Решение № 12435 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2009 г.

Решение № 12435 от 23.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 5627/2009 г., IV о., докладчик председателят Нина Докторова Производството е по реда на чл. 208 и сл. , във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК и е образувано по касационна жалба на адвокат Живко Неделчев-пълномощник на Виолетка Илиева Дойчинова и Васил Илиев Бачев и двамата от гр. София, срещу решение от 5.01.2009 г., постановено по адм. д. № 2264 по описа за 2003 г. на СГС, III "Е" състав на административно отделение. С обжалваното решение е отменена Заповед № РД-48-25 от 29.05.2003 г. на кмета на Столична община (СО), издадена с правно основание в чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, в редакцията на текста обн. в ДВ, бр. 98/1977 г. В касационната жалба се прави оплакване за неправилност на решението, като се навеждат доводи за допуснато нарушение на съществени процесуални правила и на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. За обосноваването им се твърди, че съдът формално се е позовал на липсата на третата кумулативна предпоставка в нормата на закона и на това основание е отменил заповедта на кмета. Твърди се на следващо място, че съдът е следвало да прецени законосъобразността на административния акт, а не да се произнася по валидността на актовете за собственост. Съдът не е проверил какво точно се предоставя за стопанисване и управление на Академията на МВР, защото в решението без граници и индивидуализиращи белези било постановено най-общо земя и сгради в с. Долни Богоров. Тази липса на индивидуализация правела акта за публична държавна собственост невалиден, което от своя страна е дало основание съдът да се произнася за силата на актовете за собственост и на това основание да счете заповедта на кмета за неправилна. На последно място се твърди, че актът за публична държавна собственост, съставен по реда на чл. 70 ЗДС не легитимира жалбоподателя за собственик на имота, поради което заповедта на кмета е законосъобразна. По изложените съображения се моли, решението на съда да се отмени, като вместо него се постанови друго, с което се остави в сила заповедта на кмета на СО. Претендират се и направените по делото разноски. Ответните страни не са взели становище. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че решението на съда е постановено след изясняване на фактите по спора и в съответствие с писмените доказателства. Според прокурора съдът правилно е установил, че имотът на физическите лица е включен в обхвата на акта за публична държавна собственост, предоставен за ползване на ВИПОНД - МВР, поради което последният го ползва на правно основание. При липсата на третата кумулативна предпоставка съдът правилно е приел заповедта на кмета за незаконосъобразна и я е отменил. Настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество и за неоснователна, по следните съображения: Академията на МВР, след преобразуването на Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност за нуждите на Министерството на вътрешните работи (ВИПОНД-МВР), с решение на Народното събрание, обн. в ДВ, бр. 62 от 25.06.2002 г., е обжалвала Заповед № РД-48-25 от 29.05.2003 г. на кмета на СО. С нея на основание чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ е наредено изземването на земеделски имоти с № 041008 и 043011 в местността "Бресто", землището на с. Долни Богоров от жалбоподателя, който ги ползвал без правно основание и предоставянето им на наследниците на Илия Димитров Бачев, които се легитимират за собственици на същите имоти с решение № 512 от 10.09.1999 г. на ПК - Кремиковци. С него е възстановено правото на собственост на основание чл. 27 ППЗСПЗЗ и влезлият в сила план за земеразделяне. Въводът във владение и изпълнението на заповедта не са били осъществени, поради това, че директорът на Академията на МВР не го е допуснал. От приложеното решението на НС в частта му на т. 3, б. "б" съдът е установил, че на жалбоподателя е предоставен за управление недвижим имот - публична държавна собственост в с. Долни Богоров - сгради с обща застроена площ 2460 кв. м, учебен полигон, разгърнат на 2200 кв. м и стрелбище на площ 4000 кв. м, разположени върху терен от 540 дка. От акт за публична държавна собственост № 560 от 9.04.1999 г. съдът е установил сградите и недвижимите имоти, между които и терен от 540 дка, предоставени за стопанисване и управление на Академията на МВР. Актът е съставен на основание чл. 2, ал. 2 ЗДС, като всичките имоти описани в акта са публична държавна собственост. Така установените факти съдът е съпоставил с хипотезата на чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ, като е направил извод, че едно от кумулативните изисквания на закона - имота да се ползва без правно основание - не е налице, поради което е приел, че заповедта на кмета е незаконосъобразна и я е отменил. Така постановеното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Неоснователен е доводът в касационната жалба, че съдът е допуснал нарушение на съществени процесуални правила. В производството по чл. 34, ал. 1 ЗСПЗЗ съдът проверява законосъобразността на акта на административния орган. За да бъде издадена заповед на посоченото правно основание, кметът на СО е следвало да установи дали лицето, поискало издаването на заповедта се легитимира за собственик с възстановено право на собственост върху имота - земеделска земя, дали имотът се ползва от друго лице и дали това ползване е без правно основание. И за трите кумулативни предпоставки съдът е събрал относимите писмени доказателства, въз основа на които е извел и правилния извод, че Академията на МВР ползва имота на годно правно основание - акта за публична държавна собственост и решението на НС. Неоснователно е твърдението, че в това производство съдът разрешава и спорове за собственост. Предмет на съдебния контрол, както се посочи вече, е издадената заповед на кмета на СО, а не материалното право на собственост. В административното производство не може да се разрешава принадлежността на материалното право на собственост. Неоснователно е и твърдението, че съдът е следвало да провери обема на правото на собственост върху 540 дка, описани в акта за публична държавна собственост. Съставянето на актовете за публична държавна собственост е уредено в ЗДС и тази дейност е в правомощията на компетентните органи в чл. 70 ЗДС. Актът за публична държавна собственост е официален писмен документ за собственост, който обвързва съда със задължителна доказателствена сила за вписаните обстоятелства в него. Въпросът за индивидуализацията и границите на въпросните 540 дка, в които попадат двата имота на реституираните собственици по ЗСПЗЗ не е в правомощията на административния съд, поради което той е и неотносим към предмета на спора. Съдът е пропуснал в мотивите да се занимае и със спазване на изискването на чл. 7 и 11 ЗАП (отм.) от кмета на СО. Последният е трябвало да уведоми заинтересованата страна, каквато в случая е Академията на МВР, за започналото производство и едва след изясняването на представените от нея доказателства и направените възражения да издаде заповедта си. В случай на изпълнение на това изискване, вероятно заповедта на кмета на СО би могла да има и друго съдържание. Направеното твърдение, че актът за публична държавна собственост не легитимира Академията на МВР за ползвател на имота и твърдението, че жалбоподателят не може да черпи права от решението на Народното събрание са лишени от разум и не следва да бъдат обсъждани. Неоснователен е и последният довод за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Твърдението е голословно и се опровергава от приложените писмени доказателства и правните изводи на съда. По изложените съображения не са налице твърдените в касационната жалба нарушения, даващи основания за касационна отмяна на решението, поради което то като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. Направеното искане за присъждане на направените разноски от касатора е неоснователно с оглед изхода на спора. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение