Решение № 15647 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2017 г.

Решение № 15647 от 14.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11550/2017 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на командир на отделение в РУ Провадия при Областна дирекция (ОД) на МВР – Варна срещу Решение № 1428 от 28.07.2017 г. по адм. д. № 914/2017 г. на Административен съд – Варна, с което е отменена негова Заповед № 17-0324-000081/17.02.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство (ППС)" за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). В касационната жалба са изложени аргументи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Според касационния жалбоподател предпоставките за прилагане на мярката по чл. 171, т. 2а от ЗДвП са налице при управление на МПС със СУМПС с изтекъл срок на валидност. Последващото преиздаване на свидетелството за управление на МПС е неотносимо за законосъобразността на акта към момента на неговото издаване. Счита заповедта за законосъобразна, включително за съобразена с целта на закона. Ответникът – Н. Р. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 17-0324-000081/17.02.2017 г. за прилагане на принудителна административна мярка "прекратяване на регистрация на пътно превозно средство" за срок от шест месеца на основание чл. 171, т. 2а от ЗДвП. ПАМ е приложена въз основа на констатациите от АУАН № 2021/17.02.2017 г., че водачът Н. Р. е управлявал собствения си лек автомобил, без да притежава валидно СУМПС за категорията, към която спада управляваното от него МПС. СУМПС е със срок на валидност до 27.03.2013 г., т. е. към момента на проверката срокът е вече изтекъл. За да отмени оспорената заповед, съдът е приел, че разпоредбата на чл. 171, т. 2а от ЗДвП касае лицата, които нямат правоспособност да управляват МПС, а не случаите на управление на МПС с изтекъл срок на валидност на СУМПС. Следователно заповедта е издадена в нарушение на материалния закон. Обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Основният спорен въпрос между страните касае приложението на материалния закон - дали установените факти и обстоятелства изпълняват предпоставките за приложението на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията към датата на издаване на административния акт. Към тази дата е приложима разпоредбата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията на ДВ, бр. 101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г. Съгласно посочената разпоредба ПАМ "прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство" се прилага на собственик, който управлява МПС, без да притежава съответното свидетелство за управление. Нормата е императивна, като не предоставя на компетентния орган право на преценка, а последният действа изцяло в условията на обвързана компетентност. При реализиране на фактите и обстоятелствата, представляващи основание за прилагане на мярката, същият орган е длъжен да издаде акт, с който да приложи предвидената в ЗДвП ПАМ. Единствено продължителността на срока на мярката се определя от органа в условията на оперативна самостоятелност в рамките на предвидените граници от шест месеца до една година. Страните спорят относно смисъла на употребения от законодателя глагол "притежава" СУМПС в чл. 171, т. 2а от ЗДвП. Нормата на чл. 171, т. 2а ЗДвП в редакцията й към датата на издаване на заповедта не изброява изчерпателно хипотезите на "непритежаване" на СУМПС, както това прави нормата в последната ? редакция. Това обаче не променя нейния смисъл. В случая посочените в нормата материалноправни предпоставки за прилагане на мярката са били налице. Изискването за "съответно свидетелство" за управление на МПС означава то да е валидно, както за "категорията МПС", което се управлява от водача, така и с оглед срока на неговата валидност. Съгласно чл. 150а, ал. 1 от ЗДвП, "за да управлява МПС, водачът трябва да притежава СУМПС, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство". Сред изискуемите съгласно чл. 53, ал. 1, т. 9 от Закона за българските лични документи (ЗБЛД) реквизити относно съдържанието на СУМПС е и датата на изтичане на неговата валидност. В § 1, т. 2, б. "ж" от ДР на ЗБЛД е дефинирано, че "нередовен български личен документ" е този с изтекъл срок на валидност. Действително, с изтичане на срока на валидност на съответното СУМПС, водачът не губи придобитата съгласно чл. 3, ал. 1 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждането на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38 от 16.04.2004 г.) правоспособност за управление на съответната категория МПС. При подмяна на СУМПС обаче, включително поради изтичане срока на валидност, чл. 15, ал. 2, вр. ал. 1 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157 от 1.10.2002 г.) изисква водачите да подадат документите, посочени в чл. 13, ал. 1, т. 1, 3 и 6, както и старото свидетелство за управление на МПС, а когато водачът се отказва от притежавани от него категории, отказът се заявява писмено. В чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. е регламентирано, че един от изискуемите при подмяна на СУМПС документи е карта за оценка на физическата годност на водач/кандидат за придобиване на свидетелство/правоспособност за управление на МПС, издадена от общопрактикуващия лекар, от транспортните областни лекарски експертни комисии или от Транспортната централна лекарска експертна комисия. Изложените съображения обосновават извод, че изискването за притежаване на СУМПС включва и срока на неговата валидност. Следователно административният орган е приложил мярката в съответствие с материалния закон. По изложените съображения решението е неправилно поради нарушение на материалния закон – касационно основание по чл. 209, т. 3, предложение 1 от АПК и следва да бъде отменено. Съобразно правомощията на касационната инстанция по чл. 222, ал. 1 от АПК спорът следва да бъде решен по същество като съдът отхвърли жалбата срещу административния акт. Искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е основателно само за касационната инстанция. Предвид обема на предоставената правна помощ – изготвяне на касационна жалба, в полза на Областна дирекция на МВР – Варна следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 50 лв. за касационната инстанция. Пред първата инстанция няма доказателства за осъществена правна помощ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,