Решение № 513 от 27.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 532/2010 г.

Решение № 513 от 27.10.2010 г. на ВКС по н. д. № 532/2010 г., III н. о., НК, докладчик съдията Борислав Ангелов Производството е образувано по искане на осъдения В. И. И. за възобновяване на нохд № 2633/2009 г. на П. районен съд и изменение на постановената по него присъда № 134 от 23.02.2010 г., като бъде приложен чл. 66, ал. 1 НК по отношение на наложеното му наказание лишаване от свобода. Според искането за възобновяване наложеното наказание на осъдения И. е явно несправедливо без приложението на чл. 66 НК. Намира, че с отлагане изпълнението на наказанието с подходящ изпитателен срок, също могат да бъдат изпълнени целите на наказанието. В съдебно заседание не се явява е не изпраща процесуален представител. Становището на прокурора е за липса на основания за възобновяване на делото, след като с решението си въззивната инстанция е приложила института на условното осъждане. ВКС на РБ за са произнесе взе предвид следното: С присъда № 134 от 23.02.2010 г. по нохд № 2633/2009 г., П. районен съд, е признал подсъдимия В. И. И. за виновен в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 НК и при условията на чл. 55 НК е осъден на единадесет месеца лишаване от свобода, при първоначален "строг" режим. С решение № 146 от 16.04.2010 г. по внохд № 249/2010 г., П. окръжен съд е изменил присъдата, като на основание чл. 66, ал. 1 НК е отложил изпълнението на наложеното на В. И. наказание от единадесет месеца лишаване от свобода, с тригодишен изпитателен срок. В останалата част присъдата е потвърдена. Решението е окончателно и присъдата е влязла в сила. ВКС намира, че искането макар и подадено в срока по чл. 421, ал. 3 НПК и от лице оправомощено за това, е процесуално недопустимо по следните съображения: Въззивното производство е проведено в присъствие на осъдения И. и упълномощен от него защитник. От съдържанието на искането е видно, че не е проявил необходимата процесуална активност да узнае за изхода на делото с който е напълно удовлетворена, претенцията за проверка на присъдата относно начина на изтърпяване на наложеното наказание лишаване от свобода. Приложен е института на условното осъждане. Поради това липсва правен интерес на осъденото лице за образуване на производство пред касационната инстанция по реда на възобновяването. Съгласно чл. 54 НПК, обвиняемия /респективно подсъдимия и осъдения/, може да атакува съдебните актове по установения в закона ред, само когато за накърнени негови права и законни интереси. В случая това изискване не е налице и е безпредметно разглеждане на искането. По тези съображения Върховният касационен съд на РБ, в състав на III н. о.,