Решение № 10253 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9204/2013 г.

Решение № 10253 от 22.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9204/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез проц. представител ю. к. Петров, против Решение № 2992/07.05.2013 г., постановено по адм. д. № 14068/2012 г. по описа на Административен съд София град /АССГ/. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Ответника - Методи Георгиев Тонев, чрез процесуалния си представител- адв. Георгиева, оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата, отмяна на решението и връщане делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане. Върховният административен съд, състав на Пето отделение намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Методи Георгиев Тонев, гр. София, против Заповед рег. № з-15065/19.11.2012 г. на директора на СДВР, с която на осн. 228, т. 3, чл. 224, ал. 2, т. 4; чл. чл. 226, ал. 1, т. 6 и чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР вр. чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение с искане да беда отменена заповедта като противоречаща на материално-правните разпоредби на ЗМВР. Съдът е отменил процесната заповед като незаконосъобразна. Решението е неправилно. Решаващият съд не е установил релевантните за спора факти, въз основа на които да възприеме и установи фактическата обстановка във връзка с проведеното дисциплинарно производство срещу Тонев, приключило с оспорената заповед, а без да разглежда спора по същество я отменил. За да стигне до този резултат първоинстанционния съд е приел, че е наложено наказание при нарушаване правилата на чл. 225 ЗМВР- извън нормативно определеният двумесечен срок от откриване на нарушението. Този извод е базиран, на погрешно възприемане и интерпретиране на фактите относно сроковете. Неправилно, АССГ е приел, че за начало на двумесечният срок от откриване на нарушението/ по чл. 225, ал. 2 ЗМВР/и същият започва да тече от постъпването на обобщената справка при наказващият орган- 15.08.2012 г., респективно от 05.09.2012 г., поради удължаване на срока, по смисъла на ал. 3 на чл. 225 с. закон, поради факта, че Тонев се е намирал в отпуск по болест. При това разбиране- крайната дата, в която заповедта би била законосъобразна, според първоинстанционния съд, е 06.11.2012 г., поради което решаващият извод на съда е, че издадената на 19.11.2012 г. - е незаконосъобразна само на това основание. Съда, правилно сочи, че съгласно чл. 223, ал. 1 и 2 ППЗМВР - дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато наказващия орган е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, като самото дисциплинарно нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган- в случая директора на СДВР. В конкретния спор обаче това не е денят на запознаване единствено с обобщената справка, а когато всички материали по дисциплинарното производство, включително и становището по чл. 244 ППЗМВР, с което приключва дисциплинарното производство постъпят при наказващия орган. В случая след изготвяне на обобщената справка, същата е докладвана на директора на СДВР и подготвена за предявяване на разследваното лице. Последното се е запознало с нея на 17.09.2012 г. На 26.09.2012 г. е изготвено становището по чл. 244 ППЗМВР, като последното с всички материали по дисциплинарното производство, е докладвано на касатора в същия ден- 26.09.2012 г. Това е и началната дата, в която двумесечният срок по чл. 225, ал. 2 ЗМВР започва да тече, поради което издадената на 19.11.2012 г. е в рамките на соченият преклузивен срок. Съгласно въведената с императивната разпоредба на чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания, касационната инстанция преценява прилагането на материалния закон спрямо фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, поради което не може да се провери по същество касационното твърдение за нарушение на материалния закон при постановяване на решението. По-горе бе посочено, че съда не е възприел фактическа обстановка, касаеща самото нарушение, не е разглеждал спора по същество. В този смисъл, необсъждането по същество на събраните доказателства, освен, че сочи немотивираност на проверявания съдебен акт, прави невъзможна касационна проверка от настоящата инстанция в дължимия обем. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, обжалваното решение следва да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, при което при произнасянето в мотивите да бъдат изложени преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК при новото разглеждане първоинстанционният съд следва да се произнесе и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,