Решение № 4109 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5149/2014 г.

ВАСV отделение14.04.2015 г.докладчик Еманоил Митев

Диспозитив

ОТМЕНЯ заповед № ЗА-7/14.03.2014 г. на Заместник-министър председателя и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора ОСЪЖДА Националната комисия за борба с трафика на хора да заплати на Емилия Иванова Паунова от гр. София сумата 510.00 (петстотин и десет) лева разноски по делото. Решението може да се обжалва пред петчленен състав на Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението на страните.

Мотиви

Решение № 4109 от 14.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5149/2014 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Емилия Иванова Паунова против заповед № ЗА-7/14.03.2014 г. на Заместник-министър председателя и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора /НКБТХ/, с която служебното й правоотношение е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) - поради получена възможно най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността. Жалбоподателката поддържа, че административният акт е постановен при съществени нарушения на административно производствените правила и на материално правни разпоредби - в нарушение на чл. 18 от Наредбата за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (НУРОИСДА) оценяването не е извършено безпристрастно и компетентно, въз основа на обективно установими факти, а крайната годишна оценка е намалена от контролиращия ръководител без мотиви. Моли заповедта да бъде отменена, като й се присъдят направените по делото разноски. Ответникът - Заместник министър председателя и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора, чрез своя процесуален представител юрк. Андонов оспорва жалбата като неоснователна. и моли да бъде отхвърлена. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото, Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателката е назначена на длъжност "старши експерт" в НКБТХ. За установяване на равнището на професионална квалификация и изпълнение на служебните задължения на служителката е извършено оценяване. Оценяването е за периода 01.01.2013 г. - 31.12.2013 г. и според представения формуляр протича на три етапа. Съставен е работен план; оценяващия ръководител и оценявания са се подписали за проведена междинна среща, без да е посочена дата и да са отразени констатации. След края на периода, на 30.01.2014 г., е определена обща оценка за изпълнение служебните задължения на служителката "изпълнението отговаря не напълно на изискванията" след като е констатирано, че целите от работния план в голямата си част са изпълнени съгласно изискванията, но служителят допуска грешки Оценяването е извършено от секретаря на НКБТХ. След възражение на служителката получената обща оценка е изменена от Заместник министър председателя и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора в качеството на контролиращ ръководител, като на жалбоподателката е определена най-ниската обща оценка за изпълнение на служебните задължения "неприемливо изпълнение". В мотивите е посочено, че аргументите във възражението не се приемат от контролиращия ръководител, оценяването е извършено съгласно изискванията на НУРОИСДА, въз основа на обективни факти и обстоятелства и оценката е мотивирана. Становището на контролиращия ръководител е, че оценяваният служител не е изпълнил преобладаващата част от целите в индивидуалния план на нивото на изискванията и с действията си е ощетил бюджета на НКБТХ. По тези съображения годишната оценка на служителката е понижена с една оценка (формуляр от 24.02.2014 г.). След получаване на окончателната оценка, която е най-ниската възможна при атестиране, Заместник министър председателя и председател на Националната комисия за борба с трафика на хора издава заповед № ЗА-7/14.03.2014 г. предмет на оспорване, с която служебното правоотношение на жалбоподателката е прекратено на основание чл. 107, ал. 2 от ЗДСл. При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК и от лице, чиито права са пряко неблагоприятно засегнати от административния акт, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Оспорената заповед е издадена от компетентния съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл орган, в предвидената в същият текст писмена форма и съдържа посочените в нормата реквизити, включително фактическото и правно основание за издаване на заповедта. Независимо от това заповедта следва да бъде отменена, тъй като при постановяването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и на материално правни норми, които опорочават определената обща оценка, послужила като основание за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно разпоредбата на чл. 76, ал. 1 и 2 от ЗДСл (изм.) държавният служител се оценява ежегодно за изпълнението на длъжността по система от критерии, чрез които се оценяват постигането на предварително съгласувани цели, степента на изпълнение на задълженията и професионалните компетентности. Оценяването се извършва на три етапа, като съдържанието на същите, както изготвянето и целите на работния план и общата оценка са подробно регламентирани с разпоредбите на чл. 9 - 11 от НУРОИСДА. Общата оценка следва да отразява изпълнението на целите на работния план и показаните компетентности от служителя за целия период на атестиране, да е извършена от оценяващия ръководител безпристрастно и компетентно въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, да е мотивирана и да намери отражение в съответния формуляр по образец (чл. 16, ал. 1, чл. 18, ал. 1 и чл. 19, ал. 1 от НУРОИСДА). В случая в нарушение на цитираните по-горе разпоредби от наредбата представеният формуляр за оценка на индивидуалното изпълнение на длъжността, независимо че формално регистрира съобразяване с всички етапи от процедурата, не отразява общото изпълнение на работния план и компетентностите на служителя за оценявания период. При оценяването на Паунова е допуснато съществено нарушение на процедурата. В противоречие с чл. 12, ал. 1 от наредбата не е проведена междинна среща между оценяващия ръководител и служителката, съгласно изискванията. Този извод се налага от представените доказателства, че във формуляра за оценка липсва дата на провеждане на срещата, констатации от същата, налице са единствено подписа на проверяващия проверявания Неизпълнението на този етап от процедурата е съществено, тъй като се отразява на правилността на поставената обща оценка. Това е достатъчно основание да се приеме, че крайната оценка за изпълнение не съответства на нормативните изисквания и издадената на това основание заповед следва да бъде отменена. В случая оценката на служителката е съставена, без да са съобразени показателите за оценка на изпълнението на длъжността, предвидени в чл. 14, ал. 2 от НУРОИСДА, първият, от които е степента на постигане на целите в работния план, а вторият - показаните компетентности. В нарушение на чл. 15 от наредбата показаните от служителката компетентности не са анализирани съобразно установените показатели за служители, заемащи ръководни длъжности и експертни длъжности с аналитични и/или контролни функции. По този начин е нарушен и чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА, тъй като оценката на изпълнението не е изготвена въз основа на обективно установими факти и обстоятелства, а е заменена от общ и декларативен извод за това, че служителката "не изпълни преобладаващата част от целите в индивидуалния работен план на нивото на изискванията"/-извод на контролиращия ръководител, който обаче е в разрез с крайната оценка на оценяващия ръководител "служителят е изпълнил голяма част от задълженията си-целите в плана си на нивото на изискванията, но допуска грешки". Това противоречие в оценките на оценяващия/от една страна/ и на контролиращия ръководител, от друга, не е мотивирано и обосновано във формуляра за корекция на годишната оценка с конкретни нарушения и неизпълнение на поставените в плана цели. Допуснатите нарушения на чл. 14, ал. 1, чл. 15, на чл. 18, ал. 1 от НУРОИСДА при изготвяне на годишната оценка на оценяващия ръководител опорочават и поставената въз основа на нея от контролиращия ръководител оценка "неприемливо изпълнение", послужила като основание за постановяване на оспорената заповед. Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и ал. 2 от наредбата контролиращият ръководител има право на изисква допълнителна информация и мнения, да направи коментар и да потвърди поставената оценка или да я промени с една оценка. В случая поставената от оценяващия ръководител оценка е изменена и служителката е оценена с най-ниската такава, без конкретни съображения мотивиращи решението на контролиращия ръководител. Сочи се, че възраженията и аргументите на Паунова срещу оценката "изпълнението отговаря не напълно на изискванията" не се възприемат, тъй като оценката е "не е субективна и е съобразно нормативните изисквания". И въпреки това -налице е извод за нейното понижаване. При тези противоречиви съображения следва да се приеме, че най-ниската обща оценка е поставена, без да са налице основания за това. Действително контролиращият ръководител има правомощие да измени общата оценка като я промени с една оценка (чл. 76, ал. 10 от ЗДСл). Това правомощие обаче следва да бъде използвано в съответствие с изискванията на закона и неговата цел, като, в случай че промени оценката, контролиращият ръководител следва да изложи конкретни мотиви за това. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че получената от служителката обща оценка при атестирането като съставена в нарушение на административно производствените правила и на материално правни разпоредби не обосновава прилагането на нормата на чл. 107, ал. 2 от ЗДСл от страна на органа по назначаването. Следователно изискванията на цитирания текст за прекратяване на служебното правоотношение не са изпълнени, поради което издадената заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разноски Националната комисия за борба с трафика на хора следва да заплати на жалбоподателката сумата 510.00 лв. разноски по делото По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,

Цитирани разпоредби

4