Решение № 13026 от 22.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7420/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Овергаз мрежи АД, [ЕИК], чрез процесуален представител юрк. Василева, против решение 188 от 07 юни 2023 г., постановено по адм. дело 207/2023 г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта, с която е отхвърлена жалбата на дружеството срещу мълчалив отказ на кмета на Община Стара Загора да издаде индивидуален административен акт по смисъла на чл.2, ал.8 от Наредба за разкопаване на техническата инфраструктура на територията на Община Стара Загора, съдържаща искане за прогласяване нищожността на мълчаливия отказ. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска отмяна на съдебният акт в тази част. Подадена е и частна жалба от същия жалбоподател против решението, с характер на определение в частта, в която оспорването на дружеството съдържащо искане за установяване на незаконосъобразност на мълчаливия отказ е оставено без разглеждане и производството по делото е прекратено. Прави искане за отмяната му в тази част и постановяване на друго, с което да се приеме, подадената жалба за допустима и съда да се произнесе по същество. Писмени възражения по касационната жалба и по частната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба и неоснователност на частната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбите за процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения. По отношение на касационната жалба: Първоинстанционният съд е сезиран с жалба от Овергаз мрежи АД, представлявано от изпълнителния директор К. Марковски против мълчалив отказ на кмета на Община Стара Загора да издаде индивидуален административен акт по смисъла на чл.2, ал.8 от Наредба за разкопаване на техническата инфраструктура на територията на Община Стара Загора. Съдът е отхвърлил оспорването съдържащо искане за прогласяване нищожността на мълчаливия отказ, като неоснователно. Решението в тази част е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си, решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства, е достигнал до верни правни изводи. Нищожността е приравнена на правно нищо, т.е. нещо, което изначално не съществува в правния мир, тъй като не може да породи правни последици. Член 58 ал. 1 АПК приравнява мълчаливия отказ за произнасяне на съществуващ административен акт, т.е. приема се, че има, по силата на законова фикция, акт, чиято законосъобразност може да се изследва и установява. Като законово уредена фикция мълчаливият отказ касае само законосъобразност на приравнен към съществуващ такъв, административен акт. Нищожният административен акт страда от сериозен порок, толкова сериозен, че го прави несъществуващ, тъй като не поражда, а и не е могъл да породи, правни последици. Да се приеме, че мълчалив отказ може да е нищожен е все едно да се приеме, че не съществува несъществуващото, което само по себе си е non sens. Мълчаливият отказ може да се обжалва пред съда касателно неговата незаконосъобразност, но не и с искане за прогласяване на неговата нищожност. След като не е налице външно изявление на волята на органа е допустима единствено проверката за неговата законосъобразност. Това е така, защото мълчаливият отказ не е само липса на волеизявление от задължения административен орган, а отказ да се издаде акт с посоченото от молителя съдържание. В отлика от визираното в чл. 21 АПК, мълчаливият отказ не просто се приема за административен акт, но по силата на законовата фикция се счита за издаден при спазване на производството и формата на издаването му. Мълчаливият отказ е мълчалив точно защото в предвидения от закона срок административният орган изобщо не се е произнесъл по искането, в това число не е изложил и никакви мотиви. Съгласно чл. 170, ал. 2 АПК когато се оспорва отказ за издаване на административен акт, оспорващият трябва да установи, че са били налице условията за издаването му. С оглед на това при съдебната проверка следва да се прецени законосъобразността на мълчаливия отказ, като бъдат съобразени всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право. При мълчаливия отказ се презумира процесуална законосъобразност на мълчаливия отказ, т. е като постановен при спазване на производството и формата по издаването му. Презумира се и компетентността на административния орган. Ако административният орган е материално некомпетентен да се произнесе, то липсва мълчалив отказ, а ако е компетентен, то преценката е за законосъобразност, а не нищожност на отказа. Нормата на чл. 149, ал. 5 АПК е неприложима при оспорване на мълчаливите откази. Искането за прогласяване нищожност на мълчалив отказ е недопустимо, тъй като липсва външно оформено изявление на административния орган. Поради изложеното като е отхвърлил оспорването, съдържащо искане за прогласяване нищожността на мълчаливия отказ Административен съд Стара Загора е постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде оставено в сила. По отношение на частната жалба: С решението с характер на определение е оставено без разглеждане оспорването на Овергаз мрежиАД срещу мълчалив отказ на кмета на Община Стара Загора да издаде индивидуален административен акт по смисъла на чл.2, ал.8 от Наредбата за разкопаване на техническата инфраструктура на територията на Община Стара Загора, в частта съдържаща искане за установяване на незаконосъобразността на мълчаливия отказ, поради недопустимост на жалбата и е прекратено производството по делото в тази част. За да направи извод за недопустимост на жалбата, съдът е приел, че срокът за обжалването на формирания мълчалив отказ не е едномесечния срок по чл. 149, ал. 2 АПК. Счел е, че в случая е приложима специалната норма на чл. 215, ал. 4 ЗУТ, която дерогира приложението на общата норма на чл. 149 АПК и срокът за обжалване на формирания мълчалив отказ е изтекъл на 06 март 2023 г., а жалбата е подадена на 20 март 2023 г., т, е. същата е просрочена. Този извод на съда е законосъобразен. Правилно административният съд е приел че оспорването е просрочено. Съдът е анализирал възможните хипотези за изтичане на срока за произнасяне на административния орган, а оттам и за обжалване на формирания мълчалив отказ. Правилно е съобразил че нормата на чл. 215, ал. 4 ЗУТ, като специална такава, дерогира приложението на общата норма на чл. 149 АПК. Законосъобразен е достигнатия от първоинстанционния съд извод, че срокът за обжалване е изтекъл на 06 март 2023 г., а жалбата е подадена на 20 март 2023 г. Следователно същата е просрочена и правилно е оставена без разглеждане. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК. Обжалваното решение в оспорваните части като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната и частна жалби - без уважение По изложените съображения, Върховният административен съд, второ отделение