Решение № 9912 от 24.9.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4770/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Главния архитект на Столична община, чрез юриск. Аспарухова - Найденова, срещу Решение 1202 от 23.02.2024г. по адм. дело 7577/2021г. на Административен съд - София град /АССГ/. Счита решението за неправилно. Възразява срещу изводите на съда, че в процесната заповед не е ясно индивидуализиран незаконният строеж предмет на премахване и срещу невъзприемането на съществуващото удостоверение за търпимост за част от строежа и срещу извода. Претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отхвърляне на жалбата срещу процесната заповед, присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез юриск. Аспарухова - Найденова, поддържа касационната жалба. Ответниците - М. Н. З. и С. Н. Н., чрез адв. Петрова, в писмен отговор и допълнително становище, излагат доводи за неоснователност на касационната жалба. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по жалбата на ответниците в касацията М. Н. З. и С. Н. Н., АССГ е отменил заповед РА-30-495/07.07.2021г. на главния архитект на Столична община, с която на основание чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, им е наредено да премахнат незаконен строеж: Пристройки и надстройка на сграда с идентификатор 68134.301.356.1 , находяща се в поземлен имот с идентификатор 68134.301.356, част от УПИ XVII 5,6, кв. 161, м. Зона Б-4 , район Възраждане , с административен адрес: ул. Одрин 114, гр. София, определен е шестдесет дневен срок за доброволно изпълнение и са указани последиците от неизпълнението. Съдът, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и приети СТЕ, приел за установено от фактическа страна, че адресатите на заповедта са собственици, считано от 2007г., на процесния имот с идентификатор 68134.301.356, ведно с построената в него сграда с идентификатор 68134.301.356.1, описана в нот.акт като такава на един етаж и с площ от 30 кв.м. Със Заповед ДК-02-СО-168 от 20.11.2008г. на началник на Столична РДНСК, влязла в сила на 21.02.2011г., е наредено да бъде премахнат незаконен строеж в имот с идентификатор 68134.301.356 - изпълнена пристройка в източна посока с размери 300/90 см., стоманобетонна плоча плоча с дебелина 10см и размери 700/1000см излизащ еркерно. Надстройка от скатен покрив с битумни керемиди о ограждащи стени-частично от тухлена зидария и дървени плоскости. . С решение 2988/02.05.2017г. на АССГ по адм.дело 1105/2017г., влязло в сила на 02.07.2018г., е уважен иск по чл.285, ал.1 от АПК и е признато за установено, че изпълнителното основание по тази заповед е погасено поради изтичане на 5-годишен давностен срок. С констативен протокол С7-146/12.01.2017г. съставен от длъжностни лица за извършен контрол на място по изпълнение на Заповед ДК-02-СО-168 от 20.11.2008г., е отразено, че размерите на строежа отговарят на отразените в констативен акт С7-146/08/15.09.2008г. За да издаде процесната заповед гл. архитект се е позовал на КА 3/04.06.2021г. от извършена проверка на място и по документи от длъжностни лица от район Възраждане СО, установили и описали следния строеж: Пристройка от източна страна на сградата с размери приблизително 300см/90см, стоманобетонова плоча над партерен етаж с приблизителна дебелина 10см и 700см/1000см, излизаща еркерно от всички страни от 80 до 100см, в югозападната част от сградата е приобщена площ с размери приблизително 150см/250см, която е неразделна част от жилищната сграда, с изградени стени и монтирана дограма. На стоманобетоновата плоча се изпълнява надстройка стени и скатен покрив покрит с битумни керемиди. Ограждащите стени са частично с тухлена зидария и тухлени плоскости. За строеж Жилищна сграда с площ 30 кв.м. , находящ се в процесния поземлен имот е издадено Удостоверение за търпимост ТК-94-С-52/23.07.2008г. от главен архитект на Столична община. Адм. орган приел, че провереният строеж е видоизменен, както в план така и в обем и не съответства на установеното с констативен акт С7-146/08/15.09.2008г., въз основа на който е издадена Заповед ДК-02-СО-168 от 20.11.2008г., че строежът е извършен в периода 2008-2021г. и без одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж, поради което и на осн. чл.225а, ал.1, вр. чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ, издал процесната заповед за премахването му. От изслушани по делото заключения на три назначени и приети СТЕ, се установява, че строежът, нареден да бъде премахнат като незаконен, съгласно Заповед ДК-02-СО-168 от 20.11.2008г. и този предмет на процесната заповед са идентични като описание, като единственото несъответствие е, че описаният в процесната заповед сочи и приобщена остъклена тераса към жилищната сграда. Възрастта на бетона на еркерно издадената етажна стоманобетонна плоча е около 27-28 години. Установено е и съществуващи: Разрешение за поставяне 17/16.08.2018г. за Остъкляване на тераса на кота 0,00м на жилищната сграда , издадено на основание чл.151, ал.1, т.6 от ЗУТ по съгласуван екзекутив на 16.08.2018г. от главния архитект на район Възраждане СО и Проект за изграждане на покрив след премахване на надстройка в сграда в имот пл. 5 от кв.161, м. Зона Б-4 , съгласуван на основание чл.151, ал.1, т.2 ЗУТ на 27.05.2008г. от главния архитект на СО-район Възраждане . За да отмени процесната заповед, първоинстанционния съд извел следните правни изводи: Оспорената заповед е издадена от компетентен орган при липса на допуснати съществени процесуални нарушения, но не съответства на законоустановените изисквания за форма и мотивираност на административния акт и е необоснована. Целият строеж представлява масивна сграда; пристройката от източна страна на сградата с размери приблизително 300см/90см; стоманобетонова плоча над партерен етаж с приблизителна дебелина 10см и 700см/1000см, излизаща еркерно от всички страни от 80 до 100см; приобщена площ с размери приблизително 150см/250см в югозападната част от сградата, неразделна част от жилищната сграда, с изградени стени и монтирана дограма; надстройка над стоманобетоновата плоча стени и скатен покрив покрит с битумни керемиди При това описание, нареденото с разпоредителната част от заповедта премахване на незаконен строеж: Пристройки и надстройка на сграда с идентификатор 68134.301.356.1 не дава яснота, целият строеж ли следва да се премахне или част от него и коя конкретно част пристройка от източната страна, приобщена част от югозападната страна, само надстройката над плочата или надстройката заедно с плочата излизаща еркерно от всички страни. Поради тази неяснота разпоредителната част на заповедта на практика не може да бъде изпълнена. Формулираният неясно диспозитив на заповедта опорочава нейната форма до степен, че я прави практически неизпълнима. Допуснато е противоречие и в обстоятелствена част на заповедта, тъй като административният орган е посочил, че строежът е видоизменен, както в план така и в обем и не съответства на установеното с констативен акт С7-146/08/15.09.2008г., въз основа на който е издадена Заповед ДК-02-СО-168 от 20.11.2008г. , а в същото време не уточнява в какво се изразява изменението на строежа, както в план така и в обем. Не сочи и какво различно е построено или изградено след 20.11.2008г. Напротив, в обстоятелствената част на процесната заповед строежът е описан със същите характеристики, както и в предходната Заповед ДК-02-СО-168 от 20.11.2008г. Съдът приел, че тези несъответствия и непълноти, в изложените мотиви и в диспозитива, опорочават формата на акта и водят до неговата незаконосъобразност. Счел, че процесната заповед е и необоснована, тъй като изводите на административния орган , че са налице нови фактически действия по извършване на строеж, както и за периода на извършването му, не се подкрепят от приложените по преписката, както и събраните по делото доказателства. Стигнал до извод, че Заповед РА-30-495/07.07.2021г. се явява издадена повторно, при наличие на вече влязла в сила заповед със същия предмет. Приел, че при издаване на процесната заповед административният орган не е съобразил и с разпоредбата на чл.285, ал.1 от АПК, съгласно която ако специален закон не разпорежда друго, изпълнителното основание не се привежда в изпълнение, ако са изминали 5 години от влизането му в сила. В случая с влязлото в сила решение по адм.дело 1105/2017г. на АССГ, е прието за установено, че изпълнителното основание Заповед ДК-02-СО-168 от 20.11.2008г. не следва да се провежда в изпълнение, тъй като е изтекъл давностният срок. Отпадането на изпълнителното основание по посочената заповед не води до отпадане на материалноправното задължение на субекта, удостоверено с изпълнителното основание, а само до погасяване на правомощието на административния орган да предприеме принудителното му изпълнение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на касационната инстанция споделя напълно фактическите констатации и изведените правни изводи в обжалваното първоинстанционно съдебно решение. За да постанови акта си решаващият съд извършил цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, взел предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните факти и обстоятелства, и е достигнал до съответстващи на закона правни изводи. Обжалваната пред него заповед е необоснована и несъответна на материалния закон. Същата разпорежда премахване и на строеж, за който е удостоверено, че е търпим, а на премахване подлежат само незаконните строежи, които не са търпими. Разпоредителната част от заповедта за премахване на незаконен строеж, не дава яснота целият строеж ли следва да се премахне, ведно с търпимата част, или само част от него и коя конкретно. Налице е и пълно припокриване в предмета на влязлата в сила Заповед ДК-02-СО-168 от 20.11.2008г. на началник на Столична РДНСК и този на процесната заповед, съответно последната се явява издадена повторно при наличие на предходна със същия предмет. В тази връзка остава напълно недоказано твърдението на административния орган, че се касае за различен строеж в план и в обем, напротив установява се точно обратното, което води и до немотивираност на процесния административен акт. В същото време е налице установено по съдебен ред отпадане на основанието за изпълнение на Заповед ДК-02-СО-168 от 20.11.2008г., което води до извод, че със Заповед РА-30-495/07.07.2021г. на главния архитект на Столична община се цели заобикаляне на отпадналото основание за премахване на процесния строеж и създаване на ново такова, която я прави незаконосъобразна и на това самостоятелно основание. С оглед горното, са неоснователни всички възражения на касатора. По отношение на обжалваното решение, не са налице отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,