Решение № 16562 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1252/2013 г.

Решение № 16562 от 11.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1252/2013 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на "Водолей - Нова Загора" ЕООД, представлявано от адв. Е. Мосинов, срещу решение № 115 от 02.11.2012 г. по адм. д. № 199/2012 г. на Административен съд Сливен с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - Национална здравноосигурителна каса /НЗОК/, представлявана от директора на РЗОК - Сливен, чрез юрк. Донка Вълева, с писмено становище оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, на основание чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, е отхвърлен предявеният от "Водолей - Нова Загора" ЕООД иск против Националната здравноосигурителна каса за заплащане на сумата от 75 727,50 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи за периода от 01.02.2005 г. до 31.01.2008 г., от която сума: 44 930,29 лева - главница - пропуснати ползи за периода от 01.02.2005 г. до 31.01.2008 г. вследствие на прилаган нищожен административен акт - Решение на УС на НЗОК № РД-УС-04-12/17.01.2005 г., ведно с изтекли лихви върху главницата за периода от 15.02.2005 г. до образуване на делото в размер на 30 797,21 лева, ведно със законната лихва за забава върху главницата от 44 930,29 лева, считано от датата на образуване на делото до окончателното плащане на сумата. При допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила и неизяснена фактическа обстановка, съдът е направил необосновани и незаконосъобразни изводи. Настоящата инстанция не споделя изводите на съда, че в случая се касае за договорно взаимоотношение между "Водолей - Нова Загора" ЕООД и НЗОК, поради което първият не може да претендира вреди. "Водолей - Нова Загора" ЕООД при сключването на договора с НЗОК е бил длъжен да съобрази волята си с Решение № РД-УС-04-12 от 17.01.2005 г. на Управителния съвет на НЗОК, прилагано от 01.02.2005 г. до 01.02.2008 г. на основание Указания на Директора на НЗОК за работа с лекарствения списък, като с него е определена от НЗОК отстъпка в тежест на аптеките от 8 % върху пределната цена на лекарствените продукти, заплащани от НЗОК, поради и което в случая не може да се говори за чисти договорни взаимоотношения, основаващи се на ЗЗД. След като НЗОК притежава качества на държавен орган на власт, то договорите между нея и конкретните изпълнители не се сключват между равнопоставени субекти и се регламентират от административното, а не от облигационното право. Допълнителни аргументи за схващането се откриват в обстоятелството, че индивидуалните договори произтичат от действащия НРД, който има характер на подзаконов нормативен акт - чл. 53 и сл. от ЗЗО, а и в тях е закрепена процедурата по налагане на санкции на изпълнителя. Следователно, предпоставката, приета от съда за липсваща за реализиране на отговорността по ЗОДОВ, всъщност е налице. В подкрепа могат да се цитират решение № 9962/03.07.2013 г. по адм. дело № 2193/2013 г., както и решение № 16097/04.12.2013 г. по адм. дело № 1071/2013 г. на ВАС. Наред с това първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на ответника, че след като се търси обезщетение за периода от 01.02.2005 г. до 31.01.2008 г., а исковата молба е подадена на 03.08.2012 г., следва да се отчете общата 5 годишна давност. В тази връзка е необходимо да се допълни и заключението на вещото лице. На основание казаното до тук, обжалваното решение следва да бъде отменено, а делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при спазване на задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,