Решение № 11516 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8615/2010 г.

Решение № 11516 от 7.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8615/2010 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на Андреан Иванов Андреев против решение по адм. д. № 14562/2009 г. по описа на ВАС, III отделение. Иска отмяна на решението като навежда доводи за необоснованост на решението, поради несъответствието му с установената фактическа обстановка. Има доводи и за нарушение на материалния закон. Твърди, че не е дал писмени обяснения пред министъра на вътрешните работи, който му е наказващ орган, с което е нарушен чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Липсва надлежно оформен протокол за изслушване на служителя, предвид чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР. Липсват мотиви към заповедта, защото отсъства конкретна фактическа обстановка, поради което е нарушен чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Освен това за едно и също нарушение и за един и същ период на жалбоподателя са наложени две наказания: заповед № К-7387/2009 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № з-10547/25.06.2009 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, отменена с решение по адм. д. № 5951/2009 г. по описа на АС София - град. Към момента на издаване на заповедта вече е назначен на друга длъжност и е недопустимо да бъде наказван за неизпълнение на задължения на длъжност, която той вече не заема.

Ответната страна оспорва касационната жалба като неоснователна. Процесуалният представител представя подробна писмена защита, с която оспорва наведените касационни оплаквания.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, III отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

С решение № 6539/18.05.2010 г. по адм. д. № 14562/2009 г. по описа на Върховния административен съд, III отделение, е отхвърлена жалбата на Андреан Иванов Андреев против заповед № К-7387/17.09.2009 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР и чл. 228, ал. 1, т. 1 и ал. 2 от ППЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "недопускане до конкурс за израстване в категория или степен за срок от една година", заради дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неупражняване на контрол над дейността на подчинени служители относно възложени им преписки, от което са настъпили затруднения в установяването на местонахождението на веществено доказателство, предмет на престъпление, в периода от 24.06.2009 г. до 11.08.2009 г.

Решението е правилно и е постановено в съответствие с установената от доказателствата по делото фактическа обстановка, при спазване на материалния закон.

1. Неоснователно е твърдението, че съдът не е взел предвид доказването на нарушение на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР, съгласно който дисциплинарно наказващият орган е длъжен преди налагане на дисциплинарното наказание да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения. Не е спорно по делото, че има дадени писмени обяснения пред Комисията за извършване проверка на предварителните данни на 3.09.2009 г. За да бъде спазено това императивно изискване не е от значение писмените обяснения да са направени пред дисциплинарно наказващия орган, а да са приети от него. В оспорената заповед изрично е посочено, че наказанието се налага след като са приети писмените обяснения на служителя, поради което няма нарушение на императивната норма.

Не е допуснато нарушение на чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР от административния орган. Тази правна норма се прилага само в случаите, в които се изслушва служителя в хипотезата на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Законодателят е определил две алтернативни възможности за служителя с цел да може да се защити в дисциплинарното производство: да даде устни обяснения, съдържанието на което се оформя в протокол по реда на чл. 237, ал. 3 от ППЗМВР или да направи писмени обяснения. Жалбоподателят е избрал втория вариант, поради което не извършено нарушение на правилата за провеждане на дисциплинарното производство.

2. Не е налице нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. Съгласно чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарното наказание се налага с писмена заповед, в която задължително се посочват: извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Тази правна норма продължава последователно развиваната от законодателя идея за мотивиране на административния акт с излагане на фактически и правни основания за издаването му по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Съгласно обаче трайната съдебна практика, започнала с ТР № 16/1975 г. на ОСГК на ВС, мотивите могат да бъдат изложени в документ, съставен с оглед предстоящото издаване на административния акт. Тъй като такива са подробно изложени в справка от 2.09.2009 г. на комисията и предложение за налагане на дисциплинарно наказание, имат съдържание отговарящо на законовите изисквания, следва да се приеме, че няма нарушение на административнопроизводствените правила.

3. Наведено е оплакване, че за едно и също нарушение и за един и същ период на жалбоподателя са наложени две наказания, нарушение на чл. 226, ал. 2 от ЗМВР: заповед № К-7387/2009 г. на министъра на вътрешните работи и заповед № з-10547/25.06.2009 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, отменена с решение по адм. д. № 5951/2009 г. по описа на АС София - град. Твърдението не отговаря на данните по делото. Заповед № з-10547/25.06.2009 г. на Директора на Столична дирекция на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено "порицание за срок от една година" е издадена за дисциплинарно нарушение в периода от 1.01.2008 г. до 1.04.2009 г., а оспорената по настоящото дело заповед е за нарушения в друг период от време, а именно: 24.06.2009 г. до 11.08.2009 г. Отмяната на заповедта от АС София - град би могло да се отрази върху законосъобразността на заповед № К-7387/2009 г. на министъра на вътрешните работи само във връзка с определяне на вида и размера на дисциплинарното наказание по чл. 229, ал. 2 от ЗМВР, но в случая няма данни решението на първоинстанционния съд да е влязло в сила и на второ място - няма касационни доводи в този смисъл.

4. Последното оплакване на жалбоподателя е, че е недопустимо да му се налага наказание, след като вече не изпълнява длъжността, за която му е потърсена дисциплинарна отговорност, т. е. да бъде "наказван за старо време", а не към момента, когато е заемал съответната длъжност. Съгласно акт за встъпване в длъжност от 15.09.2009 г. и на основание заповед № К-6919/28.08.2009 г. заема длъжност "разузнавач - I степен" в отдел "Противодействие на общата престъпност" към дирекция" Транспортна полиция" на ГДОП. Преместването обаче на друга длъжност не е основание за прекратяване на дисциплинарното производство, нито е основание за освобождаване от дисциплинарна отговорност, защото не заличава извършеното дисциплинарно нарушение. От значение за спора е дисциплинарното производство да бъде проведено и приключено съобразно процесуалните правила. Поради това касационната жалба е неоснователна, а решението следва да се остави в сила.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I колегия, петчленен състав,