Решение № 12218 от 13.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5474/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на териториална директора Митница Русе при Агенция Митници подадена чрез процесуален представител, против решение 597/21.03.2024г., постановено по адм. дело 240/2022г., на Административен съд Ловеч, с което по жалба на Илко ЕООД гр. Троян е отменено решение 32-195314/14.06.2022г. на директора на териториална дирекция Митница Русе към Агенция "Митници, с което на дружеството са определени нови задължения за мито в общ размер на 497.03лв. и ДДС в общ размер на 1 093.47лв., ведно със съответните лихви за забава. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и поради неговата необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател релевира доводи, че при издаване на административния акт са обсъдени всички релевантни факти и обстоятелства от значение за случая, което съдът не съобразил. Обратно на приетото в обжалваното решение, поддържа становище, че при издаване на административното решение не е нарушена процедурата по чл. 22, § 6 от Митническия кодекс на Съюза (МКС). Счита, че съдът неправилно се е позовал на практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-29/13г. и С-30/13г., тъй като фактическата обстановка е различна. Неправилно, според касационния жалбоподател, е и приетото в решението, че митническите органи не са доказали основателността на съмненията, което да обоснове извършеното увеличение на митническата стойност на предмета на внос. Позовава се на решение на СЕС по дело С-291/2015г. Развива съображения, че съдът не е ценил заключението на вещото лице в контекста на фактическата обстановка, имаща значение за конкретното производство. В допълнение посочва, че в платежните нареждания за валутен превод не се съдържа конкретна информация за предмета на сделката. Моли за отмяна на обжалваното съдебно решение и отхвърляне на жалбата на "Илко" ЕООД срещу спорното митническо решение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство. При условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, платено от настоящия ответник по касация. Ответникът Илко ЕООД, чрез процесуален представител оспорва касационната жалба като неоснователна в представен писмен отговор и моли за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за настоящата инстанция съгласно представен списък по чл. 80 от ГПК и договор за правна защита и съдействие. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и пледира за отмяна на оспореното съдебно решение като незаконосъобразно и необосновано. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като взе предвид наведените доводи в жалбата и доказателствата по делото приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно, и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на контрол за законосъобразност пред АС Ловеч е било Решение 32-195314/14.06.2022г., издадено от директора на ТД Митница Русе. С него, на основание чл. 29, във вр. с чл. 22, § 1, чл. 48, чл. 74, § 3, чл. 77, § 1, във вр. с чл. 85, § 1, чл. 101, § 1, във вр. с чл. 102 от Митническия кодекс на Съюза (МКС), във вр. чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447, чл. 19, ал. 1, чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, чл. 54, ал. 1, чл. 56 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и чл. 59 АПК, административният орган е отказал да приеме декларираната митническа стойност за стоките по митническа декларация (МД) с MRN 19BG004205002900R8 от 08.07.2019г.; определена е нова митническа стойност на стоката по тези МД в общ размер на 9 333.33лв. и на вносителя са определени задължения за довнасяне на мито общо в размер на 497.03лв. и ДДС общо в размер на 1 093.47лв., ведно с лихва за забава върху размера на държавните вземания. Въз основа на приобщените по делото доказателства, от фактическа страна, първоинстанционният съд приел, че със заповед на директора на ТД Митница Русе е възложено извършването на проверка по реда на чл. 48, във вр. с чл. чл. 12, 15, 46, 47 и 51 МКС и чл. 84а, ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ) на "Илко" ЕООД. За резултатите от нея бил съставен Доклад 32-97828/24.03.2022г., като е установено, че на 08.07.2019г., дружеството е декларирало за режим Допускане за свободно обращение несъюзна стока по МД 19BG004205002900R8 - употребяван лек автомобил марка "Ауди", модел "S3", тип: бензин, бр. места 5, товароносимост 500, цвят: сив, работен обем: 2 000 куб. см.; мощност: 190 HPSAE, шаси WAUBFHFF5F1066, код по ТАРИК 8703239000, при условия на доставка EXW. Въз основа на допълнително изисканите документи и информация в приложеното писмено обяснение на управителя на дружеството, е установено, че закупуването на автомобила е извършено чрез онлайн търг с явно наддаване, като няма директна връзка с продавача. Плащанията се правят към организатора на търга, като същите са периодични, а не по конкретна доставка, тъй като дружеството има кредитен лимит. В хода на административното производство е изготвена експертиза от вещо лице за пазарната цена на автомобилите, като въз основа на нея е определена новата митническа стойност в размер на 9 333.33лв. Митническата декларация е била предмет на последващ митнически контрол по реда на чл. 48 от Регламент (ЕС) 952/2013 и чл. 84, ал. 1, т. 1 ЗМ, в резултат на който за митническите органи са възникнали основателни съмнения относно действителната цена на стоката. В следствие на това е определена нова митническа стойност по метода, предвиден в чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013 - съответно, допълнителните задължения за довнасяне на мито и ДДС, посочени по-горе. С Писмо рег. 32-131472/20.04.2022г. "Илко" ЕООД бил уведомен, че срещу него започва административно производство и му е дадена възможност да изрази становище и да представи допълнителни документи във връзка с подадените МД, между които и процесните две. Писмото е връчено на управителя на дружеството на 30.04.2022г., като в предвидения срок е постъпил отговор, с който се оспорват констатациите по Доклада. При тези факти и след уведомление на засегнатото лице по реда на чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013, митническият орган е приел, че митническата стойност на процесните автомобили следва да се определи в размер на 28 242.43лв. Приложението на вторичните методи по чл. 74, § 2, букви от а) до г) от този регламент е изключено от митническия орган, поради липсата на "идентични стоки" - по буква а); данни за сходни характеристики на автомобила - по буква б); данни за единична цена преди продажбата на митническата територия на Европейския съюз - по буква в), както и на данни за разходите и стойността на материалите, разходите за производство и допълнителни елементи - по буква г). За да отмени оспореното решение, съдът е приел, че то е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Изложил съображения, че не е спазена процедурата по чл. 22, § 6 от Регламент (ЕС) 952/2013 г. Взел предвид, че основното доказателство, на което се позовава административният орган е изготвената експертиза в хода на административното производство, като същата не е предоставена на "Илко" ЕООД. На следващо място, доколкото тежестта за доказване наличието на основателни съмнения е на митническите органи, което е и предпоставка за неприемането на декларираната митническа стойност, съдът направил извод, че в случая не е налице обоснованост на съмненията в достоверността на декларираната митническа стойност в нарушение на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447. Приел, че липсва посочена причина за незачитане на данните за плащане на сумата по представената фактура. Обосновал се и с приетото от вещото лице, изготвило съдебно-икономическата експертиза по делото. Съобразил, че за целите на изготвяне на експертизата в хода на административното производство не е извършен оглед на автомобила, за да може да бъде установена пазарната цена спрямо действителното състояние. Счел още, че определяща следва да е стойността, на която МПС е придобито на търга, а не продажната цена на подобно МПС в България. В заключение направил извод, че са изложени формални мотиви за отхвърлянето на всеки от вторичните методи за оценка с цел да се приложи метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013г., поради което митническата стойност на стоката е незаконосъобразно определена, в това число посочените като възникнали задължения за мито и ДДС. По тези причини отменил решението на митническия орган, предмет на контрол за законосъобразност пред него. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил релевантните за спора факти и е извършил дължимата проверка за законосъобразност по чл. 168, ал. 1 от АПК на оспореното митническо решение. От правилно установените факти решаващият състав е направил обоснован извод за незаконосъобразност на обжалваното решение. Наведени в касационната жалба доводи не се споделят от настоящата съдебна инстанция. Спорът между страните е относно това дали митническите органи са обосновали "основателни съмнения" по смисъла на чл. 140 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 и спазили ли са процедурата по чл. 141 от същия регламент, във връзка с чл. 74 от Регламент (ЕС) 952/2013, за определяне на митническата стойност на стоката по осъществения вноса. Стоките, предмет на митническо остойностяване са поставени под режим допускане за свободно обращение на 05.06.2019г. при действието на Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (МКС). По силата на чл. 70, § 1 от МКС основният метод за определяне на митническата стойност на стоките е въз основа на договорната стойност, тоест действително платената или подлежащата на плащане цена на стоките при продажбата им за износ с местоназначение в митническата територия на Съюза, коригирана при необходимост. Съгласно чл. 74, § 1 от МКС, когато митническата стойност на стоките не може да се определи съгласно чл. 70, тя се определя чрез последователно прилагане на вторичните методи по чл. 74, § 2 от букви а) до г) от МКС. Съобразно чл. 74, § 3 от Митнически кодекс на Съюза, когато митническата стойност не може да се определи съгласно параграф 1, тя се определя въз основа на наличните данни на митническата територия на Съюза, като се използват разумни способи, съответстващи на принципите и общите разпоредби на всяко едно от следните: а) Споразумението за прилагане на член VII от Общото споразумение за митата и търговията; б) член VII от Общото споразумение за митата и търговията; в) настоящата глава. В чл. 140 от Регламента за изпълнение (ЕС) 2015/2447 на Комисията от 24 ноември 2015 година за определяне на подробни правила за прилагането на някои разпоредби от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза (Регламент за изпълнение) е предвидена възможност за неприемане на декларираните договорни стойности в случаите когато митническите органи имат основателни съмнения дали договорната стойност представлява общата платена или подлежаща на плащане сума, посочена в чл. 70, § 1 от МКС, и тези съмнения не са отпаднали след изискване на допълнителна информация от декларатора. Съобразно чл. 140 от Регламента за изпълнение, при определяне на митническата стойност по чл. 70, § 3 от МКС по резервния метод, може да се използва разумна гъвкавост при прилагането на методите, предвидени в чл. 70 и чл. 74 § 2 от МКС. Така определената стойност се основава във възможно най-голяма степен на определените преди това митнически стойности. Когато не може да се определи митническа стойност по § 1, се използват други подходящи методи. При постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд е съобразил посочените норми от правото на Съюза и е извършил дължимата проверка по основателността на съмненията на митническите органи относно договорната стойност на стоката и обосноваване на нова митническа стойност. Съобразено с правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса е заключението на съда, че в тежест на митническите органи е да обосноват определената стойност на внесената стока. В случая е приложен вторичният метод за определяне на митническа стойност по чл. 74, § 3 от МКС - чрез експертна оценка, след като митническият орган е поставил под съмнение представените доказателства за декларираната договорна стойност на стоката, представляваща общата платена или подлежаща на плащане цена, посочена в чл. 70 от МКС, довело до извършване на последваща проверка и издаване на митническото решение. Прилагането на вторичните методи за определяне на митническата стойност е субсидиарно и изисква да е обоснована неприложимост на основния метод - въз основа на договорната стойност. Както правилно е приел съдът, митническият орган не е извършил необходимия анализ, преди да достигне до извод за приложимост на последната възможност по чл. 74, § 3 от МКС за определяне на митническата стойност на стоката. Настоящата инстанция споделя този извод на първоинстанционния съд и го намира за обоснован на фактите и обстоятелствата по делото. При правилно тълкуване на разпоредбите от МКС решаващият съд е обосновал изводите си относно механизма, по който следва да бъде издаден акт от вида на процесния, в това число какви факти и обстоятелства следва да бъдат установени и по какъв начин следва да бъде определена стойността на внесената стока. Като допълнение следва да се посочи, че неправилно митническия орган е базирал своя акт изцяло въз основа заключението на експерта по техническата експертиза. Заключението на вещото лице - оценител, както обосновано посочва и първоинстанционният съд, е изготвено върху снимков материал и офертни стойности от онлайн автокъщи и магазини, без обаче да е извършил оглед на конкретният автомобил и да установи неговата пазарна стойност съобразно действителното му състояние. Наред с това, видно от заключението на експерта, изготвено на 07.03.2022г., оценката е направена при съобразяване на изходна информация на ТД Митница Русе, като възложител, и след извършен анализ на "моментното състояние" на автомобила - вж. т. II "Методи на оценка", чийто внос е осъществен през месец септември 2019г., а във възлагателното писмо такава не е конкретизирана. Отделно от това, от административния орган не са изложени мотиви защо пазарната цена следва да се приеме за митническа стойност, включително как тази стойност отразява действително направените от вносителя разходи за придобиване на стоката. Освен това, както правилно е посочил и АС Ловеч по делото са приложени документите, доказващи придобиването на автомобилите и продажната им стойност. "Илко" ЕООД е представило своевременно на митническите органи фактури, сертификати за собственост, товарителници и платежните нареждания за валутен превод, които не са били оспорени досежно тяхната автентичност, поради което не може да се приеме, че са налице основания за неприемане на декларираната стойност и определяне на нова по-висока такава. Нещо повече, съгласно приетата и неоспорена съдебно-икономическа експертиза, всички доставки на "Илко" ЕООД са заведени аналитично в счетоводството на дружеството, а не общо, като за всеки актив е формирана себестойността, като във фактурата са добавени митата и транспортните разходи. Тоест налице са били доказателства в подкрепа на декларираната митническа стойност по посочената митническа декларация. В контекста на изложеното, правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на спорното митническо решение не са установени основателни съмнения по смисъла на чл. 140, във връзка с чл. 144 от Регламент за изпълнение (ЕС) 2015/2447 за промяна на митническата стойност на процесната стока и не са доказани основанията за определяне на митническа стойност чрез прилагане на метода по чл. 74, § 3 от Регламент (ЕС) 952/2013г. При тези съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила като правилно по резултата си при съобразяване на мотивите на настоящия съдебен акт. Предвид изхода на спора, своевременно направеното искане и представените доказателства, АМ следва да бъде осъдена да заплати в полза на ответника по касация разноски за заплатеното адвокатско възнаграждение за касационното производство в доказания размер от 1 500лв. Договорените и платени адвокатски възнаграждения за двете съдебни производства не са в прекомерен размер и в този смисъл направеното възражение от касационния жалбоподател е неоснователно. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение