Решение № 2785 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12986/2011 г.

Решение № 2785 от 27.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12986/2011 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 166, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" против решение № 186 от 19.08.2011 г., постановено по адм. дело № 175/2011 г. на Административния съд - Ямбол. В жалбата се поддържа, че решението е неправилно, като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответната страна - Цвятко Стоянов Бакалов, не взема отношение по касационната жалба и не се представлява. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, намира че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение, постановено в производство по реда на чл. 166, ал. 3 ДОПК, във вр. с чл. 27, ал. 3 и 4 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), по жалба на Цвятко Стоянов Бакалов, първоинстанционният съд е отменил акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 01-6500/21430 от 09.04.2010 г. на изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, с който е установена като недължимо платена за 2009 г. сума в размер на 934,50 лв. във вр. с подадено от Бакалов общо заявление за единно плащане на площ с УИН 28/160609/26925. Мотивите са свързани с констатирано недопустимост на годните за подпомагане площи, заявени с подадената молба-заявление. Съдът е развил съображения, че обжалваният АУПДВ е издаден при съществени нарушения на административнопроизводствените в нарушение на приложимия материален закон, тъй като липсва недобросъвестно поведение от страна на жалбоподателя, което го освобождава от санкция съгласно основните положения, посочени в т. 66, 67 и 68 от Преамбюла на Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията. Съгласно същите, когато земеделският производител е представил фактически точна информация или когато той може да докаже по друг начин, че не е допуснал грешка, то погрешното прилагане на условията за подпомагане от страна на администрацията обуславя приложението на основанието, предвидено в чл. 73, § 4, ал. 1 от Регламент (ЕО) № 796/2004 г. на Комисията и сумата не подлежи на възстановяване. Решението е правилно, като съдът е установил правнорелевантните за спора фактически обстоятелства и в съответствие с приложимия материален закон е обосновал законосъобразни изводи. По силата на чл. 59 от АПК, който се цитира в самия акт за установяване на публично вземане, индивидуалният административен акт следва да съдържа задължително като атрибути фактически и правни основания за издаването му, т. е да е мотивиран. Фактически основания в оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане, издаден от изпълнителния директора на ДФ "Земеделие", не дават основание за позоваване на визираните в акта материалноправни норми. Ето защо настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд правилно е установил фактическата страна на спора и приложимите правни норми, като обосновано е направил извод за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ. След като не е налице неправомерно поведение от страна на земеделския производител, което да е въвело в заблуждение административния орган, изплатените парични суми за подпомагане не могат да бъдат квалифицирани като недължимо платени и да предполагат възстановяване на същите. За да достигне до тези изводи, съдът е анализирал нормата на чл. 24, ал. 2 от Регламент /ЕО/ № 796/2004 г., уреждащ т. нар. кръстосани проверки и в съответствие с разпоредбата на чл. 26а, ал. 1 от ЗПЗП е приел, че констатираната неправомерност е при повторна кръстосана проверка на органи на Разплащателната агенция. Извел е правен извод, че след като посочената категория земи са изключени по начало от категорията на тези, които се изплащат за подпомагане, то не е следвало въобще да подлежат на плащане и земеделският производител не следва да носи отговорност. Последицата от нарушаването на правилата на Общността за финансиране е предпоставка за намаляване на субсидиите, респ. основание за тяхното възстановяване от държавата, но не и от земеделския производител. Предвид това изплатената сума, която е получило лицето, не е в резултат на недобросъвестното му поведение и не представлява публично вземане по смисъла на чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК и решението на съда е законосъобразно. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение,