Решение № 4474 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12198/2009 г.

Решение № 4474 от 7.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12198/2009 г., III о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Румяна Асенова Тодорова от с. Малка Арда, община Баните, чрез нейния баща и процесуален представител Асен Христов Хаджиев, срещу решение № 116/12.06.2009 г. постановено по адм. дело № 69/2009 г. по описа на Административен съд - Смолян, с което е отхвърлен предявения от нея срещу община Баните, иск за присъждане на обезщетение за вреди в размер на 1 500 лв, понесени в резултат изпълнението на заповед № 150/01.07.2004 г. на кмета на община Баните, за премахване на временна дървена конструкция с ламаринен покрив, осъществена в УПИ III - 148 в кв. 21 по плана на с. Малка Арда. В жалбата са наведени изключително общи и неясни доводи за неправилност на постановеното решение, поради което касационната проверка следва да бъде извършена в съответствие с изискването на чл. 218, ал. 2 АПК. Ответната страна не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 АПК, от легитимирано лице, поради което е допустима. За да се произнесе Върховният административен съд, трето отделение, взе предвид следното: Първоинстанционното производство е образувано по искова молба, подадена от Румяна Асенова Тодорова, действаща чрез своя баща и пълномощник Асен Христов Хаджиев. Във връзка с изложени в исковата молба и уточнителна молба от м. март 2009 г. /л. 4 от първоинстанционното дело/ твърдения, че на 19.12.2007 г., в изпълнение на необжалвана заповед на кмета на община Баните, е развален навес, направен пред входна врата и стълба на жилищен имот в с. Малка Арда, в резултат от което са понесени множество вреди, включително уплаха и заболяване на съпругата на Асен Хаджиев, от ищцата е претендирано обезщетение за вреди в размер на 1 500 лв. Административният съд е приел, че така предявеният иск е допустим, но неоснователен, при което го е отхвърлил по изложени съображения за недоказаност на претенцията. В тази връзка от съда обосновано е прието, че в исковата молба е визирана заповед № 150/01.07.2004 г. на кмета на община Баните, /с която на ищцата е разпоредено премахването на временна дървена конструкция с ламаринен покрив в собствения й имот/ принудително изпълнена на 19.12.2007 г. Правилно е констатирано и, че независимо от дадените на ищцата изрични указания съгласно определение от открито съдебно заседание на 29.04.2009 г., по делото не са наведени твърдения, нито са представени доказателства, горепосочената заповед да е отменена, като незаконосъобразна с влязъл в сила съдебен акт. Съобразно наведените фактически основания и формулиран петитум, исковата претенция следва да бъде квалифицирана като иск за обезщетяване на вреди, причинени от незаконосъобразен административен акт - заповед № 150/2004 г. на кмета на община Баните, относно която липсват данни да е отменена по административен или съдебен ред. Поради това и след като в процесния случай не е установена никоя от хипотезите по чл. 204, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 АПК, настоящият състав приема, че искът е предявен на основание ал. 1 на чл. 204 АПК, при условията на която разпоредба иск по реда на чл. 203 АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ може да бъде предявен обаче само след отмяната на административния акт по съответния ред. В подкрепа на извода, че в случая не са налице визираните в чл. 204 АПК, изключения от правилото на ал. 1, следва да се отбележи, че формулираните в първоначалната искова молба и уточнението й фактически основания и искания, несъмнено не включват оспорване на административния акт, като резултат от изпълнението на който се твърдят причинени вреди. Не са налице и незаконосъобразни действия и бездействия по смисъла на чл. 204, ал. 4 АПК, каквито хипотези според чл. 250 АПК, респективно чл. 256 и чл. 257 от същия кодекс, са налице само при извършването на фактически действия, които не са основани на административен акт или закон, съответно - при неизвършването на фактически действия, относно каквито липсват каквито и да било наведени твърдения. Но след като не е била налице визираната в чл. 204, ал. 1 АПК, специална предпоставка за допустимостта на предявения иск, а именно административният акт да е отменен по съответния ред, неправилен е направеният от административния съд извод за допустимостта на исковата молба, по която първоинстанционното производство е образувано. Според чл. 218, ал. 2 АПК допустимостта на обжалваното решение е предмет на касационната проверка, независимо дали този порок е посочен като отменително основание в касационната жалба. След като вместо да остави без разглеждане и да прекрати производството по недопустимата искова молба, с която е сезиран, административният съд се е произнесъл по същество, същият е постановил недопустимо съдебно решение, което следва да бъде обезсилено. Образуваното по недопустимата искова молба, съдебно производство пред Административен съд - Смолян, също е недопустимо, поради което следва да бъде прекратено. Водим от горното Върховният административен съд, трето отделение