Решение № 13920 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9064/2010 г.

Решение № 13920 от 19.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 9064/2010 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Николай Боянов Тошев от гр. Бургас срещу решение № 454/27.04.10 г. по адм. д. № 1467/09 г. по описа на Административен съд Бургас с молба за отмяната му като неправилно. Ответникът, министър на земеделието и храните, представляван от юрк. Караиванова, в писмено становище поддържа неоснователност на касационната жалба с молба оспореното решение да бъде оставено в сила, претендира разноски за касационната инстанция. Ответникът началник на ДНСК - София, представляван от юрк. Тодорова, оспорва касационната жалба като неоснователна, моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира допустимата, подадена от страна, за която решението е неблагоприятно, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, касационна жалба неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното отхвърлително оспорването по жалбата на касатора Тошев срещу Заповед № РД-14-1018/17.0506 г. на зам.-началника на ДНСК - София решение, състав на Административен съд - Бургас е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила и правилно приложение на материалния закон. При липсата на спор относно характеристиката на предметната на заповедта вилна сграда, съдът е съобразил влезлия в сила отказ за узаконяване от с дата 23.08.04 г. /л. 14/, както и безспорната липса на строителни книжа и осъществяването на строежа в терен - държавен горски фонд. Във връзка с доводите за нарушени административнопроизводствени правила съдът е приел, че такива не са налице, тъй като независимо от периода от време между съставяне на констативния акт и датата на издаване на заповедта, промяна във фактическите констатации не е настъпила, а съобщаването на заповедта на адресата далеч след издаването й, не е ограничило, нито застрашило правото му на защита. Във връзка с довода за липса на компетентност на издалия заповедта административен орган съдът, за да направи извод относно неоснователността му, се е позовал на приложената към административната преписка Заповед № РД-13-201/27.04.06 г. на началника на ДНСК, издадена на основание чл. 6, ал. 2 от Устройствения правилник на ДНСК, с чиято т. 5 на зам.-началника на ДНСК е предоставено правомощие за издаване на заповеди по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Решението е правилно, постановено е при липсата на релевираните с касационната жалба оплаквания за нарушение на материалния закон, тъй като липсата на строителни книжа и осъществяването на строеж от пета категория в държавен горски фонд, по отношение на който е налице влязъл в сила отказ за узаконяване по § 184 ПЗР на ЗИДЗУТ, обуславят приложението на чл. 225, ал. 2 ЗУТ - § 184, ал. 12. Касационните доводи за неправилност на решението, мотивирани с неотчетени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта, поддържани и в първоинстанционното производство са неоснователни. В тази насока оспореното решение съдържа конкретна мотивировка, която се споделя и от настоящата инстанция. Произволни и в разрез с доказателствата по административната преписка са твърденията на касатора, че не е бил известен за началото на административното производство и че обжалваната заповед е немотивирана. По делото са налице данни, че като адресат на констативния акт е подал възражение в срок, а обстоятелствената част на заповедта съдържа обсъждане на условията, при които е осъществен строежа - местонахождение, липса на строителна документация, влязъл в сила отказ за узаконяване. Идентична оценка следва да бъде направена и относно довода за нищожност на административния акт. Не се установява и нарушение по чл. 6 АПК - при издаване на заповедта по чл. 225, ал. 1 ЗУТ принципът на съразмерност не е нарушен, тъй като противно на разбирането на касатора, толеранс към незаконно строителство и то в терен, представляващ държавен горски фонд, е нетърпим от гледна точна на целта на закона. С оглед изложеното обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Този резултат обуславя основателност на претенцията на ответника по касация, министър на земеделието и храните, за присъждане на разноски - същата като своевременно заявена следва да бъде уважена в размера от 150 лв. съгласно чл. 8 вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение,