Решение № 9005 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3543/2010 г.

Решение № 9005 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 3543/2010 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "ВИЕН" ООД, чрез законния си представител Ивайло Кръстев Игов, срещу решение от 09.11.2009 г., постановено по адм. д. № 2215/06 г., по описа на Софийски градски съд, Административно отделение, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу срещу ДРА № 1232 от 14.09.2004 г., издаден от ръководител на екип в ДП "Средец" при ТТД-гр. София, потвърден с решение № 1278 от 19.05.2005 г. на РДД, гр. София. В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено при неправилно прилагане на закона - касационно основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, като моли да бъде отменено. Ответната страна - Директора на Дирекция "ОУИ", гр. София, при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред СГС е бил ДРА № 1232 от 14.09.2004 г., издаден от ръководител на екип в ДП "Средец" при ТТД-гр. София, потвърден с решение № 1278 от 19.05.2005 г. на РДД, гр. София, в частта на начисления ДДС в размер общо на 19 375,01 лв. за извършени от "ВИЕН" ООД услуги към "Магнекс" ГМБХ със седалище в гр. Берлин. За да постанови обжалваното решение съдът е приел, че по силата на договор от 12.05.2000 г. сключен с чуждестранното лице "Магнекс" - гр. Берлин, жалбоподателят в качеството си на "брокер", е приел да извърши: проучвания в областта на международното корабоплаване и превоз на товари, да посредничи с цел сключване на договори за превоз с кораби, да подготви договори за наемане на кораби, да осигури влекачни услуги, застрахователни договори, да намери друг начин за печеливш бизнес в тази област. В хода на ревизията е установено, че "Виен" ООД не е изготвяло и не е представило копия от доклади, които е следвало да представя във връзка със сключения договор, като дружеството не е получавало плащания от "Магнекс" - гр. Берлин по издадените инвойс - фактури. Съдът е обсъдил приетото по делото заключение на ССЕ, от което се установява, че на основание на договора от 12.05.2000 г. и последващ анекс към него са били издадени 11 броя опростени фактури, като разплащането между страните е било извършено в брой срещу издадени приходни касови ордери за валута. Вещото лице е посочило, че не са му били представени счетоводни регистри, от които да е видно как са осчетоводени опростените фактури в счетоводството на дружеството, тъй като в самото счетоводство няма архив за съответния период, поради което не може да се види дали фактурата е осчетоводена и как. При така установеното съдът е приел, че от приетия по делото Договор от 2000 г. и анекс към него не се установява факта на посредничество въпреки обозначението на "Виен" ООД като "брокер". Самите услуги, които дружеството е приело да извърши, нямат характер на посреднически, а е поето задължение за проучване в областта на международното корабоплаване. В съдебната фаза на производството, жалбоподателят също не е представил доказателства, от които да се установява, че "Виен" ООД е извършил посредничество между доверителя и друг субект /субекти/ за сключване на договор за превоз на товари, наемане на кораби, застраховане и пр. За целите на данъчното облагане следва да се докаже и да се представят документи, потвърждаващи участието на "Виен" ООД като посредник между други две страни, за което се следва възнаграждение от страна на посредника. В тази връзка съдът се е позовал и на текста на чл. 229 от КТМ, съгласно който брокерът има право на възнаграждение за посредничество, когато договорът е сключен в резултат на неговите усилия, като в случая не се установява по безспорен начин и наличие на плащане, което да потвърждава положени такива усилия, но дори и да се приеме такова, то може да бъде извършено фиктивно, след като не е обвързано с писмено доказателство за извършена конкретна дейност на морско посредничество, придружена със съответен подробен доклад до клиента, така, както е предвидено в точка 1, изречение последно от Договора. След като жалбоподателят не е доказал износ, съдът е приел, че правилно данъчния орган е доначислил ДДС с оглед разпоредбата на чл. 23 от ЗДДС (отм.), предвиждаща, че с изключение на случаите, когато са налице доказателства в полза на противното, доставката на услуги се счита извършена на територията на страната, ако седалището или обектът, а при отсъствието им-постоянният адрес или обичайното местопребиваване на една от страните по доставката е на територията на страната, в случая "Виен" ООД. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Не се оспорва обстоятелството, че касаторът е сключил договор с чуждестранното лице "Магнекс" - гр. Берлин от 12.05.2000 г. и анекс към него от 2003 г., съгласно който касаторът в качеството си на "брокер", е приел да извърши: проучвания в областта на международното корабоплаване и превоз на товари. Неоснователен е довода в жалбата, че представянето на доклад във връзка с посредническата дейност не е задължителен атрибут за отчитане на сделката. Правилно съдът е приел, че с оглед определените по договора услуги за проучвания в областта на международното корабоплаване, които "брокерът" "Виен" ООД е приел да извърши, следва да се прецени дали същите представляват доставки за износ по смисъла на чл. 17, ал. 6 от ЗДДС (отм.) Съгласно посочената разпоредба, доставка на услуги пряко свързани с международен транспорт по смисъла на този закон е извършването на спедиторски, агентийски, брокерски, куриерски или пощенски услуги във връзка с международния транспорт. В чл. 19 от ЗДДС (отм.) е дадено легално определение, на спедиторска, агентийска и брокерска услуга по смисъла на този закон и глава девета от Кодекса на търговското мореплаване /КТМ/, а именно организирането на международен транспорт срещу насрещна престация. Определение за брокерска услуга така, както се е обозначил касатора в договора във връзка с международен транспорт по смисъла на чл. 17, т. 6 от ЗДДС (отм.) е дадено в чл. 24, ал. 1 от ППЗДДС (отм.) Съгласно този текст, това е предоставянето на услуга за морско посредничество по смисъла на чл. 226 - 230 от КТМ. Съдът подробно е обсъдил определението дадено в чл. 226 от КТМ, и правилно е приел, че спорен е въпросът, услугите, които "Виен" ООД е приело да извърши, съгласно цитирания договор, представляват ли посреднически за сключване на договор за превоз на кораби, наемане на кораби, влачене, застраховане и др. В тази връзка правилно съдът е обсъдил разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ППЗДДС (отм.) досежно необходимите документи за доказване на брокерската услуга, а именно договор за морско посредничество и фактура за услугата и правилно са обсъдени клаузите на договора и издадените фактури за извършените услуги. По съществото си договорът по чл. 226 от КТМ има посреднически характер. Съгласно чл. 1, т. 1.1, изречение последно от Договора между страните всяка извършена конкретна дейност на морско посредничество, следва да бъде придружена с подробен доклад до клиента. Такива доклади не са представени от касатора. Правилно съдът е приел, че не са налице доказателства за извършено плащане по издадените 11 броя опростени фактури, тъй като на първо място разплащането между страните е било извършено в брой срещу издадени приходни касови ордери за валута и на следващо място от заключението на вещото лице се установява, че не са му били представени счетоводни регистри, от които да е видно как са осчетоводени опростените фактури в счетоводството на дружеството, тъй като в самото счетоводство няма архив за съответния период, поради което не може да се установи дали фактурите са осчетоводени и как. При тези данни и относимите материалноправни разпоредби правилно съдът е приел, че касаторът не е доказал износ и законосъобразно на основание чл. 23 от ЗДДС /отм./ е доначислен. Неоснователен е довода в жалбата за допуснати нарушения на сроковете за приключване на ревизията, тъй като същите са били предмет на обсъждане в обжалваното решение и правилно от СГС е прието, че същите са инструктивни, а не преклузивни. С оглед на изложеното настоящият съдебен състав счита, че решението на съда е правилно, не са налице твърдяните касационни основания за отмяна и същото следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 1 АПК, Върховният административен съд - първо отделение