Решение № 13866 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6242/2009 г.

Решение № 13866 от 18.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6242/2009 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК) по касационна жалба на Ваня Начков Начков от с. Българене, област Плевен против решение от 26.01.2009 година, постановено по адм. дело № 5908/2008 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). Оплакванията в касационната жалба са за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - директорът на Столична дирекция на МВР, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА. АССГ е установил, че със заповед № з-6167/25.04.2008 г. на директора на Столична дирекция "Полиция" на Ваня Начков Начков е била наложена принудителна административна мярка по чл. 76, т. 3 от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС). Като основание за нейното издаване е посочено постъпило предложение за налагане на мярката от частен съдебен изпълнител с район на действие Софийски градски съд по изпълнително дело за наличие на задължение в големи размери на Начков по гр. дело № 2832/2007 година и по гр. дело № 12621/2007 г. на СРС, към "Провими Севлиево" АД - град Севлиево. По същество съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Изложени са мотиви, че административният акт е законосъобразен, тъй като е налице основанието по чл. 76, т. 3 от ЗБДС. Срещу "Тора" ООД и Ваня Начков Начков е издаден изпълнителен лист да заплатят на "Провими Севлиево" АД сумите от 125 000 лева и от 50 000 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от 31.05.2007 година. Според административния съд са били налице кумулативно предвидените в чл. 76, т. 3 от ЗБДС предпоставки за налагане на принудителната административна мярка: 1. парично задължение към български или чуждестранни физически и юридически лица; 2. установено по съдебен ред; 3. размерът на което е над 5000 лева. АС приел, че не е представено надлежно обезпечаване на вземането и личното имущество на длъжника не покрива задължението, и по тези съображения е отхвърлил подадената жалба. Касационната инстанция намира така постановеното решение за правилно, като постановено в съответствие с разпоредбите на материалния закон и е обосновано, поради правилно интерпретиране на събраните по делото доказателства. Нормата на чл. 76, т. 3 от ЗБДС (в редакцията й на ДВ, бр. 43/2005 г.) предвижда възможност за налагане на забрана за напускане на страната на лица, които имат парични задължения в големи размери към български физически и юридически лица и към чуждестранни такива, установени по съдебен ред, освен ако личното им имущество покрива задължението или ако представят надлежно обезпечение. В тези случаи административният орган може да наложи ПАМ да не се разрешава напускане на страната на длъжника или на членовете на контролните и управителните му органи, както и да не се издават или да се отнемат издадените паспорти или заместващи ги документи за преминаване на държавната граница. В случая е бил налице издаден изпълнителен лист за задължение на жалбоподателката в големи размери към друго юридическо лице. В касационната жалба се правят оплаквания за незаконосъобразност на действията на частния съдебен изпълнител, по чиято инициатива е образувано административното производство. Тези оплаквания са неоснователни. Формулировката в посочената норма, изискваща задължения установени по съдебен ред, сочи, че законодателят не е предвидил задълженията да са установени в исков процес и не е създал ограничения относно несъдебните изпълнителни основания, които съгласно ГПК изискват съдебна намеса. В редакцията на нормата не е отразено, че задълженията трябва да са установени с влязли в сила решения, ползващия се със сила на присъдено нещо. Ето защо следва да се приеме, че от значение е дали е налице влязъл в сила съдебен акт. Освен това, в производството по чл. 76, т. 3 от ЗБДС не съществува като право и задължение за административния орган да проверява и контролира дейността на други органи, които го сигнализират за необходимостта от прилагане на ПАМ. Защитата срещу неправомерни действия на ЧСИ се осъществява в други производства по ГПК, съобразно преценката на съответното лице. Основателно в обжалваното решение е прието, че със заповедта на МВР не е ограничена териториалната компетентност на съответните органи на МВР, на които са делегирани правомощия за произнасяне за прилагане на ПАМ, предвид чл. 78, ал. 1 от ЗБДС. С Инструкция № Iз-849/14.05.2007 г. за условията и реда, при които органите на МВР указват съдействие на частни и държавни съдебни изпълнители, се съдържат изрични норми, задължаващи съответните директори на ОДП, обслужващи районите на действия на съдебния изпълнител, да се произнасят по направените искания за прилагане на ПАМ. Предвид на изложеното, оспореното решение като валидно, обосновано, постановено при спазване разпоредбите на материалния закон и при липса на съществени нарушения на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила. Разноски от ответника не са претендирани пред настоящата инстанция, поради което такива не се присъждат. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение