Решение № 115 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8824/2011 г.

Решение № 115 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8824/2011 г., VI о., докладчик председателят Светла Петкова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Галина Георгиева Джамбазова от гр. Бургас, чрез процесуалния си представител адвокат Калоян Кръстевич, против решение № 627 от 12.05.2011 г., постановено по административно дело № 115 от 2011 г. по описа на Административния съд - Бургас, с което е отхвърлено оспорването на касаторката срещу решение № 149 от 15.12.2010 г. на директора на РУСО - Бургас и потвърденото с него разпореждане № 1879 от 1.11.2010 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в същото РУСО, за възстановяване на сумата от 1 794,18 лв., от която 1 070,46 лв. главница - неоснователно получено плащане от държавното обществено осигуряване, и сумата от 723,72 лева лихви за забава до 23.10.2010 г. Искането е за отмяна на обжалвания съдебен акт като неправилен поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на Районното управление "Социално осигуряване" (РУСО) - Бургас, не ангажира становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 АПК представител на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност касационното оспорване. Върховният административен съд в състав на шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 АПК срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт и от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, спрямо която решението е неблагоприятно. Като разгледа касационната жалба на посочените в нея основания и извърши служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съобразно чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият съдебен състав намира същата за неоснователна. Предмет на съдебна проверка за законосъобразност в производството пред Административния съд - Бургас, по реда на чл. 145 и сл. от АПК във връзка с чл. 118 КСО, е оспореното от Галина Георгиева Джамбазова от гр. Бургас решение № 149 от 15.12.2010 г. на директора на РУСО - Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против разпореждане № 1879 от 1.11.2010 г. на ръководителя по контрола на разходите на ДОО в същото РУСО. С последното е разпоредено събиране на сума по ревизионен акт за начет, произтичаща от неправилно изплатено обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53 КСО за периода 02.04. - 28.09.2007 г., общо в размер на 1 794,18 лв., от които 1 070,46 лв. главница и 723,72 лева дължима лихва, начислена до 23.10.2010 г., поради настаняване на детето в детско заведение. С обжалваното решение административният съд е приел, че атакуваният административен акт е законосъобразен като постановен в съответствие с чл. 53, ал. 4 КСО, според който, ако детето е настанено в детско заведение, майката няма право на отпуск и на парично обезщетение за отглеждане на малко дете. С тези мотиви е отхвърлил жалбата на Галина Джамбазова срещу атакуваното решение на директора на РУСО - Бургас. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни правни изводи, които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. От данните по делото съдът е установил безспорно, че Галина Георгиева Джамбазова е работила по трудов договор в ЕТ "Кольо Давидов" - гр. Бургас и от 31.12.2005 г. до 27.09.2007 г. е получавала парично обезщетение за отглеждане на дете по чл. 53, ал. 1 КСО в платен отпуск, разрешен от работодателя й на основание чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ). В заявлението - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете на основание чл. 53 от КСО, представено на 15.12.2005 г. в ТП на НОИ - Бургас, касаторката е декларирала, че детето й Кристияна Колева Давидова не е настанено в детско заведение и е заявила, че при настъпване на промяна в декларираните обстоятелства в тридневен срок ще уведоми писмено предприятието. При направена от контролните органи на РУСО - Бургас проверка по чл. 107 от КСО, било установено, че детето Кристияна Колева Давидова е прието в ДЯ № 5 - гр. Бургас, на 2.04.2007 г. и в 7-дневния срок по чл. 14, ал. 1 от НИИПОПДОО (в редакцията й към ДВ, бр. 1 от 2007 г.), и до изписването му от яслата на 28.09.2007 г. жалбоподателката Галина Георгиева Джамбазова не е подала декларация за промяна на обстоятелствата, която осигурителят да представи в РУСО - Бургас. Това е дало основание за започване на административното производство по издаване на оспорените административни актове - разпореждане и решение. Административният съд правилно е определил съществото на съдебния спор, който се свежда до тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, според която парично обезщетение по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства е приел за установено, че дъщерята на жалбоподателката, родена на хх.хх.хххх г., за времето 2.04. - 28.09.2007 г. е била настанена в детско заведение, поради което не е било изпълнено едно от условията, предвидени в чл. 53, ал. 4 КСО, Галина Джамбазова да получава парично обезщетение за отглеждане на малко дете и съответно законосъобразно е било наредено от административния орган възстановяването на полученото обезщетение за този период ведно със законната лихва. Административният съд - Бургас, е приложил правилно материалноправната разпоредба на чл. 53, ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване, съгласно която паричното обезщетение по ал. 1, 2 и 3 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли, в сила до 5.12.2008 г., а след тази дата - по чл. 19 - чл. 21 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях (обн., ДВ, бр. 103 от 2.12.2008 г.). В разглеждания случай е безспорно установено, че детето Кристияна Колева Давидова е прието в Детска ясла № 5 - гр. Бургас на 2.04.2007 г. Настаняването в детско заведение е юридически факт от хипотезиса на чл. 53, ал. 4 от КСО, изключващ правото на обезщетение по ал. 1 за времето на това настаняване. Неоснователното изплащане на парични обезщетения по чл. 53, ал. 2 КСО е последица от недобросъвестното поведение на получилото ги лице, което в подадената молба-декларация е декларирало, че детето не е настанено в детско заведение. Невярното деклариране на известни на молителя обстоятелства е проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 КСО. Както правилно е посочил административният съд, паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща на майката (или осиновителката) през време на нейния допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете, а това е отпускът по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ), чието разрешаване и ползване са регламентирани с чл. 46 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските. Правото на този отпуск възниква при условие, че детето не е настанено в детско заведение (чл. 164, ал. 1 КТ), а според чл. 47, ал. 7, т. 2 от цитираната наредба отпускът по чл. 164 КТ се прекратява когато детето след разрешаването на отпуска бъде настанено в детско заведение. Това прекратяване на допълнителния платен отпуск за отглеждане на малко дете има за последица прекратяване и на паричното обезщетение, защото то е юридическият факт, пораждащ правото на обезщетение - чл. 164, ал. 3 КТ и чл. 53, ал. 1 КСО. Затова с чл. 53, ал. 4 КСО е прогласено правилото, че паричното обезщетение не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Видно от съдържащата се в административната преписка декларация от 15.12.2005 г., Галина Джамбазова е декларирала изрично, че детето й не е настанено в детско заведение. Това по категоричен начин сочи на извод за нейната недобросъвестност в случая - при знание, че новото обстоятелство (настаняване на детето в детско заведение) изключва правото на обезщетение по чл. 54, ал. 1 КСО, същата е получила и разходвала, а не е върнала на РУСО като недължими направените по заявената от нея сметка парични преводи. По същество в писмените бележки касационната жалбоподателка повтаря основните си оплаквания срещу административния акт, развити вече пред първата инстанция. Възраженията й, обуславящи незаконосъобразност на оспорвания административен акт, са основани на аргумента, че не било доказано, че всички получени от нея суми са били получени недобросъвестно. Тези доводи са неоснователни. С оглед изложеното не се установяват твърдяните в касационната жалба отменителни основания и след като в хода на производството пред първоинстанционния съд е било безспорно установено, че дъщерята на касационната жалбоподателка е била записана за времето от 2.04. - 28.09.2007 г. в Детска ясла № 5 - гр. Бургас, то в съответствие с приложимия материален закон решаващият състав на Административния съд - Бургас, е приел, че в случая е налице настаняване в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 от КСО и липсват основания за изменение на размера на определените за възстановяване суми. Безспорният факт, че за времето, през което касационната жалбоподателка е получавала обезщетение за отглеждане на малко дете, същото е било записано в детско заведение, се явява пречка за изплащане на посоченото обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 53, ал. 4 КСО, което води до извода, че Галина Джамбазова е получавала обезщетението недобросъвестно, следователно административният орган законосъобразно е наредил възстановяване на полученото обезщетение за този период ведно с начислената лихва. Относно лихвите, дължими от касационната жалбоподателка върху подлежащата на възстановяване сума, следва да бъде посочено, че според § 21, ал. 1 и 2, т. 2 от преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Кодекса за социално осигуряване (обн., ДВ, бр. 60 от 5.08.2011 г.), ако задължението, в размер на установената главница, бъде изпълнено от жалбоподателката в 6-месечен срок от датата на това решение (т. е. от влизането в сила на разпореждане № 1879 от 1.11.2010 г.) тя се освобождава по силата на посочения закон от задължението за лихви. Настоящият състав на Върховния административен съд - шесто отделение, споделя и останалите фактически и правни изводи, изложени от административния съд в мотивите към постановеното от него решение, поради което и с оглед изложените по-горе съображения счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,