Решение № 4246 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 328/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив, Дирекция "Оперативни дейности", Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, срещу Решение 5265/02.12.2024г., постановено по адм. дело 931/2024г., на Административен съд Хасково, с което е отменена негова Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-353-0154585/26.06.2024г., с която на Кари Ф. ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бистро Момино , находящо се в с. Криво поле, язовир Момино, обл. Хасковска, стопанисвано от Кари Ф. ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 30 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи, че процесната заповед е издадена в законоустановената форма и при спазване на принципа на съразмерност при определянето на срока на налагане на ПАМ. Сочи, че в конкретния случай се касае за повторно нарушение от страна на търговеца и поради това ПАМ е наложен на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, като размера на наложената мярка е именно в пределите на законовата разпоредба. Изтъква, още, че ПАМ е издадена след ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството и е съобразена с наложената му с наказателното постановление санкция, поради което не може да се счита, че не е в съответствие с решението на СЕС по дело С-97/21. По подробно изложени в жалбата доводи се моли за отмяна на съдебното решение на АС Хасково и за отхвърляне жалбата на дружеството срещу издадената ЗПАМ. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Кари Ф. ЕООД с. Криво поле, чрез процесуален представител, с писмено становище оспорва основателността й и претендира присъждане на осъществените разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на предявената жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, на основание чл. 218 и чл. 220 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна. Предмет на производството пред Административен съд Хасково е законосъобразността на Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ЗНПАМ/ ФК-353-0154585/26.06.2024г., издадена от началник отдел Оперативни дейности Пловдив, с която на Кари Ф. ЕООД е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект бистро Момино , находящо се в с. Криво поле, язовир Момино, обл. Хасковска, стопанисвано от Кари Ф. ЕООД и е забранен достъпа до него за срок от 30 дни. АС Хасково е установил, че на 08.06.2024г., органи на НАП са извършили проверка на посочения по-горе търговски обект, като при извършване на контролна покупка на стойност 56.00лв., заплатени в брой не е издадена фискална касова бележка от въведеното в експлоатация и работещо в обекта ФУ. Установено е била касова разлика с наличните парични средства в касата, съгласно приложен опис. Така установеното деяние е квалифицирано като нарушениe на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, с оглед на което и на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС в тежест на търговеца е наложена ПАМ - запечатване на търговския обект и забрана за достъп до него за срок от 30 дни. Според административния орган, неспазването на това конкретно задължение от страна на субекта винаги води до негативни последици за фиска, тъй като не се отчитат приходи и по този начин се стига до отклонение от данъчно облагане. Подчертал е още, че продължителността на мярката е съобразена с тежестта на извършеното и с целената превенция, както и с наложената имуществена санкция на издадено НП, а така също е подчертано, че нарушението се явява повторно. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административния акт, като е приел на първо място, че издателя на акта макар и да действа в условията на обвързана компетентност, при определяне размера на срока на ПАМ не е съобразил всички обстоятелства имащи отношение към наложената мярка. При липсата на констатации от нарушението да са произлезли определени вредни последици за фиска, налагането на ПАМ за 30-дни, според съда е несъразмерно и е в нарушение на чл. 6, ал. 2 от АПК. На второ място съдът е приел, че процесната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с преследваната от него легитимна цел. Изтъкнал е, че въпреки установената повторност на нарушението, заповедта не е съобразена с Решение С-97/21 на СЕС и с принципа на съразмерност. В тази връзка се е позовал на издаденото наказателно постановление, с което е ангажирана административнонаказателната отговорност на дружеството и е съобразил, че допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи данъчни задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със съюзното право с решението на СЕС по посоченото дело. Не на последно място АС Хасково е посочил, че срокът за налагане на мярката при повторно нарушение не е нормативно определен, на основание чл. 187, ал. 4 от ЗДДС, както е приел органа, а име за цел да уреди прекратяване на приложени ПАМ, при установяване заплащане на глобата при издадено НП. Целта на тази норма е обекта да не бъде отпечатан преди изтичане на 30дневен срок от налагане на наказанието, а не, че срокът на запечатване следва задължително да е 30-дневен. Предвид горното първоинстанционния съд е отменил наложената ЗПАМ. Така постановеното решение е правилно. Обосновани на доказателствената съвкупност и в съответствие със закона са крайните правни изводи на първоинстанционния съд за незаконосъобразност на ЗНПАМ при съобразяване на издаденото срещу Кари Ф. ЕООД наказателно постановление (НП) в контекста на разрешенията, дадени в Решение от 04.05.2023г. на СЕС, постановено по дело С-97/21г. По делото в АС - Хасково е било представено НП 775874-F772324/26.06.2024г., издадено от началник Отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в ЦУ на НАП във връзка със същото нарушение, за което е издадена ЗНПАМ. Това НП е цитирано и в самата спорна ЗНПАМ. В тази връзка то обосновано е съобразено от съда. Ограничението на администрацията за издаване на утежняващия спорен индивидуален административен акт следва от избора й да кумулира два вида административна принуда налагане на ПАМ с оспорената пред АССГ заповед и издаване на НП. Така установеното съставлява доказателство за инициирането на паралелно административно-наказателно производство срещу "Кари - Ф." ЕООД за ангажиране на неговата имуществена отговорност при един и същ пораждащ правомощието за осъществяване на принудата фактически състав. Допускащата кумулирането на мерките на административна принуда за неизпълнение на едни и същи задължения национална правна уредба е приета за несъвместима със съюзното право с Решението на СЕС по дело С-97/21г. За пълнота следва да се посочи, че правилни са изводите на АС Хасково и по отношение несъразмерността на наложената продължителност на мярката от 30 дни, тъй като липсват констатации от установеното нарушение да са произлезли вредни последици за фиска, което да води до налагане на толкова необосновано дълъг срок. Правилно е посочено, че наличието на повторност също не е условие за определяне на такъв срок, тъй като 30-дневния срок, фиксиран в нормата на чл. 178, ал. 4 от ЗДДС е такъв касаещ забрана за отпечатване на запечатан търговски обект, а не относим към продължителността на наложената мярка. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че решението, като правилно постановено, следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,