Решение № 8827 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2010 г.

Решение № 8827 от 28.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1383/2010 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община Гълъбово против решение № 342/1.12.2009 г. по адм. д. № 309/2009 г. по описа на Административен съд - Стара Загора. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението като постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК. Ответникът "Ей и Ес Марица Изток 1" ЕООД, със седалище и адрес на управление в гр. Гълъбово, бул. "Република" № 43, чрез процесуалния си представител адвокат Страшимирова от САК, оспорва жалбата по съображения, изложени в писмени бележки. Прокурорът на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от активнолегитимирано лице, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Макар и с непрецизно оформена титулна част, жалбата изхожда от надлежна страна - издател на отменения акт, поради което оспорването е редовно. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С атакуваното решение Административен съд - Стара Загора е отменил заповед № 139/6.04.2009 г. на кмета на Община Гълъбово, с която е въведена временна забрана за преминаване на пътни превозни средства (ППС) с обща маса над 10 тона по мост на канал, свързващ река "Соколица" с язовир "Розов кладенец", находящ се в имот № 000608 с. Обручище, община Гълъбово, с цел обезопасяване на съоръжението и създаване на сигурност за движението по пътя. За да постанови този резултат съдът е изложил съображения, че заповедта е издадена при липса на условията, визирани в чл. 9, ал. 3 ЗП - при ремонтни работи, неблагоприятен водотоплинен режим на настилката, природни бедствия и аварии, при възникване на опасност за сигурността на движението и при провеждане на масови спортни мероприятия. Приел е, че по аргумент от разпоредбата на чл. 1, ал. 2, т. 2 ЗП този закон не се прилага за селскостопански пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи, чиито елемент според приложените писмени доказателства се явява съоръжението, предмет на оспорената заповед. Кредитирайки изцяло приетото заключение на изслушаната съдебно-техническа експертиза решаващият съд е счел, че мостът може безпроблемно да издържи натоварване Н-13, т. е. позволява преминаване на ППС с обща маса над 10 тона, за каквото натоварване е проектиран и изпълнен. Като е обсъдил липсата на въведена организация по чл. 6, т. 2 (неточно посочен като ал. 2) от Наредба № 1/2001 г. за организиране на движението по пътищата (обн., ДВ, бр. 13/10.02.2001 г.) и липсата на проект по чл. 69 от Наредба № 16/2001 г. за временна организация на движението при извършване на строителство и ремонт по пътищата и улиците (обн., ДВ, бр. 72/17.08.2001 г.), съдът е приел, че при издаване на заповедта не са спазени нормативните изисквания. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първостепенният съд е установил правно релевантните за спора фактически обстоятелства, като е упражнил следващия се съдебноадминистративен контрол на обжалваната заповед в съответствие с предписанието на чл. 168, ал. 1, във вр. с чл. 146 и чл. 184 АПК и е изложил подробни съображения, които се споделят от настоящата инстанция. По делото безспорно е установено, че мостът (пътно съоръжение по смисъла на § 1, т. 3 ДР на ЗП) над канал, свързващ река "Соколица" с язовир "Розов кладенец" в поземлен имот 000 608, с. Обручище, община Гълъбово, за който се отнася обжалваната заповед, отговаря на изискванията за експлоатация и не представлява възникнала опасност за сигурността на движението на ППС. Този факт изрично е отразен и в констативния протокол от 18.03.2009 г. на назначената от касатора комисия, извършила проверка на състоянието на обекта, независимо от което са били дадени препоръки за ограничаване общия товар на преминаващите МПС до 10 тона. Временни забрани за обществено и специално ползване на отделни пътища за някои видове превозни средства могат да въвеждат собствениците или администрацията, управляващи пътищата при наличието на изброените в чл. 9 ЗП условия и след съгласуване с органите на МВР (Арг.: чл. 9, ал. 5, вр. с ал. 3 ЗП). При установените релевантни за спора факти, правилни са изводите на съда, че не е налице основание за издаване на заповед по чл. 9, ал. 3 ЗП, ограничаваща ползването на моста. Освен, че нормата на чл. 1, ал. 2, т. 2 с. з. изключва приложението му по отношение селскостопанските пътища, осигуряващи достъп до земеделски земи, в хода на проведеното съдебно производство е опровергана посочената от органа предпоставка за издаване на акта - неносимоспособност на моста на превозни средства с общо тегло над 10 тона. Доколкото обаче по силата на чл. 2, ал. 1 ЗДвП полските пътища са отворени за обществено ползване и организацията на движението следва да се осъществи по реда на ЗДвП, ППЗДвП и Наредба № 1/17.01.2001 г. за организиране на движението по пътищата, решаващият съд е анализирал относимите текстове на чл. 6, т. 2; чл. 16, ал. 5 и чл. 17, т. 3 от Наредбата и е отчел липсата на проект за организация на движението като условие за въвеждане на наложеното ограничение. Заключението за неспазване на императивните изисквания на материалния закон е правилно, а изложените мотиви по тълкуването и прилагането му се възприемат от настоящия състав. Верен е и изводът, че при указаният прекратителен срок за действие на ограничителната мярка - "до отстраняване на недостатъците, констатирани по пътното съоръжение", с оглед липсата на данни за планиран или отпочнат ремонт, наложената от касатора забрана е с неопределен срок, което е в противоречие с нормативните изисквания. При извършване на строителство или ремонт по пътищата, неразделна част от временната организация на движението е схемата на обходния маршрут и неговата сигнализация (чл. 70, т. 4, б. "б" от Наредба № 16/23.07.2001 г. за временната организация на движението при извършване на строителство и ремонт по пътищата и улиците, каквато не е била одобрена до налагане на ограничителната мярка. Като е отменил постановеният от кмета на Община Гълъбово общ административен акт, Административен съд - Стара Загора е приложил правилно материалния закон, изводите му са обосновани и се подкрепят от ангажирания доказателствен материал. Съдът по същество правилно е обсъдил и основал решението си на надлежни доказателства, удостоверяващи фактите от значение за законосъобразността на обжалваната заповед, като само по себе си всяко от констатираните нарушения на относимите материалноправни разпоредби съставлява самостоятелно основание за отмяната й. Изложените в касационната жалба твърдения и формираните фактически и правни доводи преповтарят защитната теза, поддържана пред решаващата инстанция. В мотивната част на обжалваното решение са обсъдени всички възражения на жалбоподателя, които се възприемат като правилни от настоящата инстанция, поради което не следва да се обсъждат отново. Оплакването за неспазена процедура по съобщаване на оспорването е фактически невярно - видно от приложеното копие от ДВ, бр. 64/11.08.2009 г., на стр. 83 е публикувано обявление за образуваното и насрочено дело. При проверката на съдебния акт не се установиха допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, какъвто довод неоснователно поддържа касаторът. При липсата на релевираните с жалбата основания за отмяна, атакуваното първоинстанционно решение следва да бъде потвърдено. По делото не са приложени доказателства за извършени от ответната страна разноски, поради което и такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение