Решение № 3020 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6518/2019 г.

Решение № 3020 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6518/2019 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от секретаря на община Б. против решение № 498 от 19.03.2019 г., постановено по адм. д. № 3001/2018 г. по описа на Административен съд Б.. С обжалвания съдебен акт е отменено Решение № 3034/22.10.2018 г. на секретаря на О. Б., с което на основание чл. 59, ал. 1, предл. 2 от АПК вр. чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението е отказано предоставянето на удостоверение за родствени връзки по произход – по права и по съребрена линия, до шеста степен включително, поискано със заявление от С. Г. рег. № ЕД-3584/06.06.2018 г. на О. Б. и е изпратена административната преписка на секретаря на О. Б., за процедиране по молбата съобразно с дадените указания и в законоустановените срокове по АПК. Касаторът – кметът на община Б. твърди, че решението е неправилно, поради необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че изводите на съда не са съобразени със събраните по делото доказателства и нормативната уредба. Иска отмяна на съдебното решение. Ответникът С. Г. оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, в законоустановения срок и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Б. е образувано по жалба, подадена от С. Г. против Решение № 3034/22.10.2018 г. на Секретаря на О. Б., с което на основание чл. 59, ал. 1, предл. 2 от АПК във вр. с чл. 8, ал. 2 от Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението е отказано предоставянето на удостоверение, поискано със заявление вх. ...ег. № ЕД-3584/06.06.2018 г. на О. Б.. И. е за предоставяне на удостоверение за родствени връзки по произход (биологичен, кръвен) за лицето В. Д., [дата на раждане] в [населено място] от В. Детелска / В. /, съдържащо данни за роднините по произход по права и съребрена линия до шеста степен включително по реда на Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението. Заявителят е посочил, че удостоверението му е необходимо във връзка с негово тежко заболяване – множествена склероза и необходимостта във връзка с осъществяване на лечение да бъде снета пълна фамилна анамнеза. С Решение № ЕД-3584-(4)/15.06.2018 г. на Кмета на О. Б., административното производство, е било спряно на основание чл. 54, ал. 1, т. 5 АПК, поради наличие на предходно искане за предоставяне на удостоверение за родствени връзки, по което е постановен отказ, оспорен пред Административен съд – Б., като във връзка с оспорването е било образувано адм. дело № 2539/2018 г. по описа на Административен съд Б.. С влязло в сила Определение № 1659/16.07.2018 г. на Административен съд Б. по адм. дело № 1609/2018 г. Решение № ЕД-3584-(4)/15.06.2018 г. на Кмета на О. Б. е отменено, тъй като предходното искане е по ЗЗЛД, като се касае за две отделни и независими производства. Административният съд е констатирал, че с Решение № 76/20.07.2015 г. по гр. дело № 152/2015 г., Апелативен съд Б. е допуснал да бъде предоставена информация на С. Г. за биологичния му произход на основание чл. 105, ал. 1 от Семейния кодекс, чрез осигуряване на достъп и издаване на преписи от приложените по делото Решение № 1472 от 19.12.1977 г. по гр. дело № 3024/1977 г. по описа на БРС за допускане на осиновяване и Акт за раждане № ІІ-822 от 22.10.1977 г., вписан в регистъра на населението, т. 74, стр. 165. С Решение № 394/09.03.2016 г. по адм. дело № 1931/2015 г. Административен съд Б. е отменил отказ, оформен в писмо № 94-01-32725/24.09.2015 г. на директора на дирекция "Гражданска регистрация на населението" в О. Б. и е задължил същия административен орган в 7-дневен срок от влизане в сила на решението да издаде на С. Г. заверено копие от посочения по-горе акт за раждане. При тази фактическа обстановка, съдът е приел от правна страна, че касаторът е нарушил административнопроизводствените правила и материалния закон при издаване на оспорения административен акт и не го е мотивирал - не е изпълнил вменените му с чл. 35 и чл. 36 от АПК задължения, а именно да издаде акта, след като изясни всички факти и обстоятелства от значение за казуса и обсъди обясненията и възраженията на страните, не събрал служебно доказателства, не е направил пълна проверка и в регистрите на актовете за гражданско състояние, не е изложил своите основания за постановения отказ, не става ясно кои регистри са били проверени от длъжностното лице и каква информация е установена въз основа на тях. Съдът е счел, че изисканите със заявлението данни покриват признаците на понятието гражданска регистрация по смисъла на чл. 1, ал. 3 от Закона за гражданската регистрация, както и предполагат действия по обработване на лични данни, което следва да се извърши при спазване на разпоредбите на ЗЗЛД. След подробен преглед на условията за това, съдът прави извод, че административният орган, въпреки заявеното наличие от на жизненоважни интереси, обосноваващи разкриване на исканите лични данни, нито е обсъдил така представените доказателства нито е изложил мотиви за това счита ли същите за достатъчни да обосноват наличието на жизненоважен интерес и ако не, какви са мотивите на органа за това. Съдът е изложил съображения, че засегнатите субекти е следвало да бъдат уведомени за точното правно основание за иницииране на административното производство, както и за сочените от заявителя жизненоважни негови интереси, които следва да бъдат защитени. По тези съображения съдът е отменил оспорения отказ и е върнал преписката на административния орган за произнасяне. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователно е твърдяното в касационната жалба, че при постановяване на обжалваното решение са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правото на участие на страната в развилото се съдебно производство не е препятствано по никакъв начин, в мотивите си административният съд е дал ясен и пълен отговор на важните и съществени въпроси, относими към решаване на делото. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение и несъответствието му с материалния закон също са неоснователни. В обжалваното решение е налице пълно изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора, като при установените фактически положения е извършена правилна преценка относно приложението на закона. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава неправилност на обжалваното решение. Правилен е изводът на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Съгласно чл. 100 от Закона за гражданската регистрация, единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението (ЕСГРАОН) е национална система за гражданска регистрация на физическите лица в Р. Б. и източник на лични данни за тях. Разпоредбата на чл. 101 от Закона посочва функциите на ЕСГРАОН, сред които е и създаване и поддържане на регистър на населението. Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението функционира на общинско ниво чрез въведените и поддържани от общинските администрации данни за гражданската регистрация на физическите лица в Локална база данни "Население", съставяне актове по гражданско състояние и електронните им еквиваленти, като за поддържането и работата на ЕСГРАОН административните структури от трите нива получават, обменят взаимно, обработват и съхраняват данни – чл. 102 от ЗГР. В електронния личен регистрационен картон се съдържат данни, наред с останалото, за име, деца, родители, братя и сестри, включително еднокръвни и едноутробни. По този начин, чрез обмен на данни между отделните общински администрации, е възможно извличане и предоставяне на данни за родствени връзки, както по пряка, така и по съребрена линия, поне до шеста степен /втори братовчеди/. Данните от ЕСГРАОН, съгласно чл. 106 ЗГР се предоставят както на субектите, за които се отнасят, така и на трети лица, когато тези данни са от значение за възникване, съществуване, изменение или прекратяване на техни законни права и интереси. Предвид действието на пълното осиновяване на С. Г. и чл. 101 СК, той се явява трето лице по смисъла на закона. Защитата на жизненоважни интереси, свързани с лечението на тежко заболяване, представлява основание за предоставяне на данни по смисъла на чл. 106 ЗГР. Редът за предоставяне на достъп на данни от регистъра на населението е разписан в Наредба № РД-02-20-6 от 24.04.2012 г. за издаване на удостоверения въз основа на регистъра на населението и в Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. за функциониране на единната система за гражданска регистрация. Съгласно чл. 3 от Наредба № РД-02-20-6, въз основа на регистъра на населението се издават удостоверения по утвърдени образци за данните, поддържани по чл. 25 ЗГР, а ал. 2 на чл. 3 позволява издаване на удостоверения и в друг вид, в свободен текст. Г. шеста от Наредба № РД-02-20-9 от 21.05.2012 г. също предвижда ред за достъп и за предоставяне на данни от регистрите при спазване разпоредбите на Закона за гражданската регистрация, на Закона за защита на личните данни и на други специални закони. Касаторът следва да има предвид, че казусът е свързан както с приложението на правото на Европейския съюз в областта на защитата на личните данни, така и с приложението на чл. 2 и чл. 8 от Европейската конвенция за защитата правата на човека. Освен по делото Гаскин, на което се позовава С. Г., ЕСПЧ приема съществено важния интерес на лицето да получи информация за произхода си и по делото Odiеvre срещу Франция, в което подробно е разгледано задължението на държавата да осигури баланс при разрешаване на спора във връзка с права на различни субекти, в еднаква степен защитени от конвенцията – в конкретния случай – пълнолетно лице, което е осиновено и неговите роднини по рождение. По соченото дело не е установено нарушение на държавата, но в конкретния случай не са били налице жизненоважни интереси на лицето, търсещо информация за произхода си, а и е установено, че Франция е предприела редица мерки във връзка с възможността за установяване на рождения произход на осиновени лица, по тяхно искане и при зачитане правата и интересите на биологичните роднини. Сочените текстове изискват административният орган да извърши преценка за пропорционалност, като съпостави двете противопоставени едно на друго субективни права в случая - правото на защита на личния живот на заявителя, едновременно с правото му на медицинско лечение и правото на защита на личните данни на лицата, за които той иска информация. Действително, защитата на правата по чл. 8 от Конвенцията допуска намеса на държавните органи в случаите, предвидени в закона и необходими за защита на правата и свободите на другите. От една страна обаче, защитата на личните данни не е абсолютна и търпи ограничения във връзка със защитата на живота и здравето на трети лица, а от друга страна, тази намеса трябва да е пропорционална и съобразена с позитивните задължения на държавата, формулирани в юриспруденцията на Европейския съд по правата на човека във връзка с чл. 8 от Конвенцията. Доводът на касатора, че съдът неправилно се е позовал на Закона за защита на личните данни, е неоснователно. Съдържащите се в регистъра на населението данни отговарят на определението за лични данни по смисъла на чл. 4, т. 1 от Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО (Общ регламент относно защитата на данните) (ОВ, L 119/1 от 4 май 2016 г.), поради която при обработването на данните следва да се спазват изискванията на регламента, и по-специално на чл. 6 от него. Съгласно чл. 6 § 1 б. "г" от Регламента, обработването е законосъобразно, ако е необходимо, за да бъдат защитени жизненоважните интереси на субекта на данните или на друго физическо лице. При това посочената разпоредба изброява не кумулативно, а алтернативно условията за предоставяне на данни. Ето защо правилни са изводите на съда, че административният орган е следвало да извърши преценка на заявеното наличие на жизненоважни интереси, обосноваващи разкриване на исканите лични данни и обсъждане на представените доказателства и съответно излагане на мотиви в тази връзка. При положение, че такива интереси са действително налице, приложим е чл. 6 § 1 б. "г" от Регламента. Предвид гореизложеното не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение