Решение № 6124 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14171/2012 г.
ВАСVIII отделение07.05.2013 г.докладчик т Цветанка Табанджова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1650 от 10.10.2012 г. по адм. д. № 1724/2011 г. по описа на Административен съд Бургас. ОСЪЖДА дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ на НАП да заплати на "Каприз 2004" гр. Ямбол, ЕИК 128579725, сумата от 2580 лв. /две хиляди пет стотин и осемдесет лева/, представляващи направени разноски за заплащане на адвокатски хонорар. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 6124 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14171/2012 г., VIII о., докладчик председателят Цветанка Табанджова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директор дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Бургас при ЦУ НАП, срещу решение № 1650/2012 г. на Административен съд Бургас, с което е отменен РА № 201100042/2011 г. в частта, в която е отказано право на приспадане на данъчен кредит и са установени допълнителни задължения за ДДС на "Каприз 2004" ООД. Твърди се материална незаконосъобразност на съдебният акт - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната му и присъждане на юрисконсултско възнаграждение по делото. Ответната страна - "Каприз 2004" ООД, гр. Ямбол моли касационната жалба да бъде отхвърлена като неоснователна, а първоинстанционното решение оставено в сила. Претендира се адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на осмо отделение, намира касационната жалба за допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното първоинстанционно решение, АС Бургас, позовавайки се на проведените по делото съдебно-счетоводни експертизи, неоспорени от данъчния орган и при извършена съпоставка с приложените доказателства - документи за извършените облагаеми доставки, е установил реалността им съобразно представените фактури, обект на отказано право на приспадане на данъчен кредит. Съдът ясно е отбелязал факта, че от страна на данъчната администрация не се отрича фактическото наличие на стоките по фактурите при доставчика "Титан сити" ЕООД, автомобилите, с които са извършени доставките, приложените товарителници и пътни листа, като е установено съответствието между наличното, заприходено и изписано количество стоки по видове. Същото това обстоятелство съдът е установил и в счетоводството на ревизираното дружество. По аналогичен начин съдът е установил и реалност на извършената доставка на услуги от следващия съконтрахент на ревизираното дружество - с предмет извършени СМР на обекти на жалбоподателя в с. Златари по издадените фактури от "Анджи строй" ЕООД и "Стил стандарт" ЕООД. На тази база съдът е приел за доказано наличието на реалност на доставките, който извод обосновава и с константната практика на СЕС по приложението на Директива, конкретно решение по дела С-484/03 и С-440/04, където императивно е установено, че когато данъчният орган прави изключение от общия принцип по приспадане на данъчен кредит, като част от механизма на ДДС, следва да установи, че ДЗЛ е знаело или трябва да знае, че облагаемата сделка е част от данъчна измама, извършена от доставчика или друг стопански субект по веригата на приобретението. От своя страна данъчният орган, с касационната жалба твърди, че в рамките на първоинстанционното производство е открито производство по оспорване на представени от ревизираното дружество документи - доказателства по делото, поради което същите не следва да се кредитират. Не отрича, че стоките обект на облагаема доставка са се намирали във фактическо притежание на съконтрахента по сделката, но твърди, че е налице неяснота същите да са вложени при изпълнение на строителния обект. Освен това, твърди се неяснота и липса на данни в представените от ревизираното лице доказателства относно обстоятелствата, за които тези документи следва да свидетелстват, а именно приемо-предавателните протоколи не индикират кои материално-отговорни лица, къде и кога са подписали предаването на материалите, обект на доставка и облагане. Във фактурите за сделката от друга страна е записано "строителни материали по опис" без такъв опис да е извършен, респ. представен по делото с цел индивидуализиране на доставката. След анализ на така постановеното решение и направените твърдения от страните, Върховният административен съд счита доводите на касатора за неоснователни. На първо място - същите са вътрешно противоречиви и неясни. От една страна се твърди осъществено оспорване на документи - представените от лицето протоколи, товарителници и т.н. доказателства по делото. От друга страна, органът сам признава, че не оспорва нито реалното наличие на стоките, обект на фактурираните доставки, нито страните съконтрахенти по облигационното отношение. Затова от значение по делото е извършеното фактическо установяване от първоинстанционният съд, посредством проведените съдебни експертизи, с неоспорени заключения на вещите лица, чието заключение съдът е приел, при липса на основание да дискредитира. Така, не е налице съмнение, че когато съставените счетоводни документи съответстват на изискванията установени с Директива 2006/112, като от друга страна не е налице спор относно фактическото наличие на процесните стоки, обект на доставка, както и относно това, че обекта предмет на СМР е реално изпълнен, и при пълна липса на данни относно отрицателния факт - липсата на доставка въобще, то органът няма право да отказва приспадането на данъчен кредит. Прави впечатление това, че в рамките на касационното производство, между страните не е налице спор по установените от съда факти. Това дава основание съдът да заключи, че при липса на спор по фактите, не може да има и спор по правото, тъй като с оглед по-горе изложеното, съответствието между фактически осъщественото и документално отразеното, налага извода за реално извършена доставка. С оглед изхода от спора и своевременно направеното искане за разноски от ответника, предвид факта, че са приложени документи удостоверяващи реално внесения размер на възнаграждението, като липсва възражение за прекомерност на сумата, Върховният административен съд счита, че такива следва да се присъдят в пълният установен по договор за правна помощ размер. Поради това и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение