Решение № 15219 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14176/2017 г.

Решение № 15219 от 7.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14176/2017 г., VI о., докладчик съдията Любомир Гайдов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на ТП на НОИ Пазарджик, против решение № 520/03.11.2017 г. по адм. д. № 546/2017 г. на Административен съд Пазарджик. С него се отменя решение № 1012-12-54#1/20.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик, с което е оставена без уважение жалба на П. В. от [населено място] срещу разпореждане № 2140-12-118/03.04.2017 г. на длъжностно лице по "ПО" при ТП на НОИ Пазарджик, с което е постановен отказ да му бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69 от КСО във връзка с § 50 от ПЗР към ЗИД КСО и е върната преписката на органа за произнасяне, съобразно указанията в мотивите на решението. Поддържат се оплаквания за неправилно тълкуване и приложение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – П. В. от [населено място], редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 АПК е основателна. Производството пред административния съд се свежда до правен спор следва ли периода на обучение на В. в СМУ "Ф. Е. Дзерджински" гр. Пазарджик за периода 31.08.1988 г. - 29.09.1989 г., когато е бил непълнолетен да се зачита за осигурителен стаж, съгласно разпоредбата на чл. 81 от Правилника за прилагане на Закона за пенсиите /ППЗП/ (отм.); в редакцията от 1967 г., както счита жалбоподателят, или следва да се зачете за осигурителен стаж само периодът от 29.09.1989 г. до 04.05.1991 г. /завършване на обучението/, когато жалбоподателят е бил вече пълнолетен с приложение на разпоредбата на чл. 81 ППЗП (отм.); в редакцията от 1996 г. Съдът е разгледал по същество жалбата, която приел за основателна и отменил решението и разпореждането. От правна страна е съобразил разпоредбата на § 9 от ПЗР КСО и разпоредбите на чл. 81 ППЗП (отм.); , Закона за всеобщата военна служба на Р България (отм.); , и Указ № 117/31.07.1971 г. от Председателя на ДС на НРБ за откриване на средни военни училища, според чл. 2, б. "б" от който, на завършилите курса на сержантски училища се признава отбита военна служба. При анализ на тези разпоредби с доводи, че материалният закон няма обратно действие е прието, че за периода на обучение в средно сержантско училище преди навършване на пълнолетие се прилагат нормите по време на протичане на това обучение, обратно на тълкуването на административния орган, който не зачита този период за осигурителен стаж. Решението е неправилно поради противоречие с материалния закон. От фактическа страна няма спор по делото. Спорен е въпросът за квалифициране на периода на обучение в средносержантско училище, когато П. В. е бил непълнолетен. Съгласно разпоредбата на § 9 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен преди 31 декември 1999 г., съгласно действащите дотогава разпоредби се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Буквалното тълкуване налага извода, че времето до 31.12.1999 г. ще се зачита за трудов стаж респективно за осигурителен стаж при пенсиониране, съгласно действащите до този момент - 31.12.1999 г. нормативни правила за категоризиране на този стаж. В тази разпоредба не е вложено съдържанието, прието от съда, че ще се прилагат само нормите по време на протичане/изтичане на стажа, без да се вземат предвид последвалите изменения на нормативната уредба до 31.12.1999 г. Изводите, че материалните норми нямат обратно действие са принципно верни, но когато в закон се преуреждат последиците от факти, осъществени преди неговото издаване и уредени по друг начин в отменени норми, не е налице обратно действие, макар и да прилича на такова. От значение в случая е моментът на възникване на правото на пенсия и моментът на упражняването му. Към този момент следва да се преценява кои са юридическите факти от значение за правото и какви последици законът свързва с тях. Към момента на подаване на заявлението за отпускане на пенсия § 9 ПЗР КСО разпорежда времето до 31.12.1999 г. да се преценява и квалифицира съгласно действащата уредба в сила до 31.12.1999 г. Действащите към този момент, а не съгласно отменените/ правни норми са категорични, че за осигурителен стаж от трета категория се зачита изслужената наборна военна служба или приравнената към нея на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски, съгласно действащото законодателство чл. 81 ППЗП (отм.);. В този смисъл е практиката на ВАС – напр. Решение № 11691 от 03.10.2018 г. по адм. д. № 8244/2017 г., VІ Отд. на ВАС, Решение № 15867 от 21.12.2017 г. по адм. д. № 12707/2016 г., VІ Отд. на ВАС и др. Предвид изложеното, решението на Административен съд Пазарджик като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора, с което жалбата на П. В. против решение № 1012-12-54#1/20.06.2017 г. на директора на ТП на НОИ Пазарджик бъде отхвърлена като неоснователна. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК Върховен административен съд, състав на шесто отделение