Решение № 7897 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2008 г.

Решение № 7897 от 15.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14626/2008 г., III о., докладчик председателят Йорданка Костова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Ивелин Богомилов Беджев - началник на група "Център" при Първо РПУ - Русе, подадена чрез процесуалния представител юрисконсулт Коева против Решение № 50 от 24.09.2008 г. на Административен съд - Русе, постановено по адм. дело № 445/2008 г., с което е отменена негова заповед, рег. № з-635/25.07.2008 г., с която на основание чл. 228, т. 4 и чл. 224, ал. 2, т. 1, пр. 2, от ЗМВР във връзка с чл. 226, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР на Бисер Георгиев Цирков е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от четири месеца. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на закона и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени заповедта. Ответната страна Бисер Георгиев Цирков не е взел становище. Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за основателност на жалбата. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав намира касационната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване първоинстанционно съдебно решение по административен спор, от страна, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема обжалваната заповед за незаконосъобразна по съображения за противоречия с материалния закон и допуснати процесуални нарушения при издаването й. Съдът приема, че вмененото в заповедта поведение не извършено от наказания, който е изпълнил разпореденото му издирване, но не е уведомил съда защото такова искане не е направено в съдебният акт. Приел, че са нарушени административнопроизводствените правила - снетите писмени обяснения за са нарушения, които не са повод и причина за наложеното наказание. Решението е валидно, допустимо и правилно. Установената по делото фактическа обстановка обосновава приетия от съда правен резултат. Доказателствата по делото не установяват извършените от наказания служител и визирани в заповедта действия, които са основания за ангажиране на неговата дисциплинарна отговорност. Съдът подробно е обсъдил доказателствата по делото и становищата на страните като мотивирано е отговорил на всички доводи в жалбата. Правните изводи за незаконосъобразност на заповедта се споделят от касационната инстанция. Обосновано и правилно съдът приема, че от наказания не са снети писмени или устни обяснения съгласно изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Вмененото в протокола за изслушване нарушение е различно от визираното в заповедта, което правилно е квалифицирано от съда като нарушение по чл. 229, ал. 4 от ЗМВР и чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Това е съществено нарушение на процедурата по снемане на обяснения, по аргумент от разпоредбата на чл. 237, ал. 4 от ППЗМВР, тъй като при отказ да даде обяснения административнонаказващия орган следва да отрази нарушенията за които са искани писмени обяснения и те следва да са съответни на визираните в заповедта. В този смисъл е изискването и на чл. 10, ал. 1 от Инструкция № Iз-1015/04.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. Следователно не е изпълнено изискването предвидено като забележка към приложение № 3 към чл. 10, ал. 2 от Инструкцията, поради което правилно е преценено за основателно възражението за нарушаването му. По тези съображения настоящият състав счита, че обжалваното решение не страда от пороците релевирани в касационната жалба, поради което следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,