Решение № 6730 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1249/2020 г.

Решение № 6730 от 4.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1249/2020 г., IV о., докладчик съдията Юлия Тодорова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Д. Б., [гражданство], представляван от адв. В. Иларева, против Решение № 7403 от 28.11.2019 г. на Административен съд София - град (АССГ), постановено по адм. дело № 10085/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му против Решение № 5106/19.08.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), за постановен отказ за предоставяне на хуманитарен статут. В жалбата се поддържат твърдения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. С оглед на посочените касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК се иска отмяна на обжалваното решение. Ответникът - председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез юрисконсулт И. Минкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли за нейното отхвърляне, а решението на административния съд като правилно да се остави в сила. Участващият в производството по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и за правилност на първоинстанционното съдебно решение. Настоящият тричленен състав на Върховен административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена в законоустановения 14 - дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна по чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която постановеният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, се явява неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд София - град е било образувано по жалба на Д. Б., [гражданство], против Решение № 5106/19.08.2019 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците, с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) му било отказано предоставяне на хуманитарен статут. С обжалваното по делото решение административният съд е отхвърлил оспорването на лицето срещу процесния индивидуален административен акт. При осъществения контрол за законосъобразност на акта по чл. 168 АПК и на основанията, посочени в чл. 146 АПК, съдът е приел, че решението на председателя на ДАБ било издадено от компетентен орган, при спазване на установената форма и административнопроизводствени правила. Административният орган изпълнил задълженията си по чл. 75, ал. 2 ЗУБ да прецени всички факти и обстоятелства, относими за правния спор, както и указанията на ВАС, дадени с предходно негово Решение № 8034/29.05.2019 г., по адм. дело № 109/2018 година. С оглед на така постановения резултат административният съд е констатирал, че в хода на административното производство от органа обстойно и задълбочено била изследвана бежанската история на лицето, както и представените доказателства, които не доказвали наличие на материалните предпоставки по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, за да се предостави хуманитарен статут на чужденеца. От анализа на предвидения в текста на чл. 9, ал. 1 ЗУБ фактически състав, съдът е счел, че чуждият гражданин не е изтъкнал като причина за напускането на Мали, наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция, или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание. От бежанската му история ставало ясно, че не бил арестуван и осъждан в държавата си по произход, съответно лицето не сочило и проблеми с властите, полиция и армия или други организации. В този случай съдът е намерил, че за жалбоподателя не е констатирано наличие на тежки заплахи срещу живота и личността му като цивилно лице поради безогледно насилие в хипотеза на вътрешен или международен въоръжен конфликт. По тези съображения съдът е приел, че предпоставките на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, не са налице, съответно, че този текст на закона не противоречи на чл. 15 б, "в" от Директива 2004/83/ЕО относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци и като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съдът е постановил своя съдебен акт и на плоскостта на тълкуването, дадено в решение от 17.02.2009 г. по дело № С- 465/07/Meki Elgafaji and Noor Elgafaji vs Straatssecretaris van Justitie/, по преюдициално запитване за приложението на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО във връзка с член 2, буква д) от същата директива, според което следва да се установи, че цивилно лице, върнато в съответната страна или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност от посочените заплахи. Важността на това решение е възприето от първоинстанционния съд с оглед направения анализ на състоянието и сигурността в Мали като цяло, съответно в отделните части и региони на държавата, по отношение на които се установява, че ситуацията е нестабилна – напр. Тимбукту. В това отношение съдът след преценка на всички източници на информация по делото, отнасящи се за ситуацията в Мали, е изложил аргументи, че в тази държава има и сигурни райони като Бамако, в който град жалбоподателят е пребивавал преди да напусне Мали. Административният съд изтъква и друго релевантно обстоятелство, свързано с наличие на сигурни райони в Мали, което се изразява във факта, че в интервюто си Д. Б. посочва, че е от [населено място], район [район], което е в южната част на страната. В обсъдената по делото справка на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ – МС с вх. №МД-418/15.07.2019 г., в [район] няма нито един инцидент със сигурността, който да се класифицира като "насилие срещу цивилни" в периода 01.09.2017 г. – 30.08.2018 година. Съдът вярно приема, че в позицията на ВКБООН Кайе също е посочен като част от сигурните региони на страната. Решението на Административен съд София – град е валидно, допустимо и правилно. Обжалваният съдебен акт е постановен при точно приложение и тълкуване на материалноправните норми, не са допуснати сочените от касатора съществени нарушения на съдопроизводствените правила, актът е обоснован с релевантните за спора доказателства, фактическите установявания, въз основа на които, правилно са подведени под относимата разпоредба от закона. Изложените от съда мотиви изцяло се възприемат от настоящия съдебен състав. В конкретния случай, за да отхвърли молбата за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ, решаващият орган се позовава на фактите, които се съдържат в доказателствата по делото, включително протоколите от проведени интервюта, както и справката за Мали с вх. МД-418/15.07.2019 г. и МД-461/09.08.2019 г. на Дирекция "Международна дейност" при ДАБ. На основание чл. 21, т. 8 от Устройствения правилник на Държавната агенция за бежанците при Министерския съвет, дирекцията събира, поддържа и актуализира база данни за държави по произход и за трети сигурни държави, включваща обща географска, политическа, икономическа и културна информация, информация за правната уредба и за спазването на правата на човека. Обоснован и в съответствие със събраните доказателства е изводът на съда, че на територията на Мали има и сигурни райони от гледна точка на международното хуманитарно право. Правилни в този смисъл са доводите на съда, че такива райони са Бамака и Кайе. Самият касационен жалбоподател е заявил в проведеното интервю (протокол от проведено интервю, вх. №УП5828/09.07.2013), че с оглед ситуацията в държавата е възможно преместването му в друга част на [държава]. Неоснователни са касационните доводи на жалбоподателя, че съдът не спазил изискването на чл. 10, т. 3, б. "б" от Директива 2013/32/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 26 юни 2013 г. относно общите процедури по предоставяне и отнемане на международна закрила и не се позовал при постановяване на съдебното решение на точна и актуализирана информация относно ситуацията на сигурност в държавата по произход. Съдът е анализирал всички източници на информация, относими към спора по делото и обосновано приема, че не са налице материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1 ЗУБ. Доводите на съда за неоснователност на жалбата са обосновани и от правните му аргументи, че по делото не са ангажирани доказателства, от които да е видно, че в Мали е налице "вътрешен въоръжен конфликт" по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, който да е до степен на безогледност и/или повсеместност, т. е. да обхваща цялата територия на тази страна, както и живота и здравето на всеки цивилен намиращ се на тази територия сам по себе да е изложен на реален риск от посегателство. Съдът правилно приема, че не се доказва наличие на такъв вътрешен или международен конфликт на цялата територия на Мали, който да се обхваща от разширенията, дадени в решението от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности (CEO) по тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83 ЕО (отм.);. Неоснователни се явяват твърденията на касатора, че административният орган е извършил нарушение на разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ, като е изписал град Тимбукту като Томукуду в решението си и по този начин не е обсъдил ситуацията в Тимбукту. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ЗУБ гласи, че при произнасяне по молбата за международна закрила се преценяват всички относими факти, декларации или документи, свързани с личното положение на молителя, с държавата му по произход или с възможността да се ползва от закрилата на друга държава, чието гражданство би могъл да придобие, включително и дали молителят е упражнявал дейности, чиято единствена цел е да получи международна закрила. Безспорно по делото, е че с търсещия закрила е проведено повторно интервю, в което той отново твърди, че през периода 2005-2006 година е заминал за Томукуду, а не за Тимбукту. Административният орган е преценил всички факти и документи свързани с личното положение на търсещия закрила, поради което не е нарушена разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУБ, след като касационният жалбоподател изрично заявява в касационната жалба, че Томукуду е името на Тимбукту на майчиния му език. Съгласно чл. 9, ал. 5 ЗУБ в относимата редакция, хуманитарен статут може да не се предостави, когато в една част на държавата по произход не съществува реален риск чужденецът да понесе тежки посегателства, както е Бамако и Кайе, при което той може сигурно и законно да пътува, и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там. Изложеното е допълнителен аргумент, че административният съд правилно е приел, че не са налице основания за предоставяне на хуманитарен статут на оспорващия съгласно чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. По така изтъкнатите съображения касационната инстанция намира, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховен административен съд, четвърто отделение