Решение № 5204 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 596/2012 г.

Решение № 5204 от 12.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 596/2012 г., IV о., докладчик съдията Светослав Славов Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Областен управител на област София, срещу решение от 8.11.2010 г. по адм. дело № 117/2006 г. на Софийски градски съд, с което се отменя като незаконосъобразна негова заповед № РД-15-330/2.11.2005 г. за одобряване на плана на новообразуваните имоти (ПНИ) за местност "Терасите", с. Герман, Столична община, район "Панчарево", в частта относно новообразуваните имоти с № № 2346, 2347 и 1878 и връща преписката на областния управител на област София за извършване вписването съобразно представените доказателства и указанията на съда и преработване на ПНИ. Жалбоподателят счита, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. По подробно развити аргументи моли същото да бъде отменено както в частта за отмяна на заповедта, така и в частта за присъдените разноски. Срещу това решение на Софийски градски съд е постъпила касационна жалба от Татяна Георгиева Бракьовска /Цолова/, като страна по делото, за което е неблагоприятно. Моли съдът да отмени обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необосновано. Жалбоподателят - областен управител на област София, редовно призован, явява се процесуален представител юрк. Динчев. В съдебно заседание заявява, че подържа жалбата по наведените доводи в нея, както и представя писмена защита. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Жалбоподателят - Татяна Георгиева Бракьовска /Цолова/, редовно призована, не се явява и не се представлява. Ответната страна - Николай Стефанов Младенов, редовно призован, не се явява и не се представлява. По делото е постъпила писмена защита от ответника, в която излага съображения за неоснователност на подадени жалби. Моли съдът да ги остави без уважение. Заинтересованите страни: Георги Йорданов Младенов, Наталия Стефанова Младенова, Райна Кирилова Ерменкова - Петканова, Мирослав Богомилов Милев, Ива Георгиева Николова, Георги Георгиев Спасов, Любомир Борисов Николов и Благовест Любомиров Николов, редовно призовани, от тях Райна Кирилова Ерменкова - Петканова се представлява от адв. Драгнева, която в съдебно заседание излага съображения за незаконосъобразност на обжалваното решение и като такова моли да бъде отменено. Претендира присъждане на направените от доверителят й разноски по делото. Участващият в производството по делото представител на Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационните жалби са подадени в срок, от надлежни страни и са допустими, като за касационните претенции са основателни. Обжалваното решение е неправилно - постановено е при съществено нарушение на съдопроизводствените правила в несъответствие с релевантните факти и неправилно приложен материалния закон, поради което се обективира наличие на касационно отменителното по чл. 209, т. 3 от АПК основание. Настоящият тричленен състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение намира, че и двете касационни жалби са подадени от надлежни страни в законоустановения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен срок от съобщаване на решението, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, се явяват и основателни. С обжалваната пред Софийския градски съд заповед № РД-15-330/2.11.2005 г., Областният управител на област София, на основание по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ е одобрил плана на новообразуваните имоти в М 1:1000 на местност "Терасите", с. Герман, Столична община район "Панчарево". Съдът е приел за установено, че имотите от одобрения ПНИ с № 1878, 2346 и 2347 са придобити от ползватели на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, като имот № 1878 е придобит от ползвателя Кирил Иванов Ерменков, имот № № 2346 и 2347 са придобити от Татяна Георгиева Бракьовска /Цолова/. За да отмени обжалваната пред него заповед № РД-15-330/2.11.2005 г. на областния управител на област София, първоинстанционният съд е приел, че в частта относно новообразуваните имоти с № № 2346, 2347 и 1878, м. 119 са били нарушени изискванията на чл. 28, ал. 4, изр. "трето" от ППЗСПЗЗ, съгласно която "данните за собственост на новообразуваните имоти се записват в регистър на имотите". Съдът е констатирал, че в случая при оспорваната заповед не са взети предвид отразените действителни данни за собствениците на имоти, поради което е постановил обжалваното решение. Така постановеното съдебно решение е неправилно. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е достигнал до незаконосъобразни правни изводи. При разглеждането на делото съдът е изместил предмета на спора и се е произнесъл по неотносими за това производство въпроси. Производството е с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, идентично с това по чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ. С одобрения от областния управител план на новообразуваните имоти (ПНИ) на всеки правоимащ по § 4а и § 4б се определя имот в съответствие с изискванията на § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ. Правоимащо е лицето, чието право на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята по който и да е от предвидения за това ред - по § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 34/1992 г., понастоящем с променена редакция); по § 30 от ПЗР на ПМС № 121/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 28/1997 г.) или по § 62 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 122/1997 г.). На такова лице се предоставя задължително имот в рамките на ограниченията по § 4з, ал. 1 ПЗР на ЗСПЗЗ - до 600 кв. метра по § 4а, ал. 1 и до 1000 кв. метра по § 4б, ал. 1. Съгласно § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над посочените размери до фактически ползваната земя се възстановява на бившите собственици и то само когато може да се образува нов имот с размер не по-малък от 250 кв. метра. Ако не може да се образува нов имот, разликата остава в имота, който е определен за ползвателя и се заплаща от него (ползвателя) на собственика по реда на § 31 от ПЗР на ПМС № 234/1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ (ДВ, бр. 113/1999 г.), като тази процедура касае оценката след влизане в сила на плана на новообразуваните имоти и всъщност е четвърти ред за плащане. Тъй като планът на новообразуваните имоти се изготвя за земи, попадащи в територии (терени, зони, райони) по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, законодателят е дал предимство не на собствениците, а на ползвателите, като процедурата по преобразуването на правото им на ползване в право на собственост трябва да е приключила, а не висяща или предстояща. В плана на новообразуваните имоти (ПНИ) се нанасят имотите на три категории лица: 1. ползватели, на които по един от предвидените от законодателя посочени по-горе начини правото на ползване се е трансформирало (преобразувало, превърнало) в право на собственост чрез заплащане цената на земята; 2. бивши собственици на имотите или техните наследници, с признато или възстановено от колективния орган по поземлената собственост независимо как е бил наименован през годините - (поземлена комисия, общинска служба по земеделие и гори или понастоящем общинска служба по земеделие), право на собственост върху земеделска земя, попадаща в територия (терен, зона, район) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 3. настоящи собственици, които се легитимират като такива с надлежен документ за собственост - било като преобретатели от първите две категории, било на самостоятелно основание като собственици на имоти, които никога не са били внасяни или включвани в ТКЗС, ДЗС и други, образувани въз основа на тях селскостопански организации, тоест тези, които никога не са изгубвали своята собственост. При настъпила колизия между правата на посочените три категории лица, всяко от които претендира на собствено основание право на собственост върху един и същи имот, при възражение за местонахождение и граници или при искане за преразпределение на собствеността, възникналият спор е за материално право и се разрешава по общия исков ред в гражданско производство, а не в административно производство по оспорване на административния акт. Разпоредбата на § 4к, ал. 8 от ПЗР на ЗСПЗЗ предвижда няколко хипотези при наличието на които влязъл в сила план на новообразуваните имоти да може да бъде изменян впоследствие, като на първо място е предвидено при спор за материално право, правата на заинтересуваните лица да се осъществяват по съдебен ред, който е гражданскоправния способ за разрешаване на спор за собственост. При дадения от законодателя приоритет на ползвателските имоти е безспорно, че в плана на новообразуваните имоти следва да бъдат отразени първо тези имоти, а след това да се отреди имот при посочените по-горе условия и за бившите собственици. Когато претендираните по земеделската реституция земи се намират в терени (територии, зони) по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, правото на собственост само се признава, но реалното възстановяване се извършва при условията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ, като имотните граници се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти. Отделно от това ПНИ следва да отговаря на техническите изисквания на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. Софийският градски съд изобщо не се е съобразил с тези принципни положения. Неправилно съдът е поставил задачата на вещото лице, "След преглед на документите по делото да се установи налице ли е разлика в площта призната за възстановяване и квадратурата на обжалваната заповед, както и наличие на свободни общински площи". В настоящия случай отговорите, които и съдът е възприел, са неотносими в това производство. В производството по обжалването на заповедта на областния управител за одобряване на ПНИ, което, както се каза по-горе е с правно основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, респ. чл. 28б, ал. 8 от ППЗСПЗЗ, не се обсъжда въпросът дали са били налице законоустановените предпоставки за преобразуване правото на ползване в право на собственост, а именно - дали правото на ползване върху земеделската земя е предоставено по силата на акт на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет или на Министерския съвет; дали в имота има построена до 1 март 1991 г. сграда по смисъла на изключенията в § 1в, ал. 3 от ДР на ППЗСПЗЗ; дали имота представлява лозе, овощна градина или земеделската земя е единствена на семейството на ползвателя, който живее постоянно в населеното място, в чието землище е имотът или земята да е общинска или държавна, тоест не се коментира законосъобразността на проведената предходна процедура по признаване правата на ползвателите. Всички тези въпроси се разрешават в една друга административна процедура и дори да има нарушения, те само могат да се констатират, но не и да се отмени издадения с такива пороци акт по реда на т.н. косвен съдебен контрол в това производство, в което се осъществява пряк съдебен контрол върху обжалван конкретен административен акт. Жалбоподателят пред първата инстанция и настоящ касационен ответник Николай Стефанов Младенов, обжалвал заповедта като навел твърдение, че е собственик на имоти съгласно решение № 3288 от 19.06.1995 г. на поземлената комисия, част от които с № 2, 3, 13 и 14, които попадат в район по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. За частта, която е заета от ползватели с трансформирано право на собственост, поради което не може да му бъде възстановена, иска да бъде обезщетен с налична свободна общинска земя отразена в плана за новообразуваните имоти. Всички тези въпроси се разрешават в една друга административна процедура. В ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ е регламентирано специално обезщетително производство в хипотезата, когато с решение на поземлената комисия е признато правото на възстановяване на собствеността в съществуващи на терена стари реални граници, но е отказано реалното му възстановяване поради наличие на пречките, предвидени в чл. 10б, ал. 1 от ЗСПЗЗ. Предвид изложеното, обжалваното пред ВАС съдебно решение следва да бъде отменено изцяло, включително и в частта му за присъдените разноски. С оглед изхода на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК, претенцията на касационният жалбоподател, областен управител област София, за присъждане на разноски следва да се уважи, като ответника Николай Стефанов Младенов следва да заплати юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв., съобразно чл. 78, ал. 8 от ГПК и чл. 7, ал. 1, т. 4 и чл. 8 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. На основание чл. 143, ал. 1 от АПК, касационният ответник следва да заплати на заинтересованата страна Райна Кирилова Ерменкова - Петканова направените по делото разноски в касационното производство, договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ във връзка с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,