертиза като обективно и компетентно. Въз основа на заключението е счел, че жалбоподателят обективно не е бил в състояние да добие такава продукция месо, мляко и вълна, която да му позволи да реализира доходите, посочени в ГДД за съответните периоди. Съдът е възприел посочените в заключението максимални стойности на доходите, реализирани от задълженото лице, приемайки, че този вариант в максимална степен се доближава до действителното фактическо положение. Касационната съдебна инстанция в настоящия съдебен състав преценява обжалваното решение като неправилно в частта, в която РА е изменен в посока намаляване на определените с него задължения за ДДС и лихвата върху тях. Решаващият извод на съда е резултат от неправилна преценка на събраните по делото доказателства. Получените доходи от ревизирания субект и размера им са декларирани от самото ревизирано лице в подадените от него годишни данъчни декларации. Декларациите са подписани от лицето частни свидетелстващи документи, които обвързват автора им относно изявленията в тях. С тях деклараторът удостоверя съществуването на направените изявления в тях. В качеството им на изходящи от лицето частни документи, съдържанието на тези декларации, не може да се оборва със свидетелски показания, по аргумент от § 2 ДР на ДОПК вр. с чл. 164, ал. 1, т. 6 ГПК. В този смисъл, за опровергаване съдържанието на декларациите, неправилно съдът е допуснал и кредитирал показанията на св. Николова. Приетото по делото заключение (основно и допълнително) от вещото лице д-р Дулев също не опровергава съдържанието на ГДД. От позицията на своите познания и професионален опит вещото лице е направило изводи и констатации за средно годишния млеконадой от кравите и овцете, с които жалбоподателят е разполагал, относно балансът на стадото (брой агнете, шилета, овце-майки), размерът на добива от вълна, както и относно изкупните цени на животинските продукти от отглежданите животни през ревизирания период. Така посочените показатели от вещото лице са прогнозни, което обаче не изключва възможността действителната ситуация през ревизирания период при жалбоподателя да е била различна. В този смисъл заключението на съдебно-техническата експертиза не опровергава съдържанието на ГДД. Като е приел обратното, административният съд неправилно е преценил доказателствената стойност на събраните по делото доказателства, което е обосновало неправилните изводи, направени от съда, а оттам и неточното приложение на материалния закон. Настоящата съдебна инстанция на базата на събраните по делото доказателства преценява, че жалбоподателят не е провел пълно насрещно доказване на твърденията и доводите си, поради което констатациите в РА и РД към нето не са опровергани. Недоказаната жалба е неоснователна жалба, което налага отхвърлянето й. По изложените съображения, касационната инстанция преценява като основателна жалбата на ДОУИ - Пловдив и като неоснователна касационната жалба на Валентин Димитров. Решението на административния съд следва да се отмени в частта, в която РА е изменен чрез намаляване на установените с него задължения, а вместо това жалбата срещу тази част от РА се отхвърли. С оглед изхода на спора следва да се отмени решението и в частта относно присъдените разноски на жалбоподателя. На ответната дирекция по спора следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното адвокатско възнаграждение пропорционално на отхвърления интерес, съобразно размерите по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Изчислено по този начин дължимото юрисконсултско възнаграждение е в размер на 1820 лева. Воден от от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд,