Решение № 10345 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6174/2020 г.
ВАСV отделение28.07.2020 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 388 от 27.02.2020 г. по адм. дело № 412/2019 г. на Административен съд - Благоевград. ОСЪЖДА Министерството на земеделието, храните и горите да заплати на С. К., [ЕГН] от [населено място] направените по делото разноски в размер на 600 /шестотин/ лева. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10345 от 28.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6174/2020 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на земеделието, храните и горите, чрез процесуален представител срещу решение № 388 от 27.02.2020 г. по адм. дело № 412/2019 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което по жалба на С. К. е отменена негова заповед № РД 09-229 от 01.03.2019 г., в частта с която извън одобрения окончателен специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. са останали 8, 01 ха, представляващи част от БЗС № 65231 - 341 - 5 - 1, целият с площ 8. 51 ха, находящ се в землището на гр. Самоков. В жалбата се съдържа оплакване, че оспореното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано от събраните по делото доказателства - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно развити доводи в касационната жалба се прави искане за отмяна на решението и постановяване на друго по същество на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед се отхвърли като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът – С. К., чрез процесуалния си представител в писмен отговор и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли за оставяне на решението в сила като правилно. Претендира присъждане на разноски, съгласно списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С оспореното решение № 388 от 27.02.2020 г. по адм. дело № 412/2019 г. на Административен съд - Благоевград е отменена заповед № РД 09-229/21.03.2019 г. на министъра на земеделието, храните и горите, в частта с която извън одобрения окончателен слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. са останали 8, 01 ха, представляващи част от БЗС № 65231 - 341 - 5 - 1, целият с площ 8. 51 ха, находящ се в землището на гр. Самоков. Съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган и в изискуемата форма при липсата на допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но при направилно приложение на материалния закон. От заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е заключил, че по отношения на процесния БЗС № 65231 - 341 - 5 - 1 с площ 8. 51 ха, находящ се в землището на гр. Самоков има трайно недопустими елементи - високопланински иглолистни храсти, включително и камъни, засягащи площ от 2. 36 ха., като останалата част от 6. 15 ха отговаря на критериите за допустимост. В тази част е разположена мозаечно нискостеблена растителност - клек, с височина под 0. 5 м. Съдът е кредитирал изцяло заключението като обективно и компетентно дадено, изготвено въз основа на извършен оглед и контролни измервания на място, както и самостоятелно дешифриране на самолетни изображения, включително и съпоставка с наличните сателитни изображения за района от м. 10. 2018 г. Приел е, че оспорването от страна на ответника на изготвеното заключение е общо и без конкретни доводи, подкрепени с доказателства, поради което констатациите на вещото лице, относно определената за допустима площ са неопровергани от страна на ответника. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не намират основание доводите на касатора за неправилността на оспорения съдебен акт. В съответствие с чл. 168, ал. 1 от АПК, съдът е установил всички релевантни за спора фактически обстоятелства, при което е констатирал липсата на фактическите и правни основания за изключване на целия заявен от жалбоподателя БЗС с площ 8. 01 ха от допустимия за подпомагане слой за кампания 2018 г. Съобразено е, че за 2018 г. за района, в който попада заявеният за подпомагане парцел няма актуално самолетно и сателитно заснемане за нуждите на МЗХГ и границите на слоя са определени при отчитане на данните от извършени теренни проверки от ОДЗ София - област. Съгласно чл. 30 от ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателна агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол (ИСАК), която се състои от отделни системи, определени в ал. 2, като една от тях е и Системата за идентификация на земеделските парцели - чл. 30, ал. 2, т. 2 от ЗПЗП, която се създава и поддържа от Министерството на земеделието, храните и горите - чл. 30, ал. 4, т. 2 от ЗПЗП. В изпълнение на законовата делегация по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП съгласно § 4 Заключителна разпоредба, министърът на земеделието и горите, е издал и Наредба № 105 от 22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на интегрираната система за администриране и контрол. Системата за идентификация на земеделските парцели (СИЗП) и данните, включени в нея са посочени в чл. 33 от ЗПЗП. Според ал. 4 на същата норма, данните в СИЗП се актуализират ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 от ЗПЗП. Специализираните теренни проверки на референтни парцели се извършват след уведомяване на бенефициентите при условия и по ред, определени с наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, а това е редът визиран в чл. 15, ал. 5 от Наредба № 105/2006 година. В чл. 33а, ал. 1 от ЗПЗП, в приложимата й редакция, е разписано правомощието на Министерството на земеделието, храните и горите да създава в СИЗП специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", който включва площите, допустими за подпомагане във всеки физически блок, въз основа на критериите, определени в наредбата по чл. 40 от ЗПЗП, а това е Наредба № 2 от 23.03.2018 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ. В чл. 33а, ал. 2 от ЗПЗП е посочено, че данните в СИЗП, които се отнасят до физическите блокове и специализирания слой "Площи, допустими за подпомагане", се обновяват ежегодно чрез дешифриране (компютърно разчитане) на актуална цифрова ортофото карта, чрез извършване на специализирани теренни проверки на референтни парцели и чрез отразяване на резултатите от проверките на място по чл. 37 с цел отразяване на реалното състояние и ползване на площите. Обхватът на специализирания слой се одобрява със заповед на министъра на земеделието, храните и горите по ред, определен в наредбата по чл. 30, ал. 6 от ЗПЗП, като заповедта се обнародва в "Държавен вестник". От този преглед на нормативната уредба следва, че заповед № РД 09-229 от 21.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите е издадена от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон, както правилно е установил първоинстанционният съд. Заповедта е придружена от материалите свързани с изготвянето на специализирания слой. Всички те съгласно чл. 16г, ал. 5 от Наредба № 105/2006 г., съответно раздел II от административния акт, се предоставят на Разплащателната агенция за извършване на задължителни кръстосани проверки на заявленията за подпомагане, подадени през 2018 г. Именно данните от протоколите от теренни проверки позволяват на съда с помощта на специалисти да извърши проверка за материалната законосъобразност на акта. В случая от заключението на приетата по делото съдебно техническа експертиза безспорно се установява, че Окончателният специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане" за кампания 2018 г. за процесните парцели е обновен чрез извършване на теренни проверки на физическите блокове, въз основа на дешифриране на ЦОФК по заснемане от 2017 г. Основната причина според СТЕ процесните БЗС да бъдат определени като недопустими за подпомагане, е попадането им в БЗС 576, определени с начин на трайно ползване горски ливади и пасища, от които само 75% са годни за паша, а останалата част е определена като негодна, с начин на трайно ползване /пясъци, чакъли и голи скали/. Според вещото лице за процесния парцел актуалната ЦОФК не е била дешифрирана правилно, като в обхвата на допустимия слой са оставени само участъци, които попадат във ФБ 586, определени с начин на трайно ползване ГЛП /горски ливади и пасища/, като от заявените за подпомагане 8. 51 ха., СТЕ приема, че годни за паша на животни са 6. 15 ха. В настоящия случай площта на процесният БЗС е актуализирана чрез извършване на теренни проверки, съобразно представен протокол № SFO - 13 - EM - 19718/03.12.2018 г. за специализирана теренна проверка на място на физически блокове от 19.10.2018 г. в землището на град Самоков, община Самоков. За изясняването на спора по същество съдът е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза (СТЕ). Заключението е изготвено въз основа на анализ на материалите по делото и данните предоставени от Министерство на земеделието, храните и горите, данните от ЦОФК /актуално летене за 2017 г. / Експертизата е оспорена от процесуалния представител на касатора общо, без изложени конкретни доводи, като не е поискано изготвяне на допълнително заключение или такова на тройна съдебно-техническа експертиза, поради което съдът правилно е възприел изготвеното заключение по СТЕ изцяло като компетентно и добросъвестно дадено. От допуснатата по делото експертиза съобразно аналитичната част се установява следното: За БЗС 65231 - 341, не е зает изцяло от скали, такива са налични западно от заявения парцел. В обхвата на заявения парцел са налични високопланински иглолистни храсти и камъни, които са над допустимия брой за площ от 2. 36 ха /показана с цикламен контур на приложение 1 към СТЕ/. Според вещото лице, видно от протокола, теренна проверка е била извършвана, но не съгласно указанията за извършване на проверките, Прил. 2, раздел 3, доколкото заявеният парцел и физическият блок, в който попада са на голяма надморска височина, а проверката е следвало да се извърши през месец октомври е напълно възможно терена де не е бил достъпен. Според заключението, констатацията, че в парцела има повече от допустимия брой дървета и храсти и е невъзможно пашуване, не би могла да се направи ако обекта не е посетен. Вещото лице е дало заключение, че по-голяма част от парцела представлява пасище, в което не се наблюдават трайно недопустими елементи, а извън границата на допустимия слой следва да бъдат определени само 2. 36 ха., представляваща площ, в която храстите надвишават допустимия брой по Наредба 2. Оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно е кредитирал заключението на изготвената СТЕ, както и че същата не е съобразена с разпоредбите на Наредба № 2 от 26.03.2018 г., а вещото лице е изследвало критериите за допустимост на земеделските площи въз основа на отменената Наредба № 2/2015 г. е неоснователно. Въпреки, че в изготвеното заключение, вещото лице се е позовало на критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ, съгласно разпоредбите на отменената Наредба № 2/2015 г., изводите му, че по-голяма част от парцела представлява пасище, в което не се наблюдават трайно недопустими елементи, съответстват на критериите по чл. 8, ал. 2 и чл. 10, ал. 1 от действащата Наредба № 2/26.03.2018 г. В заключението си, експертът е анализирал именно посочените в тези разпоредби критерии за допустимост на парцела, но неправилно се е позовал на разпоредби от отменената Наредба № 2/2015 г., което обаче не променя крайните му изводи за допустимост на част от площта от БЗС № 65231 - 341 - 5 - 1 и които констатации са потвърдени от вещото лице в съдебно заседание. Оплакването в касационната жалба, че съдът неправилно се е позовал на заключението на вещото лице, тъй като същото не е изследвало предпоставката на чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2 от 2018 г., за допустимост на постоянно затревени площи, а именно наличие на не повече от 100 бр. дървета и/или храсти на хектар с височина над 0, 5 м., които са с мозаечно разположение, настоящата инстанция намира за неоснователно. Видно от дадените в съдебно заседание на 04.02.2020 г. пояснения от вещото лице при изслушването му, същото е заявило категорично, че върху площта от 6. 15 ха. няма недопустими елементи, налице е радко разположена растителност под 0, 5 м., която е разположена мозаечно и позволява на животното да преминава спокойно, следователно е изпълнен критерият за допустимост на тази част от парцела, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 2/2018 г. Предвид изложеното настощият съдебен състав счита, че оплакването в касационната жалба за неправилност на съдебното решение, като постановено единствено въз основа на приетото по делото заключение на СТЕ за неоснователно. За да се основе на конкретната приета в хода на съдебното дирене експертиза, съдът е извършил оценъчна дейност по чл. 202 от ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Несъгласието на страната със заключението на експерта се преодолява по реда на чл. 200, ал. 2, изр. 2 ГПК със задаване на въпроси на вещото лице или с оспорване на заключението по реда на чл. 200, ал. 3 от ГПК, което в случая е сторено най - общо от процесуалния представител на административния орган. Не са представени нови доказателства и не е ангажирано изготвянето на допълнителна или тройна СТЕ, с което да се опровергаят констатациите на вещото лице по изготвената СТЕ. Оспорването на акта, обективиращ специални знания се извършва докато трае изслушването. Наред с горното настоящият съдебен състав споделя изцяло мотивите на първостепенния съд за кредитиране на заключението на вещото лице за наличие на допустими за подпомагане части от процесният парцел. По тези съображения касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника по касация се дължат направените разноски за адвокатско възнаграждение в доказан размер от 600 лв., платими от министъра на земеделието, храните и горите. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,
Цитирани разпоредби
1- чл. 8, ал. 2