Решение № 12946 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5789/2016 г.

Решение № 12946 от 30.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 5789/2016 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по три броя касационни жалби и трите, против решение № 1041/07.05.2015 г. по адм. дело № 1768/2014 г. на Административен съд - В., с което е обявена нищожността на заповед № РД-18-03-3/12.02.2014 г. на началника на СГКК-В., в частта й с която е одобрена КККР относно ПИ с идентификатор 52115.502.21, образуван от ПИ № 000230 по КВС на с. Н. О., община-Д. Ч., област-В. и делото като преписка е върнато на ИД на АГКК за ново произнасяне. Първата касационна жалба е от държавата, представлявана от министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез Областния управител на област-В., представляван от ст. юрисконсулт Койчева. С нея се поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно, на всички основания по чл. 209, т. 3 от АПК, катто и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Втората касационна жалба е от началника на СГКК-В., който претендира отмяна на обжалваното решение като неправилно, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Прави се и искане за разноски. Третата касационна жалба е от министъра на околната среда и водите, чрез пълномощника му - ст. юрисконсулт - Караиванова, който също поддържа искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно. В с. з. същият се представлява от юрисконсулт Антонова, който поддържа касационната жалба и моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът: "М. И." ЕООД, гр. С., редовно призован, не се представлява. От същия, чрез процесуалния му представител - адв. Аркадиева, са постъпили три броя отговори-възражения срещу касационните жалби, както и писмена защита, с които ги оспорва. Моли за оставяне в сила на обжалваното решение като правилно. Претендира за разноски пред касационната инстанция, по представен списък. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност и на трите касационни жалби. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. По съществото им установи: П. А. съд - В. "М. И." ЕООД е оспорила валидността и законосъобразността на Заповед № РД-18-03-3/12.02.2014 г. на началника на СГКК - В., с която е одобрена КККР за 25 бр. поземлени имоти, в частта й относно ПИ с идентификатор 52115.502.21, образуван от ПИ № 000230 по КВС на с. Н. О., община - Д. Ч., област - В., издадена на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР / ред. Д. в. бр. 29/2006 г./. С обжалваното решение съдът е уважил жалбата като е обявил нищожността на оспорената заповед, в частта за ПИ с идентификатор 52115.502.21 и е върнал преписката на ИД на АГКК за ново произнасяне. При извършената служебна проверка по чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, намира, че обжалваното решение е процесуално недопустимо, поради следното: С. З. за изменение и допълнение на ЗКИР /обн. Д. в. бр. 57 от 22 юли 2016 г., в сила от 26.07.2016 г./ е предприето изменение на разпоредбата на чл. 49а, ал. 4 от ЗКИР / ред. Д. в. бр. 30/2006 г. изм. Д. в. бр. 49/2014 г./, която е придобила следната редакция: "Одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри по ал. 1 не подлежат на обжалване". С тази норма, имаща процесуален характер, са изключени от обжалване одобрените кадастрална карта и кадастрални регистри, изработени по реда на чл. 35а от ЗКИР. Процесуалните норми имат незабавно действие и се прилагат по всички висящи спорове, освен ако в нормативния акт по който са създадени не е предвидено друго. В случая, видно от ПЗР на ЗИДЗКИР /обн. Д. в. бр. 57/22.07.2016 г./, липсва уредба за процесуалния ред по който се довършват висящите съдебни производства по жалби срещу актове, издадени на основание чл. 49а, ал. 3 от ЗКИР / ред. Д. в. бр. 29/2006 г./, каквото е настоящето. С § 34 от ПЗР на ЗИДЗКИР / Д. в. бр. 57/22.07.2016 г./ е уредена процедурата по довършване на започнатите административни производства по създаване на КККР, вкл. и това по чл. 49а и сл. от ЗКИР, заварени към момента на влизане в сила на посоченото изменение на закона, но няма за съдебните такива, които са висящи. За последните важи изменената процесуална норма на чл. 49а, ал. 4 /Д. в. бр. 57/2016 г./, изключваща съдебното обжалване на такива актове. От изложеното следва, че към момента, по силата на изменената норма на чл. 49а, ал. 4 ЗКИР /Д. в. бр. 57/2016 г./, жалбата на "М. И." ЕООД против заповедта на началника на СГКК-В., с която е одобрена първоначална КККР относно ПИ 52115.502.21, образуван от имот 000230 по КВС на с. Н. О., е недопустима, поради липса на предмет- чл. 159, т. 1 от АПК. Като се е произнесъл по същество на недопустимата жалба съдът е постановил недопустимо решение. Като такова същото следва да бъде обезсилено и вместо него жалбата на дружеството бъде оставена без разглеждане, а производството - прекратено. При този резултат искането за разноски на първия и третия касационен жалбоподател се явява основателно, а това на ответното дружество - не, поради недопустимостта на жалбата му. На втория касационен жалбоподател не се дължат разноски, вкл. и за юрисконсулт, тъй като в първата и касационна инстанции началника на СГКК-В. не е представляван от юрисконсулт и липсват доказателства за други разноски. На двамата касатори, чиито искания за основателни, следва да се присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение, в размер на по 600 лева, на основание чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Същите са за сметка на ответното дружество, на основание чл. 78, ал. 4 и 8 от ГПК, вр. с чл. 144 от АПК. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение