Решение № 569 от 18.1.2023 г. на ВАС, II о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационен протест на прокурор при Софийска градска прокуратура против решение 4972 от 19.07.2022 г., постановено по адм. дело 10328/2021 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлен протеста с искане за обявяване нищожност на Разрешение за строеж /РС/ 177 от 20.07.2020г. на главния архитект на Столична община. Касационния протест съдържа доводи за неправилност на обжалваното решение поради допуснато съществено процесуално нарушение по чл.172а, ал.2 АПК и противоречие с материалния закон / чл.142, ал.1,ал.4 и ал.5, чл.148, ал.4 и чл.8, чл.152 във връзка с §5, т.38 от ДР на ЗУТ /, както и за необоснованост. Претендира се отмяна на решението със законните последици. Ответникът главен архитект на Столична община не изразява становище по касационната жалба. Ответниците "МД Строй 07" ЕООД и "МД Строй 3000" ЕООД, чрез адв. Манолова, заявяват становище за неоснователност на касационния протест и молят за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Претендират разноски по представен списък по чл.80 ГПК. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационния протест и предлага да се потвърди решението като правилно, обосновано и законосъобразно. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационния протест за процесуално допустим като подаден в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна , но неоснователен по следните съображения: С обжалваното решение е прието, че оспореното с искане за обявяване на нищожност РС 177 от 20.07.2020г. на главния архитект на Столична община не страда от съществен порок, който да води до нетърпимостта му в правния мир и невъзможност да се породят разпоредените правни последици с него. Изхождайки от това, че протеста е мотивиран с допуснати нарушения по чл.152 , чл.142, ал.1,ал.4 и ал.5, чл.148, ал.4 и чл.8 от ЗУТ, административният съд е извършил цялостна преценка на петте основания за незаконосъобразност по чл.146 от АПК, кредитирайки приетата без оспорване от страните комплексна съдебно-техническа експертиза, която установява липса на допуснати съществени нарушение на визираните по-горе материално правни разпоредби на ЗУТ , както по отношение одобряването на проектите, така и при издаване на процеснато РС. Изложени са подробни мотиви за критериите, по които съдебната практика определя нищожност на индивидуален административен акт, във връзка с които е прието, че процесното РС е издадено от компетентния орган по смисъла на чл.148, ал.2 ЗУТ, при спазване изискванията за форма по чл.148, ал.9 ЗУТ във връзка с чл.59,ал.2 АПК и административнопроизводствените правила, разписани в раздел III,глава 8 от ЗУТ. Доводите за извършените фактически строително-монтажни работи и съответствието им с РС и проектите са възприети като ирелевантни. Липсата на твърдяната материална незаконосъобразност е мотивирана от съда с това, че процесното РС е издадено за укрепване на изкоп и изкопни работи в УПИ II-5448 За жилищно строителство, магазини, офиси, обществено обслужване, медицински център, учебен център, подземни гаражи и трафопост, кв. 170А, м. Студентски град, р-н Студентски, по плана на град София, съгласно одобрените /съгласувани/ инвестиционни проекти на 17.07.2020 г. от Направление Архитектура и градоустройство в част конструкции и геодезия и приложения геоложки доклад за площадката,т.е. за строеж по смисъла на §5, т.38 от ДР на ЗУТ, който вещите лица определят като етап /фаза/ на строителството на сградата. Следователно не е налице невъзможен предмет и нарушение от категорията на съществените на нормата на чл.152 ЗУТ. Прието е също, че оспорваното като нищожно РС е издадено след представяне на законово изискуемите документи, въз основа на одобрени по реда на ЗУТ проекти и след провеждане на необходимите предшестващи административни процедури, което обстоятелство се потвърждава от заключението на комплексната съдебно-техническа експертиза. Така постановеното решение е правилно,обосновано и законосъобразно. Процесното РС е атакувано като нищожен административен акт с доводи за материална незаконосъобразност по чл.152 , чл.142, ал.1,ал.4 и ал.5, чл.148, ал.4 и чл.8 от ЗУТ, от което следва, че дори да се установят твърдените нарушения, те следва да са радикални, основни и тежки до степен, че да дисквалифицират изцяло административният акт /РС/ - да не може да породи правни последици. Както правилно е приел административният съд, в случая не е налице нито едно от визираните пет основания по чл. 146 АПК. Правилен е изводът, че оспореният акт е издаден от компетентния орган по чл. 148, ал. 2 ЗУТ и при спазване на изискванията за форма и съдържание по чл. 148, ал. 9 ЗУТ. При издаването на РС не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които да са с такава тежест, че да доведат до липса на волеизявление и да са основание за неговата нищожност. Не са допуснати и нарушения на материалноправни разпоредби, които разгледани в тяхната съвкупност да обосноват наличието на толкова тежък порок, който води до нищожност на акта. Неоснователно е основното възражение по протеста, че РС е нищожно, поради липса на законово основание за издаването му, тъй като няма предвидена поетапност на строеж по ал.2 на чл.152 ЗУТ и разрешения изкоп и укрепване на изкоп нямат самостоятелен характер. Неоспореното заключение на комплексната съдебно-техническа експертиза, както и устните обяснения на вещите лица в открито съдебно заседание, проведено на 20.06.2022г., категорично сочат, че разрешения строеж с процесното РС попада в приложното поле на §5, т.38 от ДР на ЗУТ ,тъй като е фаза на застрояването на подлежащата на изграждане впоследствие сграда, за която са внесени и одобрени проекти преди издаване на РС. Строежът представлява изкоп с дълбочина повече от 15м и неговото укрепване с подпорни шлицови стени, т.е. съставлява обект на самостоятелно ползване, но ограничено във времето, за което е изискуемо издаване на РС по аргумент на чл.148, ал.1 във връзка с чл.151, ал.1,т.4 и 5 и чл.147,ал.1, т.5 от ЗУТ. В този смисъл е и описанието в обяснителната записка. Установена е и пълнота на изготвените проекти по части Конструкции, Геодезия и Инженерногеоложки доклад. В тази връзка правилно е прието от административният съд, че единствено липсата на отделен чертеж към инвестиционния проект за вертикален участък от кота терен /+592.25/ до кота -6.65 /+586.65/ не обуславя извод за нищожност на оспореното РС, още повече, че към част Конструкции е наличен Типов разрез, в които е предвидено при нужда земната основа да се заздравява с торкрет бетон, а укрепването под посочената кота да се изпълнява с шлицовани стени, за което са изготвени чертежи и статистически изследвания.Следователно не са налице и сочените в протеста нарушения по чл.142, ал.1,ал.4 и ал.5, чл.148, ал.4 и чл.8 от ЗУТ, които дори и да се приеме,че са налице хипотетично, следва да са толкова драстични и тежки, че да водят до нетърпимост на разпоредените с РС последици, т.е. невъзможност за изпълнение на разрешените строително-монтажни дейности. Обстоятелството, безспорно по делото, че при изпълнение на изкопните и укрепителни дейности на обекта е настъпила авария през м.01.2021г., довела до свличане на част от граничещата улица , както правилно е приел административният съд, е последващ издаването на РС факт и се явява неотносим към неговата валидност, тъй като причините за това могат да бъдат от различно естество, вкл. и извършване на строително-монтажни дейности в отклонение от строителните книжа. В тази връзка са представени и доказателства по делото за предприети последващи действия от контролните органи и Столична община в различни производства, уредени в ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационния протест - оставен без уважение, като неоснователен. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция от ответниците "МД Строй 07" ЕООД и "МД Строй 3000" ЕООД за присъждане на разноски, Прокуратурата на Република България дължи реално направените пред настоящата инстанция разноски, възлизащи в общ размер на 2000лв адв. хонорар. Възражение за прекомерност не е направено от подателя на касационния протест, поради което няма основание за присъждане на различен от заявения размер на разноските. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,