Решение № 8291 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 521/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на [учебно заведение], подадена чрез пълномощника адвокат Н. Налбантов, срещу решение 6082 от 17.10.2023 г., постановено по адм. дело 2449/2023 г. по описа на Административен съд София - град (АССГ). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на атакуваното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът изразява несъгласие с преценката на първоинстанционния съд за недоказаност на нарушението. Макар да е приел, че телефонът е бил на коленете на ученика под чина му по време на писменото изпитване, съдът е намерил, че това е само индиция, на не и доказателство за извършено преписване, тъй като липсвали други косвени доказателства. Счита, че такива доказателства са поведението на ученика, заявените от учителя конкретни факти по случая, както и неспазената забрана за ползване на електронни устройства по време на час. Иска атакуваното съдебно решение да бъде отменено и да се постави друго, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу издадената от него заповед. Претендира разноски за двете инстанции. Ответникът - Л. В. К., действащ лично и със съгласието на К. М. К. - родител и законен представител, чрез пълномощника адвокат С. Найденова, в съдебно заседание оспорва касационната жалба по изложени съображения и пледира за отхвърлянето й. Не претендира разноски и прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение намира, че касационната жалба като подадена от страна в производството и в срок, е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения: С обжалваното съдебно решение на АССГ е отменена заповед 961/16.02.2023 г. на директора на [учебно заведение], с която на основание чл. 259, ал. 1 и чл. 203, ал. 1 от Закона за предучилищното и училищното възпитание (ЗПУО) на Л. В. К. - ученик в [заличен текст], е наложена санкция забележка със срок до 30.06.2023 г., за това, че на 17.01.2023 г. в първи учебен час по химия, учителката А. В. установила, че по време на писмено изпитване (тест), той и друг ученик са преписвали от мобилните си телефони. Първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че действително на посочената дата по време на провеждане на теста, учителката В. видяла, че на коленете на Л. К., на когото вече била дала формуляр от теста, е поставен мобилен телефон. В писмената му работа били нанесени няколко отговора, поради което тя го оставила да я довърши, след като му взела телефона. Същия ден в 11:01 часа, чрез програмния продукт Школо , В. уведомила майката на ученика за това, че е преписвал по време на теста и ще бъде предложен за наказание, а на 19.01.2023 г. въвела и официална забележка. В деня на инцидента майката на ученика уведомила класната му ръководителка М. Г.. Последната разговаряла с него и В., като разпитани като свидетели пред АССГ двете учителки потвърждават, че в училището се спазват забраната учениците да ползват мобилни устройства по време на час и изискването да ги предават за съхранение на определените за това места. На 26.01.2023 г. класната ръководителка Г. завела доклад в който описала, че освен К., в часа по химия е преписвала и ученичката Р. К.. На 30.01.2023 г. директорът на училището уведомил майката на К. за открита процедура за налагане на санкция забележка . За случая бил уведомен и Отдел Закрила на детето при ДСП Триадица . На 06.02.2023 г. Л. К. бил изслушан в присъствие на баща си и училищния психолог. Родителят изразил несъгласие с налагането на санкция, а психологът записал, че ученикът не приема и отказва да признае, че е извършил нарушение. Последвало мотивирано предложение от класния ръководител за налагане на санкция забележка за нарушение на чл. 56, т .З от Правилника за устройството и дейността на училището, съгласно който тази санкция се налага при подсказване, преписване или плагиатство. Последвало издаването на заповед 961/16.02.2023г. от директора на [учебно заведение]. За да отмени заповедта, АССГ е приел след подробно обсъждане, че същата е издадена от компетентен орган, при спазване на изискванията за форма и реквизити, без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, но в противоречие с материалния закон. Цитирал е задължението на учениците по чл. 172, т. 10 ЗПУО - да спазват правилника за дейността на училището и забраната по т. 12 от същия член - да не използват мобилните си телефони по време на учебните часове, както и че на основание чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗПУО, за неизпълнение задълженията, определени в закона, в нормативните актове по неговото прилагане и в правилника за дейността на училището, им се налага санкция - забележка, каквато била наложена в случая. Съдът е установил също, че в чл. 43, ал. 2, т. 9 от Правилника за дейността на [учебно заведение] е регламентирана забрана, аналогична на тази по чл. 172, ал. 1, т. 12 ЗПУО - ученикът няма право да използва мобилни телефони, таблети, умни часовници или други електронни устройства по време на учебните часове, като съгласно чл. 172, ал. З, т. 14 е длъжен да ги предаде за съхранение на предвидените за това места в класната стая в началото на всеки учебен час/блок. Посочил е, че от събраните доказателства се установява, че Л. К. не е изпълнил тези задължения, като не е предал мобилния си телефон, но той не е наказан за това, а защото е преписвал от телефона. Съдът е преценил, че преписването не е било доказано, тъй като нито преподавателят по химия го е видял, нито това се установява от видеозаписа. Приел е факта, че телефонът е бил на коленете му под чина, представлява само индиция, но не и доказателство за преписване. Позовал се е на това, че ученикът К. е показал знания и другите му оценки по химия са много добри. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, но неправилно. В решението си първоинстанционният съд е допуснал на няколко места една очевидна фактическа грешка, като вместо с вярното бащино име В., погрешно е записал, че Л. К. е с бащино име Д.. Тази грешка е несъществена и подлежи на поправка на основание чл. 175 АПК. Касационната инстанция споделя изводите на административния съд, че атакуваната пред него заповед е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма и без допуснати съществени процесуални нарушения. Неправилно обаче, АССГ е приложил материалния закон, което е довело и до необоснованост на постановеното решение. Не особено задълбочено съдът е изследвал показанията на свидетеля А. В. - преподавател по химия, пряк очевидец и установител на нарушението. Факта, че по време писмено изпитване, след като е наясно със забраната да ползва мобилни устройства, ученикът К. - получавайки формуляра с теста, е извадил мобилния си телефон и го поставил на краката си под чина, говори не за индиция, а за осъществено намерение да преписва, т. е. за довършено деяние. За осъществяване на деянието говори и факта, че когато е видял, че учителката го наблюдава, Л. К. се притеснил, предал телефона си, но не пожелал да отвори и покаже на В. съдържанието на екрана. Фактите, че К. е много добър ученик, справя се много добре с учебния материал, поради което едва ли има нужда да преписва, могат да се квалифицират като смекчаващи вината обстоятелства, но не обосновават отпадане на отговорността. Същите правилно са отчетени от директора на училището при определяне правната квалификация на нарушението, като е приложена възможно най-леката санкция - по чл. 199, ал. 1, т. 1 ЗПУО. Санкцията забележка е достатъчна по своя интензитет да съдейства за предупреждение и превъзпитание на ученика, но ако той остане несанкциониран за това очевидно установено нарушение, целите на индивидуалната превенция не могат да бъдат постигнати. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че касационното оплакване за нарушение на материалния закон и необоснованост при постановяване на обжалваното съдебно решение е основателно. Налице са предпоставките на чл. 221, ал. 2, предл. второ АПК, а с оглед на обстоятелството, че делото е изяснено от фактическа страна и при разглеждането му пред първата инстанция не са допуснати процесуални нарушения, на основание чл. 222, ал. 1 АПК спорът трябва да бъде решен по същество. Атакуваната пред първата инстанция заповед е съобразена с материалния закон, респективно не е налице основанието по чл. 146, т. 4 АПК, неправилно приложено от АССГ за неговата отмяна. Това налага да бъде отхвърлена жалбата на Л. В. К., действащ лично и със съгласието на майка си К. М. К., срещу заповед 961/16.02.2023г. на директора на [учебно заведение]. При този изход на спора и на основание чл. 143, ал. 1 АПК в полза на касационния жалбоподател следва да се присъдят поисканите разноски, които той е доказал пред двете инстанции. В двата списъка по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), представени пред първата и касационната инстанции, той претендира държавна такса от 70 лева по касационната жалба, адвокатско възнаграждение от 1200 лева за първата инстанция и 1200 лева за втората инстанция. Поисканата такса е заплатена от него, съгласно представеното платежно нареждане от 20.11.2023 г. Адвокатското възнаграждение в общ размер на 2400 лева с ДДС, също е заплатено, съгласно представените две фактури и платежни нареждания за превод. Неоснователно е направеното от ответника възражение за неговата прекомерност, защото заплатени възнаграждения за един адвокат за всяка от инстанциите са минималните размери, определени в разпоредбата на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 1000 лева, върху който е начислен дължимият ДДС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, вр. чл. 222, ал. 1, Върховният административен съд, пето отделение