Решение № 5106 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13513/2018 г.
ВАСV отделение29.04.2020 г.докладчик т Здравка Шуменска
Диспозитив
ОТМЕНЯ решение № 92 от 27.09.2018 г. по адм. дело № 127 по описа за 2018 г. на Административен съд – Силистра и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Пецов срещу заповед № 3 К-1123 от 05.07.2018 г. на кмета на община Силистра по т. 4. 1; т. 4. 3; т. 4. 4 и т. 4. 5. ОСЪЖДА Д. Пецов да заплати на община Силистра сумата 100. 00 лв., съдебни разноски. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 5106 от 29.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13513/2018 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на кмета на община Силистра, чрез процесуален представител Н. Николов, служител с юридическо образование, срещу решение № 92 от 27.09.2018 г. по адм. дело № 127 по описа за 2018 г. на Административен съд – Силистра. С него по жалба на Д. Пецов е отменена негова заповед № 3 К-1123 от 05.07.2018 г. относно подадено от лицето заявление за достъп до обществена информация по реда на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), оспорена по т. 4. 1; т. 4. 3; т. 4. 4 и т. 4. 5. В касационната жалба са развити съображения за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора с отхвърляне на оспорването и присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба – Д. Пецов не ангажира становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред административния съд – Силистра е била заповед № 3 К-1123 от 05.07.2018 г. на кмета на община – Силистра в т. 4. 1; т. 4. 3; т. 4. 4 и т. 4. 5 от нея. Тя е издадена по повод заявление вх. № 4607 от 20.06.2018 г. на Д. Пецов, с което е поискана информация относно назначаването за главен архитект на общината на М. Неделчев. Същото съдържа конкретизация в 5 точки. Издаденият административен акт съдържа информация В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдено заявлението, с което е бил сезиран административния орган, като е направен анализ на исканата информация. Такъв анализ е направен и на предоставената такава по повод на оспорените т. 4. 1; т. 4. 3; т. 4. 4 и т. 4. 5. Съдът е направил извод, че оспореният акт е индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол, като е издаден от компетентен по материя и територия орган. Според него поисканата информация попада в приложното поле на чл. 2 от Закона за достъп до обществена информация. Тя е свързана с осъществяване на процедурата по провеждане на конкурс за длъжността "главен архитект" при общината. Исканата информация е обществена и защото жалбоподателят би могъл да си създаде собствено мнение за дейността на служителите от община Силистра. Изводът на съда е за незаконосъобразност на административния акт, понеже е постановен в нарушение на процесуалните правила и норми, конкретно същият не съдържа мотиви, които препятстват възможността за осъществяване на съдебен контрол. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон. По делото не се оспорва приложимостта на Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), както и че административният орган – кметът на община Силистра е задължен субект по смисъла на чл. 3 от него. По делото се констатира, че той е бил сезиран със заявление, поради което и дължи произнасяне, което е направено с оспорената заповед. С нея е даден отговор на някои от поставените въпроси и може да се приеме, че е предоставена търсената информация, при съобразяване с чл. 2 от ЗДОИ, като по посочените точки е направен отказ. Съгласно чл. 2, ал. 5 от ЗДОИ този закон не се прилага за достъпа до лични данни. При съобразяване с това законово ограничение административният орган е обосновал частичния си отказ. Не може да бъде споделен извода на съда, относно допуснато нарушение от него, поради неизлагане на мотиви. Именно при съобразяване с посоченото законово ограничение не е предоставена исканата информация относно лицето, което заема длъжността "главен архитект". Тази конкретна информация е относно правния статус на лицето, заемащо тази длъжност, т. е. като държавен служител. Тя не е такава, която да дава възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субект. Тази категория данни, включително обективирани в документа, който заявителят иска да му бъде предоставен не притежава характера на информация, свързана с обществения живот, представляват лични данни по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на ЗДОИ и не следва да бъдат предоставяни. Обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора с отхвърляне оспорването на цитираната заповед. При този изход от спора на касатора следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата инстанция, като в първоинстанционното производство такива не са поискани от негов процесуален представител. На основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ в тежест на Д. Пецов следва да се възложат такива в размер на 100. 00 лв., разноски за юрисконсултско възнаграждение. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение