Решение № 1884 от 19.2.2024 г. на ВАС по адм. д. № 6809/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на НИК 2007 ООД- гр.Шумен, с [ЕИК], със седалище и адрес на управление в гр.Шумен, [улица] [адрес], представлявано от управителя М. Неделчев, против Решение 71 от 18.05.2023 г., постановено по АД 354/2022г. по описа на Административен съд - Шумен, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против решение 32-347961/13.10.2022г. към MRN 21BG002005069671RO/18.11.2021г., постановено от Директор на ТД Митница Варна, потвърдено с Решение с рег. Р-496/32-388861/11.11.2022г. на Директор на Агенция Митници . В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението, поради противоречие с материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се неговата отмяна и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло решението на директора на Териториална дирекция Митница Варна или да се намалят установените с него задължения. Ответникът по касационната жалба Директор на ТД Митница Варна оспорва същата в писмено становище по делото чрез пълномощника си юрк. Тодорова. Иска от съда да остави в сила оспореното първоинстанционно решение и да му присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт съгласно чл. 220, ал. 1 вр. чл. 19б от Закона за митниците /ЗМ/, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество, неоснователна, поради следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС Шумен е било Решение 32-347961/13.10.2022г. към MRN 21BG002005069671R0/18.11.2021r., постановено от Директор на ТД Митница Варна, потвърдено с Решение с рег. Р-496/32-3 88861/11.11.2022г. на Директор на Агенция Митници , с което е отказано предоставянето на преференциално третиране по чл.56 параграф 2 б. г от Регламент 952/213 във връзка със Споразумение между Република България и Конфедерация Швейцария по отношение на осъществен внос на автомобил, разпоредено е да се коригира подадена МД и дружеството е задължено да доплати публични държавни вземания за мито 532,63лв. и за ДДС 106,52лв., представляващи разликата между реално платените и подлежащи на плащане публични вземания. Първоинстанционният съд е установил следната фактическа обстановка: На 18.11.2021г. от НИК 2007 00д- гр.Шумен, в качеството на декларатор и вносител в ТД Митница Варна била подадена митническа декларация MRN 21BG002005069671R0 за допускане за свободно обращение на употребяван автомобил марка Ауди , модел ,,S5 SB , тип 3.0, цвят сив, с шаси WAUZZZ8T8AA054851, с държава на изпращане - Конфедерация Швейцария и код по ТАРИК 87032390 00, която е приложена на стр.50-51 по делото. Представени били транзитна декларация, регистрационен талон и фактура за закупуване на автомобила от 30.10.2021 г. с декларация за произход, съставена върху фактурата от E.C.Export Center SA /cTp.53/, по която платежната цена е в размер на 2650 CHF. Вносителят ползвал преференциално тарифно третиране, което е регламентирано в Споразумението за свободна търговия между Европейските общности и техните държави- членки и Конфедерация Швейцария като на основание чл.20 § 3 б. г от Регламент на Съвета (ЕИО) 2913/92 г. преференциалната ставка на митото е 0 %. В МД е посочен код на държава на преференциален произход EU, метод на определяне на стойността- договорна стойност на внасяните стоки по чл.70 от Кодекса, като била декларирана фактурираната цена- 2650 CHF, при обменен курс 1,82124 и статистическа стойност- 5326,29лв., въз основа на която е изчислен размер на ДДС- 1065,26 при ставка 0,200. Декларирани са и разходи за транспорт, товаро-разтоварни операции и застраховка в размер на 500,00лв. Видно от писмо рег. 32-41461/07.02.2022г. и регистрационно-контролна карта/стр.49/, Директор на ТД Митница Варна изпратил в ЦМУ на Агенция Митници селектирани по избор фактури, сред които и процесната фактура от 30.10.2021г., съдържаща декларация за произход с искане за извършване на последваща проверка по линия на административното сътрудничество. Швейцарските митнически власти извършили проверка на декларацията за произход, при която е установено, че износителят на автомобила не е издавал и подписвал доказателството за произход, съответно колата следва да се приеме като такава с неустановен произход и доказателството за произход официално е невалидно. Резултатите от извършената проверка от Федерален офис за митническа и гранична сигурност FOCBS, Митница Юг, Лугано са обективирани в Писмо от 05.05.2022г. с per. Индекс 32- 225671/06.07.2022г., получено в Агенция Митници , като същото е допълнително представено в заверен превод от английски език/стр.97/. С писмо per. 32-236795/ 15.07.2022г./стр.46/, доставено на 18.07.2022г. на управителя на дружеството - жалбоподател, била дадена възможност на същото да вземе становище в 30- дневен срок по установеното в последваща проверка от швейцарската митническа администрация за невалидност на деклариран от него произход на стока, като същото е уведомено, че ще бъде издадено решение за определяне на нов размер на държавните вземания. Процесното решение е било издадено и съобщено на управителя на дружеството-жалбоподател на 15.10.2022г./стр.41/ и обжалвано с Жалба от 25.10.2022г. по административен ред пред Директора на Агенция Митници - гр. София, който със свое Решение рег. Р-496/32-388861/11.11.2022г. отхвърлил жалбата на търговското дружество като неоснователна. Издаденото решение било съобщено на оспорващото дружество на 18.11.2022г. (стр.36), като жалбата срещу Решението по съдебен ред е подадена в законоустановения срок до Административен съд - Шумен на 25.11.2022г. При така установените факти Шуменският административен съд е приел следното: Жалбата е подадена в срока по чл.149, ал. 3 АПК от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Оспореното решение е издадено от компетентен административен орган, съобразно § 1 т.9 от ДР на ЗМ, чл.101 §1 и чл.29 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. /МКС/, вр.чл.19 ал.1 и чл.15 ал.2 т.8 от ЗМ, вр.чл.5 т.39 от Регламент 952/2013г.- Директор на ТД Митници Варна. По отношение на представената декларация за произход на основание чл. 15 от Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, е извършена проверка по линия на административното сътрудничество за верността на информацията, подадена в нея. Според резултата от проверката на швейцарските митнически власти автомобилът е с неопределен произход, а доказателството за произход е невалидно. Писмото на швейцарските митнически власти представлява официален документ по смисъла на чл. 179, ал. 1 от ГПК, изготвено от длъжностно лице в кръга на службата му по установената форма и ред, и съставлява годно доказателство за извършените действия. Като официален документ писмото притежава материална доказателствена сила, която обвързва съда, за това, че фактите, предмет на удостоверителното изявление са такива, каквито се твърдят в документа. В настоящия случай материалната доказателствена сила на този официален документи не е оборена в хода на съдебното производство, поради което следва да се приеме, че декларация не е редовно издадено доказателство за произход, с оглед на което правилно е определен новият размер на публични държавни вземания за внесения от дружеството лек автомобил. Така постановеното решение е правилно. Отговорът на швейцарските митнически власти, получен след извършена проверка на доказателството за произход декларацията сертификат за движение EUR 1 по реда на чл. 32 от Допълнение едно към Регионалната конвенция за паневросредиземноморските преференциални правила за произход, категорично сочи, че износителят на автомобила нито е издавал, нито е подписвал доказателството за произход, и процесният автомобил не следва да се счита за стока с произход, тъй като износителят не е представил доказателства за това. Съгласно чл. 32, пар. 3 проверката се осъществява от митническите органи на договарящата страна износител въз основа на доказателствата и счетоводните документи на износителя. При такъв резултат от проверката митническият орган законосъобразно е отказал предоставяне на преференции и решението му правилно е потвърдено от първоинстанционния съд. Правилно първоинстанционният съд е посочил в решението си, че видно от процесните Митническа декларация MRN 21BG002005069671RO/18.11.2021r. и фактура към нея, автомобилът посочен в писмото на износителя и декларираният са с различни номера на рама, поради което следва да се приеме, че изявлението на третото лице- износител е неотносимо към предмета на доказване по делото. В чл. 2 от конвенцията е регламентирано изрично кои стоки са стоки с произход. За ползването на преференции при внос стоките следва да са с произход по смисъла на чл. 2 от договаряща страна /в случая Швейцария/. Поради това неоснователно се твърди от касатора, че тъй като лекият автомобил е с произход от страна членка на ЕС, то са налице условията за ползване на същите преференции. По така изложените съображения решението на Шуменския административен съд като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така, Върховният административен съд, осмо отделение