Решение № 580 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 760/2008 г.

Решение № 580 от 16.06.2009 г. на ВКС по гр. д. № 760/2008 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Маргарита Соколова Производството е по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.), вр. § 2, ал. 12 от ПЗР на ГПК /Нова - ДВ, бр. 50 от 2008 г./. Образувано е по молба на В. П. И. и М. Л. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 1* /недатирано/ по ч. гр. дело № 4380/07 г. на Софийския градски съд, с което е отменено действие на държавен съдебен изпълнител Ц., 4-то отделение, 27- ми участък, по изп. д. № 31538/06 г., извършено на 09.10.2007 г., с което сред дължимите от "Т" О. гр. С. разноски е определена и сума над 100.00 лева до 6 300.00 лева, представляващи разноски за адвокатски хонорар. В молбата се твърди, че влязлото в сила решение е нищожно, недопустимо и неправилно и се представят копие от годишна данъчна декларация по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) за 2006 г. и договори за правна защита и съдействие, за да се установи, че пълният размер на договореното адвокатско възнаграждение е действително заплатен. Ответникът "Т" О., гр. С. счита молбата за отмяна за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I- во г. о., като обсъди оплакванията в молбата и данните по делото, намира следното: Решението, предмет на молбата за отмяна, е постановено по реда на чл. 332 и сл. ГПК (отм.) по жалба на "Т" О. гр. С. срещу действие - протокол от 09.10.2007 г. на съдебния изпълнител за определяне на окончателния размер на дължимите суми по изп. д. № 31538/06 г. в частта относно признаването на разход адвокатско възнаграждение в размер на 6 300.00 лева. Преди да разгледа възражението на длъжника по изпълнението за прекомерност на възнаграждението - чл. 69, вр. чл. 64, ал. 4 ГПК (отм.), въззивният съд приел, че от договорените 6 300.00 лева действително са заплатени 100.00 лева. За размера на реално сторените разноски съдът се позовал на графа IV- та "внесена сума" на договора за правна защита и съдействие № 017857. Тъй като съдебният изпълнител е следвало да приложи нормата на чл. 64, ал. 1 ГПК (отм.) и да присъди само действително заплатените от взискателите суми, а не договорените, то с решението, предмет на молбата за отмяна, обжалваният акт е отменен за разликата над 100.00 до 6 300.00 лева. Молбата за отмяна е подадена на 06.12.2007 г. и е в 3- месечния срок по чл. 232, ал. 1 ГПК (отм.). По същество е неоснователна. Молбата за отмяна на влязло в сила решение е извънреден правен способ за проверка правилността на съдебния акт в изчерпателно посочените в закона хипотези на чл. 231, ал. 1, б. "а" - "з" ГПК (отм.). На отмяна по този ред не подлежат нищожните и недопустими съдебни актове. Затова доводите в тази насока не могат да бъдат предмет на разглеждане в настоящото производство. Такива са и оплакванията за неправилност на съдебното решение по причина на допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, свързани с неправилно възприемане на доказателствата по делото. На преценка подлежи доводът за наличие на нови писмени доказателства, съставляващи основание за отмяна по чл. 231, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.). С договор за правна защита и съдействие от 08.08.2006 г. В. и М. И. упълномощили адвокат В да подаде молба за образуване на изпълнително дело и за защита по него срещу "Т" О. гр. С. Договорено е възнаграждение от 6 300.00 лева, платимо на части, начално 100.00 лева, а остатъкът при инкасиране на сумата до 01.10.2006 г. Видно от договора, внесена е в брой първоначалната вноска от 100.00 лева. По делото са представени 14 броя копия от договори за правна защита и съдействие от 2006 г. и 1, сключен през 2005 г., видно от които общият сбор на договорените адвокатски възнаграждения е в размер на 9 210.00 лева. Това е и размерът на дохода от упражняване на свободна дейност, деклариран от процесуалния представител на молителите адвокат В в годишната данъчна декларация за 2006 г. Декларирането на договореното възнаграждение е едностранно волеизявление на съставителя на документа, проверката за съответствие на което с действително полученото не е в правомощията на съда. Прерогатив на съответния данъчен орган е да установи декларираният общ годишен доход от какви доходи се формира и дали действително е получен, като за плащането на вписаните в декларацията суми следва да се представят надлежни доказателствени средства - отбелязване в договора за правна защита и съдействие, че сумата е заплатена, платежни документи и др. п. Представените с молбата за отмяна доказателства не съдържат такива данни. С копието от договора, на който касаторът се позовава, се установява плащане на сумата 100.00 лева като част от договорените 6 300.00 лева. Доказателствата нямат значение за изхода на спора и не съставляват основание за отмяна, защото смисълът на процесуалния закон - чл. 64, чл. 69 ГПК (отм.), е да се възстановят само заплатените, т. е. действително направените от страната разноски. Молбата за отмяна на влязлото в сила решение като неоснователна следва да се остави без уважение. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.