Решение № 8583 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3038/2014 г.

Решение № 8583 от 23.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3038/2014 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Общински съвет (ОбС) - гр. Пазарджик, подадена чрез пълномощника му - адв. Шикова, срещу решение № 22 от 23.01.2014 г. постановено по адм. дело № 826/2013 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за недопустимост, алтернативно - за неправилност на решението - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК. Твърди, че оспореното пред първоинстанционния съд волеизявление няма белезите на административен акт и не подлежи на съдебен контрол. Счита, че прокурорът не притежава активна процесуална легитимация да протестира актове от категорията на процесния. Сочи, че решението за промяна характера на собствеността на приватизирания имот от публична в частна общинска собственост, не е административен акт и оспорването му не спира изпълнението, поради което съдът в нарушение на материалния закон е приел разпореждането с него за незаконосъобразно. По подробно развитите в жалбата доводи, моли за обезсилване на съдебното решение и за прекратяване на производството по делото, алтернативно - за отмяната му и за решаване на спора по същество. Претендира разноски. Ответникът - прокурор в Окръжна прокуратура (ОП) - Пазарджик, оспорва касационната жалба. Позовава се на отмяна с влязъл в сила съдебен акт на решението за обявяване на процесния имот от публична в частна общинска собственост. Ответникът - община Пазарджик, не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира същата за неоснователна. С атакуваното решение АС - Пазарджик е отменил по протест на прокурор в ОП - Пазарджик, решение № 172/25.09.2013 г. на ОбС - Пазарджик, с което е приет анализ за правното състояние, информационен меморандум, приватизационна оценка за общински нежилищен имот и е дадено съгласие имотът, представляващ поземлен имот с идентификатор 55155.505.1050 по КККР на гр. Пазарджик с административен адрес гр. Пазарджик, ул. "Цар Калоян", с площ от 2 054 кв. м и начин на трайно ползване - паркинг, да се продаде чрез провеждане на публично оповестен конкурс на един етап при условия, определени в решението. За да постанови този резултат, съдът е приел, че подаденият прокурорски протест е процесуално допустим с оглед правомощията на прокурора по чл. 16 АПК и сезирането на съда в законоустановения едномесечен срок по чл. 149, ал. 4 АПК. Обосновал е извод, че протестираното решение е такова по чл. 21, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) за разпореждане с общинско имущество, поради което по силата на чл. 45 ЗМСМА, във връзка с чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), подлежи на оспорване по съдебен ред. Посочил е, че прокурорът упражнява надзор за законност в административния процес и не е необходимо да доказва правен интерес от оспорването. По съществото на спора съдът е счел, че атакуваното пред него решение е незаконосъобразно. По делото е безспорно установено, че преди приемане на процесния административен акт е взето решение № 11/31.01.2013 г. на ОбС - Пазарджик, с което имотът, предмет на приватизация, е обявен от публична в частна общинска собственост. Това решение е отменено от АС - Пазарджик с решение № 305/23.05.2013 г. по адм. дело № 178/2013 г., оставено в сила с решение № 5208/15.04.2014 г. по адм. дело № 9197/2013 г. по описа на Върховния административен съд с мотив, че имотът, представляващ паркинг, обслужващ здравно заведение и ползващ се по предназначение, продължава да задоволява обществени потребности от местно значение, поради което незаконосъобразно ОбС е сменил неговия статут от публична в частна общинска собственост. При тези данни съдът е приел, че към момента на постановяване на атакуваното административно решение имотът, с който ОбС е решил да се разпореди по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК), е със спорен правен статут. Преценил е, че с оглед наличието на висящ преди приемане на оспореното решение съдебен спор относно характера на собствеността на общината върху имота, ОбС е следвало да изчака приключването му с влязъл в сила съдебен акт и в зависимост от изхода на спора да пристъпи към разпореждане с него. Според съда, като е приел протестираното решение, ОбС е допуснал съществено нарушение на закона, изразяващо се в невъзможност да се установи съответствието му с установената в чл. 7, ал. 2 ЗОбС забрана за разпореждане с имоти - публична общинска собственост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Проверяваният съдебен акт отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество, а именно - постановен е при наличие на положителните и при липса на отрицателните процесуални предпоставки за разглеждане на протеста. Неоснователно е твърдението на касационния жалбоподател, че решението е недопустимо, поради липса на годен за обжалване по съдебен ред административен акт. Атакуваното пред АС - Пазарджик решение на ОбС е издадено на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА и като такова безспорно попада в обхвата на съдебния контрол, осъществяван от административните съдилища, видно от разпоредбата на чл. 45 ЗМСМА. С оглед характера на производството по разпореждане с общинско имущество по реда на ЗПСК и съдържанието на волеизявлението на компетентния орган, настоящият състав намира, че е налице административноправен спор. Решението на съвета, пряко касаещо режима на разпореждане с общинска собственост, е властническо по своя характер, има административноправен характер, поради което оспорването му се осъществява именно по реда на АПК. В това си качество ОбС действа като административен орган, независимо че от волеизявлението му ще настъпят и гражданскоправни последици. След като разпореждането с имоти - общинска собственост може да бъде осъществено само при стриктното спазване на разпоредбите на ЗОбС, подзаконовите актове по неговото приложение и специалния ЗПСК като гаранция за упражняване на правомощията на ОбС в интерес на общината, то постановеният в тази връзка акт, с който се разрешава продажбата на общински имот чрез конкурс и се определят реда и условията за провеждането му, е годен за обжалване. В подкрепа на този извод е разпоредбата на чл. 8, ал. 11 ЗОбС, която изрично предвижда възможността за оспорването му по реда на чл. 45 ЗМСМА. Твърденията на касатора в обратния смисъл не намират опора в закона. Неотносимо към предмета на делото, респ. - към въпроса за допустимостта на първоинстанционното производство, е и позоваването му на Тълкувателно решение № 5/10.12.2008 г. по тълк. дело № 20/2007 г. на ОСК на ВАС, т. к. същото касае обхвата на осъществявания от областния управител контрол за законосъобразност върху решенията на общинските съвети и поставените в него въпроси нямат връзка със спорното правоотношение. Несъстоятелно е, на следващо място, направеното с жалбата възражение за отсъствие на процесуалните предпоставки за упражняване на право на протест от страна на прокурора. По силата на чл. 127 от Конституцията, прокурорът следи за спазване на законността, като предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Съгласно чл. 145, ал. 5 ЗСВ прокурорът протестира и иска отмяна или изменение на незаконосъобразни актове в срока и по реда, предвидени със закон. Разпоредбите на чл. 16, във връзка с чл. 147, ал. 2 и чл. 184 АПК, предвиждат правомощието на прокурора да подава протест срещу незаконосъобразни актове, което е в изпълнение на конституционната функция за осъществяване на надзор за законност в процеса. Следователно, независимо, че не е изрично посочен в чл. 45 ЗМСМА, прокурорът разполага с обща компетентност да следи за законосъобразността на актовете на администрацията и на органите на местното самоуправление, която произтича от Върховния закон, от устройствения закон на съдебната власт и от общия процесуален закон. Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 45, ал. 3 ЗМСМА установява обща обжалваемост на актовете на ОбС пред съответния административен съд, без да сочи кому принадлежи правото на оспорване. Разпоредбата на чл. 45 ЗМСМА е специална само по отношение на визираните в нея органи на контрол върху актовете на органите на местната власт, дотолкова, доколкото разширява кръга на оспорващите, включвайки априори кмета на общината и областния управител. С нормата на чл. 45 ЗМСМА всъщност изрично се предоставят на областния управител и на кмета на общината правомощия да упражняват контрол за законосъобразност на актовете на ОбС, включително чрез оспорване пред административен съд, без това да засяга, ограничава или да изключва общото правото на оспорване на засегнатите лица и на прокурора, който притежава по силата на закона активна процесуална легитимация за охрана на законово защитимия обществен интерес. Аргументи в тази насока се черпят и от Тълкувателно решение № 4 от 16.07.2009 г. на ВАС по тълк. дело № 2/2009 г. Поради това първоинстанционното решение е постановено по допустим протест на прокурора за отмяна на акт на местния орган на власт. Като се е произнесъл по съществото му, съдът е постановил решение в пределите на нормативноопределената му правораздавателна власт. Решението е обосновано и правилно е приложен материалният закон. По делото няма спор за факти. Решаващият съд е установил точно и съобразно доказателствата фактическата обстановка, която се възприема изцяло от касационната инстанция. Съответен на закона и на доказателствата по делото е изводът на съда за незаконосъобразност на оспореното решение на ОбС - Пазарджик. Същото касае разпореждане с общинско имущество по реда на ЗПСК, без да е изяснен правния му статут досежно характера на собствеността. Преюдициалните за разпореждане извършването на продажбата въпроси - дали процесният имот е с променено предназначение, дали служи за трайно задоволяване на обществените потребности от местно значение и дали е престанал да бъде публична собственост, са били спорни към момента на вземане на решението. Решението за разпореждане с имота е взето преди приключване на спора по висящото съдебно производство с влязло в сила съдебно решение. Без наличие на стабилен акт относно вида на общинската собственост - публична или частна, ОбС не може да осъществява правомощия по приватизация на спорния имот, поради което, като го е сторил, е постановил акт в противоречие с материалния и процесуалния закон. Видно от доказателствата по делото, решението по адм. дело № 178/2013 г. на АС - Пазарджик, с което е отменено обявяването на имота от публична в частна общинска собственост поради липса на предпоставките за това, е оставено в сила с решение № 5208/15.04.2014 г. на Върховния административен съд по адм. дело № 9197/2013 г. Отмяната на решение № 11/31.01.2013 г. на ОбС - Пазарджик автоматично предпоставя отмяна на решението, предмет на осъществения от първоинстанционния съд съдебен контрол. След като промяната на вида общинска собственост е окончателно отменена по съдебен ред, то имотът е в режим на публична общинска собственост, като този му статут не позволява провеждането на приватизационна процедура. Обективираното в процесното решение съгласие на ОбС за продажба на имота чрез публично оповестен конкурс, утвърждаване на конкурсната документация и определяне на комисия за организиране и провеждане на конкурса, се явява в нарушение на императивната забрана на чл. 7, ал. 2 ЗОбС, съгласно която имотите и вещите - публична общинска собственост, не могат да се отчуждават и да се прехвърлят в собственост на трети лица. В този смисъл не са били налице материалноправните предпоставки за приемане на акт от категорията на процесния. Волеизявлението на ОбС за разпореждане с имот със спорен правен статут, при наличие на висящо съдебно производство по предварителен и с определящо за законосъобразността му значение въпрос, страда от непреодолим порок, налагащ неговата отмяна, още повече като се има предвид изхода от посочения преюдициален правен спор. Поради това, като го счел за незаконосъобразно и го е отменил, съдът е приложил правилно закона. По изложените съображения настоящата инстанция намира, че не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, поради което решението следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,