Решение № 3706 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2014 г.

Решение № 3706 от 1.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9704/2014 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Александър Георгиев Пармаков срещу решение № 84 от 4.06.2014 г. по адм. д. № 89/2014 г. на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу заповед № 14-1139-000120/22.02.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР гр. Кюстендил за временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. В касационната жалба се заявява, че решението е необосновано и постановено в нарушение на закона. В уточнението на жалбата се сочи, че административният орган не е посочил за какъв срок е разпоредено отнемането на свидетелството за управление на МПС, а цитираната разпоредба определя крайния срок. Излагат се доводи, че цитирането на разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б", без да е посочено от кой закон е този текст и без да е определен конкретен срок води до необоснованост на заповедта. Ответната страна не е взела становище. Прокурорът дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че нарушението на водача е установено с акт за административно нарушение № Т 430776/22.02.2014 г. и описаните в акта за установяване на административното нарушение фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП, в частта им относно извършена проверка за на водача на МПС след употреба и концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, установено с техническо средство "Алкотест" 7510, фабр. № 0265, съставляват едновременно и фактически обстоятелства за издаване на обжалваната заповед. В този смисъл актът е част от административната преписка по издаване на заповедта за прилагане на мярката и заповедта съдържа фактическите обстоятелства на акта, по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 пр. 1 от АПК. Заповедта е издадена въз основа на съставения при проверката акт № Т 430776/22.02.2014 г., като възпроизвежда направените в него констатации. В конкретният случай водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта 0.78 на хиляда, установена с техническо средство "Алкотест" 7510, фабр. № 0265. Събраните доказателства по административната преписка, съгласно чл. 171, ал. 1, изр. 1 от АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. Съдът е приел за установено фактическото и правното основание за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП - управление от водача на МПС след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 0.5 на хиляда, установена с техническо средство, до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца. Посочил е, че жалбоподателят не е изложил и конкретни възражения в жалбата си, не представя доказателства, които да опровергават фактическата обстановка изложена в административния акт. Решението е правилно. Видно от оспорената пред съда заповед, на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б"- временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса на отговорността, но не повече от 6 месеца. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че административният орган не е посочил срокът за който се отнема свидетелството за управление на МПС, срокът е посочен в заповедта - до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца. Срокът, за който се налага мярката е посочен и в закона - в зависимост от това кога се реши въпроса за отговорността на водача за управление на МПС след употреба на алкохол, но не за повече от 6 месеца и в заповедта е посочен срок в съответствие със закона. В диспозитива на заповедта е посочена разпоредбата на чл. 171, т. 1, б. "б", като не е изрично записано, че е от Закона за движение по пътищата, но в мотивите на заповедта са посочени нарушения на чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което е очевидно, че се има предвид текста на същия този закон, като основание за налагане на принудителната административна мярка. В мотивите на заповедта подробно са изложени фактическите обстоятелства, които са дали основание за налагане на принудителната административна мярка, а именно, че на посочената дата и място, при извършена проверка с техническо средство алкотест, водачът е управлявал МПС след употреба на алкохол - 0,78 % алкохолни изпарения в издишвания въздух, поради което е направен извода, че управлява ППС под въздействието на алкохол с концентрация над 0,5 до 1,2 на хиляда. Правилно е прието от съда, че са налице фактическите и правни основания за налагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "б" от Закона за движение по пътищата. Правните изводи на съда се подкрепят от доказателствата по делото. Не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на решението. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение