Решение № 14556 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8259/2009 г.

Решение № 14556 от 1.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8259/2009 г., I о., докладчик съдията Мирослав Мирчев Делото е във фазата на втора касация. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП против решение № 747/30.04.2009 г. на Административен съд - гр. Варна, Първо отделение, Трети състав, постановено по адм. д. № 1733 по описа за 2008 г. на този съд, с което е отменен РА № 0305070/13.02.2007 г., издаден от ТД на НАП гр. Варна, потвърден с Решение № 185/19.04.2007 г. на Директора на Д "ОУИ" - гр. Варна при ЦУ на НАП в частта, с която на "Ролко България" ООД - гр. Варна е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо в размер на 20 833, 37 лв. по фактури, издадени от "Систек" АД за данъчни периоди м. 12.2003 г. и м. 01., м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11, м. 12. 2004 г., м. 01, м. 02, м. 03, м. 04, м. 05, м. 06, м. 07, м. 08, м. 09, м. 10, м. 11. 2005 г. С първоинстанционното решение е признато правото на данъчен кредит на дружеството и в негова полза са присъдени разноски в размер на 300 лева. В касационната жалба се сочат отменителни основания по чл. 209, т. 3 от Административнопроцесуалния кодекс, (АПК) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон - чл. 64, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 36 и чл. 6 от ЗДДС (отм., но приложим за периода), съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Касаторът счита, че никъде в представените доказателства услугите "по управление и контрол" не са записани, като консултантски услуги, а и те не са дефинирани по този начин в ЗДДС (отм.). Престацията е делима с оглед договора, представените протоколи и анекси, независимо от посочените във фактурите общи суми. Липсвали доказателства за реалното предоставяне на услугите по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.). Отчетните доклади са представени едва с възражението срещу РД. На основание чл. 36 от цитирания закон финансовите услуги са освободени доставки. Касаторът моли да бъде отменено обжалваното решение и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Ролко България" ООД - гр. Варна, редовно призован, не е изразил становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като при повторното дело са изпълнени отменителните указания на ВАС, съдът правилно е очертал предмета на спора и е направил законосъобразния извод, че предоставените услуги по договора за управление и контрол нямат характер на "финансови услуги" по смисъла на чл. 36 от ЗДДС (отм.). Върховният административен съд, състав на I А отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението на релевираните отменителни основания и след служебна проверка прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срок, поради което тя е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. С решение № 8360/7.07.2008 г. Върховният административен съд - Първо отделение, по адм. д. № 1432 по описа за 2008 г. на този съд е отменил решение № 669/12.12.2007 г. на Варненския административен съд по негово адм. д. № 573/2007 г. в частта му, отхвърляща жалбата на "Ролко България" ООД - гр. Варна против РА № 0305070/13.02.2007 г. на органа по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с Решение № 185/19.04.2007 г. на директора на Д "ОУИ" - Варна при ЦУ на НАП в частта, с която за данъчни периоди м. 12.2003 г., м. 01. - м. 12.2004 г., м. 01. - м. 11.2005 г. на дружеството е отказано правото на данъчен кредит общо в размер на 20 833,37 лв. по доставки от "Систек" АД и в съответната му част за разноските, с която "Ролко България" ООД е осъдено да заплати на Д "ОУИ" - гр. Варна юрисконсултско възнаграждение в размер на 756,67 лева. Тричленният състав на ВАС - Първо отделение е върнал делото в посочената част за ново разглеждане от друг състав на ВАдмС. След връщане на делото е постановено процесното решение, обжалвано от административния орган. За да постанови решението съдът е приел за установено следното от фактическа и правна страна: В ревизионното производство не е повдиган въпроса за реалното извършване на услугите, предмет на договора и издадените фактури. Спорът е за естеството на предоставените услуги и дали те трябва да бъдат третирани, като облагаеми доставки или пък са финансови услуги - освободени доставки по смисъла на чл. 36 от ЗДДС (отм.). Установено е, че между "Ролко България" ООД и доставчика на услугите е уговорено под "управление на финансови средства" страните да разбират "извършване на левови и валутни разплащания, внасяне и теглене на суми в брой, договаряне на валутни курсове при покупко - продажба на валута". Анализът на правоотношенията по договора за управление и контрол ведно с приложимите разпоредби на чл. 36, т. 3 и 4 от ЗДДС (отм.) са мотивирали извода на първоинстанционния съд, че финансови услуги по смисъла на закона в случая биха били приемането на влог, връщане на вложените суми, както и осъществяването на покупко - продажба на валута, но не и внасянето и тегленото на суми в брой по сметки, водени от трето лице или договарянето от името на дружеството с финансови институции на валутни курсове, по които последните сключват съответните договори за покупко - продажба на собствени на "Ролко България" ООД средства. Независимо от наименованието на услугите, те са облагаеми доставки. Съдът е допълнил, че в случая става въпрос за примерно изброяване на дейностите, включени в понятието "управление и контрол". Решението е правилно и трябва да бъде оставено в сила. При неговото постановяване не е допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като административният съд е съобразил отменителните указания на предишния състав на ВАС - Първо отделение, включително да обсъди релевантните доказателства и твърдения на страните. Това е така, защото в отменителното решение е посочено, че въпросът за реалността не е бил спорен в ревизионното производство, а и при новото разглеждане на делото са спазени правата на страните във връзка с поддържаното фактическо и/или правно основание за непризнаване правото на данъчен кредит. В този смисъл първоинстанционният съд е постановил определения от 30.09.2008 г. и от 12.11.2008 г., като от страните са постъпили писмени становища относно наличието или неначилието на реални доставки. Плащането по договора за управление и контрол е доказано. Още по време на ревизията са били представени протоколи от 30.07.2003 г., 5.01.2004 г. и от 4.01.2005 г., които не са оспорени от Д "ОУИ" - гр. Варна. Във връзка с протоколите липсват констатации на приходният орган за неизвършване на услугите по: водене на преговори за привличане на стратегически клиенти, водене на преговори за определяне на доставчици, преговори за покупка на машини, управление на финансови средства, договаряне и предоговаряне на кредити. Констатациите са, че управлението на финансовите средства в същността си представлява финансова услуга по смисъла на чл. 36, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ЗДДС (отм.). Към възражението срещу РД са приложени анекси към договора за управление и контрол за уговорен размер на месечната холдингова такса за управление. В съдебно заседание, проведено на 16.10.2007 г., пълномощникът на "Ролко България" ООД е представил възражението срещу РД ведно с приложените към него протоколи и отчетни доклади на "Систек Холдинг" АД. Процесуалният представител на Д "ОУИ" - гр. Варна не е възразил да бъдат приети, поради което съдът ги е приложил като доказателства по делото. Поради това настоящият касационен състав счита, че в случая не се касае за нереални доставки по смисъла на чл. 6 от ЗДДС (отм.), което да мотивира отказ на правото на приспадане на данъчен кредит с разпоредбата на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС (отм.). Обоснован е първоинстанционният извод, че законодателят не предвижда в нормата на чл. 36, ал. 1, т. 3 и т. 4 от закона освободени доставки да са всички сделки, имащи някакво отношение към банкови сметки, преводи и плащания. Конкретната преценка би трябвало да изясни дали се касае за действия по откриване или водене на банкови сметки, осъществяване на парични транзакции, като действия в изпълнение задълженията на съответната институция. На основание договора от 30.07.2003 г. "Систек" АД като доверител е приел да управлява и контролира "Ролко България" ООД като довереник. Извършването на разплащанията от първото дружество не е в качеството му на страна по договор за банкова сметка, а като пълномощник на "Ролко България" ООД, респективно като негов представител и наредител. Обосновани са съдебните мотиви, че такова качество има дружеството също при внасяне и тегленето на сумите в брой, при договаряне на валутните курсове. Финансова услуга съгласно чл. 36 от ЗДДС (отм. ) би било приемането на влог, връщане на сумата, както и покупко - продажбата на валута за собствена сметка. Това не е така в хипотезата в която сумите са внасяни и теглени от сметка на трето лице. Настоящият касационен състав не споделя оплакването на касатора за неправилно обсъждане от страна на административния съд на твърдението за делимост на престациите. На първо място следва да се съобрази договора, съгласно който управлението и контрол се осъществяват текущо и включват определени дейности. Възнаграждението за тях се договаря общо за годината или помесечно като определена сума. На второ място е видно от съдържанието на фактурите, че техният предмет е описан, като "управление и контрол" или "управление" и са осчетоводени като еднороден разход. Липсва осчетоводяване по отделни пера, съответстващо на извършеното с протоколите разпределение. Последното е осъществено във времето преди извършване на дейностите и затова правилно е прието в решението на ВАдмС, че разпределението се отнася до примерно изброяване на дейности, попадащи в общото понятие "управление и контрол". Не са налице отменителни основания, поради което решението на административния съд трябва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в същия смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, състав на I А отделение