Решение № 8570 от 9.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4456/2024 г.
ВАСЧетвърто отделение09.07.2024 г.докладчик т Тодор Петков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 1155/10.02.2024 г., постановено по адм. дело 1080/2023 г. на Административен съд - Бургас.
Решението е окончателно.
Председател: /п/ ТОДОР ПЕТКОВ Членове: /п/ КРАСИМИР КЪНЧЕВ /п/ ТАНЯ ДАМЯНОВА
Мотиви
Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по две касационни жалби против Решение 1155 от 10.02.2024 г. по адм. дело 1080/2023г. на Административен съд - Бургас: Първата е подадена от Изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие гр. София, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Б. Митев срещу горецитирания съдебен акт, в частта с която на Бистрец Агро инвест ЕООД е наложена финансова корекция в размер над 15690.14 лева, както и е отменил решение за поправяне на очевидна фактическа грешка 60/3/311/1377/3/01/04/05, с изх. 01-2600/6254#45 от 15.06.2023г. и решение за поправяне на очевидна фактическа грешка 60/3/311/1377/3/01/04/05, с изх. 01-2600/6254#46 от 15.06.2023г. съобразно постановената отмяна на административния акт, както и в частта за разноските. В жалбата са релевирани доводи за неправилност на обжалваното решение. Твърди, че неправилно административния съд е приложил т. 30 от приложение към раздел I Общи положения от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и ал. 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007-2013г., като е отнесъл процента на санкцията спрямо заложените приходи в бизнес плана за съответната година, а не към размера на предоставената финансова помощ. Моли съдебното решение да се отмени в обжалваната част . Представена е писмена молба, в която е заявено, че се поддържа депозираната касационна жалба, както и че се претендират разноски и юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Втората касационна жалба е подадена от Бистрец Агро Инвест ЕООД представлявано от С. М., чрез пълномощника адв. Х. Кожухарова срещу горепосочения съдебен акт в частта, с която на дружеството е наложена финансова корекция в размер над 15 690.14 лв. и присъжда разноски в размер на 300 лева в полза на Държавен фонд Земеделие . Релевирани са доводи за неправилност на съдебния акт като постановен при неправилно прилагане на материалния закон и неправилно спазване на процесуалните правила и необоснованост, поради което се иска отмяната на решението в обжалваната част. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по първата жалба Бистрец Агро Инвест ЕООД представлявано от С. М., чрез пълномощника адв. Х. Кожухарова , в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Участвалият в настоящото производство прокурор от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбите. Върховният административен съд, в настоящия съдебен състав от Четвърто отделение като прецени наведените касационни основания, доводите на страните във връзка с тях и данните по делото, намира двете касационни жалби за процесуално допустими - подадени в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежни страни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по отделно и същество, са неоснователни, предвид следното: Производството пред Административен съд- Бургас е образувано по жалба на "Бистрец агро инвест" ЕООД против решение 60/3/311/1377/3/01/04/04 за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което на дружеството е наложена финансова корекция в размер на 24 911.48 лева. От писмените доказателства по приложената административна преписка и приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, които подробно е обсъдил, съдът приел за установено, че между дружеството и ДФЗ е сключен договор 60/3/3111377 от 20.10.2014г. за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по мярка 4.1 Прилагане на стратегии за местно развитие Програма за развитие на селските райони за периода 2007-2013г., подкрепена от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони. Представен е и анекс към договора, както и бизнес план. Въз основа на докладна записка 03-0416/2755/13.07.2017г. на директор на дирекция ОППМРСР при ДФЗ, е указано на директора на дирекция Технически контрол , че следва да се извърши проверка на проекта на дружеството във връзка с получен сигнал. Със заповеди са възложени проверки на място в периода 24.07. -27.07. 2017г., като резултатите от същите са инкорпорирани в контролен лист. А в докладна записка се сочи, че от извършената проверка не е установено, че къщата се използва за семейни нужди . С решение 60/3/3111377/3/01/04/01 с изх. 01-2600/6254/30.03.2018 г, на Бистрец агро инвест ЕООД е определена финансова корекция в размер на 24 911,48 лв. С решение 1740/21.10.2019 г. по адм. д. 761/2019 г. на Адм .съд Бургас решение 60/3/3111377/3/01/04/01 на изпълнителния директор на ДФЗ е отменено. Административният акт е отменен поради липса на валидно материалноправно основание, защото е издаден въз основа на Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г., обявена за нищожна от съда. След обжалване пред ВАС от ДФЗ, решение 1740/21.10.2019 г. по адм. д. 761/2019 г. на Адм .съд Бургас е оставено в сила с решение 4168/13.04.2020 г. по адм. д. 53/2020 г. на ВАС. След извършване на допълнителни действия, е последвало издаване на Акт за установяване на публично държавно вземане 60/3/3111377/3/01/04/03 с изх. 01-2600/6254/17.02.2021 г. Актът е оспорен от дружеството и същия е отменен с Решение 1534/18.10.2021 г. по адм.д. 534/2021 г. по описа на Адм .съд Бургас, оставено в сила с Решение 720/24.01.2023 г. по адм.д. 303/2022 г. на ВАС. С докладна записка 01-2600/6254/22.02.2023 г. във връзка с отмяната на акта за установяване на публично държавно вземане е направено предложение за предприемане на действия по издаване на Решение за налагане на финансова корекция по реда на Закона за управление на средствата от Европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ). С писмо изх. 01-2600/6254/20.03.2023 г. търговецът е уведомен, че спрямо него се открива производство по издаване на Решение за налагане на финансова корекция. С възражение с вх. 01-2600/6254#42/12.04.2023 г. (подадено извън срока) дружеството е възразило срещу откриването на производството по реда на ЗУСЕФСУ. След като се запознал със съдържанието на подаденото възражение, директорът на ДФЗ издал решението за налагане на финансова корекция. С процесното решение на жалбоподателя е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 24 911,48 лв. на т.30 от Правила за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. По делото не са представени данни за датата на връчване на решението. С решение за поправяне на очевидна фактическа грешка 60/3/311/1377/3/01/04/05, с изх. 01-2600/6254#45/15.06.2023 г. е допусната поправка на фактическа грешка в оспореното решение, изразяваща се в прихващане на установеното публично държавно вземане в пълен размер. С решение за поправяне на очевидна фактическа грешка 60/3/311/1377/3/01/04/06, с изх. 01-2600/6254#46/15.06.2023 г. е допусната поправка на фактическа грешка в оспореното решение, изразяваща се в посочване на периода, за който е начислена лихва. По делото е изслуша и приета съдебно икономическа експертиза. В отговор на поставените въпроси вещото лице е посочило, че от проверката на отчетените в счетоводните регистри приходи, както и декларираните към НАП продажби от Дневниците за продажби по ЗДДС за 2016 г. се установява, че дружеството е реализирало приходи от нощувки в размер на 3 119,26 лв., без ДДС и 280,74 лв., начислено ДДС или общо 3 400 лв. с ДДС. При заложен в бизнес плана за Изграждане на къща за гости в [населено място], общ. Средец, в т. IV Финансово икономически статус приходи и разходи приход от 60 000 лв. за 2016 г., дружеството е изпълнило за 2016 г. 5,20 % от заложените приходи. От извършените от вещото лице изчисления подлежащата на възстановяване сума от Бистрец Агро Инвест към Държавен фонд Земеделие е в размер на 15 690,14 лв. Съдът е направил обстоен преглед на приложимата нормативна база, регулираща административното производство по издаване на административния актове по реда на ЗУСЕФСУ. Преценил е, че оспорения пред него административен акт за издаден от компетентен орган, в изискуемата писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила. По отношение на искането за обявяване на нищожност на административния акт, съдът е приел, че същия не страда от пороци, обуславящи неговата нищожност. По отношение на направеното възражение, че актът е издаден след изтичане на мониторинговия период съдът е приел същото за неоснователно На следващо място е приел, че наличието на два предходни акта на административния орган, които са отменени от съда, не влияят на законосъобразността на настоящия акт. Съдът е установил за доказано неизпълнението на договорен ангажимент, като е приел за спорен размера на наложената санкция. За безспорно е прието, че дружеството има качеството на икономически субект по смисъла на чл.2
от Регламент 1303/2013, защото участва в изпълнението на помощта от Европейските фондове при споделено управление. Според чл.59, ал.1 от Наредба 23 от 18.12.2009 г., в случай, че МИГ или получателите на помощта не изпълняват свои нормативни или договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, Разплащателната агенция може да поиска връщане на вече изплатени суми заедно със законната лихва върху тях и/или да прекрати всички договори, сключени с тях, а съгласно ал. 2 на същия текст, Разплащателната агенция определя размера на средствата, които трябва да бъдат възстановени от МИГ или получателите на помощта, като взема предвид вида, степента и продължителността на неизпълнението. Степента на неизпълнение по даден проект зависи от неговите последици за дейността като цяло. Продължителността на неизпълнението представлява времето, през което траят последиците или възможността за отстраняване на тези последици по приемлив начин. Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и 7 от Закона за подпомагане на земеделските производители по мерките от Програмата за развитие на селските райони 2007 2013 г. се прилагат в случаи на нарушения, установени от Държавен фонд Земеделие Разплащателна агенция, или друг оправомощен да извършва контрол орган. В настоящия случай при определяне размера на финансовата корекция, административният орган се е позовал на т.30, предложение второ от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата. А с т. 4. 17 от Договор 60/3/3111377 за отпускане на финансова помощ по за отпускане на финансова помощ дружеството се е задължило да извърши изцяло одобрената инвестиция и в съответствие с одобрения бизнес-план, и Таблицата за одобрените инвестиционни разходи, а в т. 4. 25.3 от договора е разписан ангажиментът на ползвателя да изпълнява одобрения проект за срок от 5 години от сключването на договора. С § 1, т.19 от ДР на Наредба 30/2008 г., е дадена дефиниция на понятието проект е заявлението за подпомагане заедно с всички изискуеми документи, както и съвкупността от материални и нематериални активи и свързаните с тях разходи, заявени от кандидата и допустими за финансиране по ПРСР, в това число и одобреният бизнес-план. В бизнес план са заявени очаквани резултати, по години и с цени, съобразени с извършеното пазарно проучване. Във финансовата част са заложени приходи и разходи за всяка от годините на изпълнение на бизнес плана, като за 2016 г. са заложени приходи от продажби/нощувки в размер на 60 000 лв. Съдът е приел, че направеният от страна на административния орган извод за наличието на неизпълнение на показателите в бизнес плана се потвърждава от събраните в административното производство доказателства. От приетото по делото СИЕ през 2016 г. дружеството е реализирало приходи от нощувки в размер на 3 400 лв. с ДДС, като по този начин не е реализирал, заложеното в бизнес плана за съответната година, въз основа на което е обоснован извода, че финансираният проект не е изпълнен в приходната му част, което по своята същина представлява неизпълнение на бизнес плана. Така установеното неизпълнение правилно е квалифицирано от административния орган като основание по т.7 на чл.70, ал.1 от ЗУСЕФСУ, за налагане на финансова корекция. Отсъствието на приходи от дейността, гарантиращи устойчивост на предприятието на бенефициера, налага извод за невъзможност да бъде постигната целта на мярката, която в конкретния случай, видно от представения проект е развитие на интегриран туризъм. Затова е и налице вреда за ЕФСУ. Административния съд е приел за неоснователен довода, че неизпълнението на приходите, заложени в бизнес плана не би могло да се определи като нередност. На следващо място първоинстанционния съд е приел, че съгласно приетата СИЕ процентът на изпълнение на приходите за 2016 г. е 5,20 %, а не както е прието в оспореното решение. Посоченият от вещото лице процент на изпълнение безспорно обуславя определяне на финансова корекция в размер на 5 % от предоставената финансова помощ плюс установения процент неизпълнение под 20 % спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година. Съдът е кредитирал заключението на вещото лице, като взема предвид факта, че същото е изготвено при съобразяване на дневниците за продажби за ЗДДС за 2016 г. Заключението съответства на нормата на т.30 от Приложение към раздел I Общи положения от Правилата, предложение второ. Съдът е посочил, че в издаденото решение органът неправилно е изчислил както процентът на неизпълнение за съответната календарна година, така и санкцията върху цялата отпусната финансова помощ. В този смисъл съдът приема, че сумата, подлежащата на възстановяване от жалбоподателя е в размер на 15 690,14 лв., а не както е посочено в оспореното решение в размер на 24 911,48 лв. Решението е правилно, постановено в съответствие с приложимата материалноправна уредба, без нарушения на процесуалните норми и е обосновано. По доводите в първата касационна жалба:
Неоснователно е възражението на касатора за неправилно определен размер на финансовата корекция. Административният съд е приложил коректно процентния показател за нарушението съобразно т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата, позовавайки се на приетата и неоспорена по делото експертиза, като изводите на съда в тази връзка се споделят. Правилно е съобразено, че съгласно т. 30 от Приложение към Раздел I "Общи Положения" от Правилата, когато реализираните приходи от подпомаганата дейност, изчислени средноаритметично за всички проверявани пълни финансови години, са под 20% от предвидените приходи съгласно одобрения бизнес план, изчислени средноаритметично за същия период, и времетраенето на нарушението е една финансова година, през която са реализирани приходи под 20% от размера на заложените в бизнес плана приходи за съответната година, се налага санкция от 5% от предоставената финансова помощ плюс установения процент на неизпълнение под 20% спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година. Наложената санкция е изчислена, по следния начин: 5% от предоставената финансова помощ е 6810.14 лв. /5% х 136 202.72/финансова помощ/ = 6810.14/. Установеният процент на неизпълнение под 20% е 14.80% /20%-5.20%= 14.80%/ умножен по 60 000.00лв. представляващи заложените в бизнес плана приходи за 2016г. се получава 8 880.00. Следователно от сбора между 6 810.14 лв. представляващ процент от предоставената финансова помощ и 8 880.00лв представляващи неизпълнение под 20% спрямо заложените приходи в бизнес плана правилно е прието, че размера на финансовата корекция е 15 690.14 лв. В приложимата хипотеза на т. 30 от Приложение към раздел I "Общи положения" от Правилата изрично е предвидено, че установеният процент на неизпълнение под 20% е спрямо заложените в бизнес плана приходи за съответната година, а не спрямо от предоставената финансова помощ както твърди касационния жалбоподател. Това обуславя извод, че административния акт в тази му част правилно е отменен в частта, с която е определен размер на финансовата санкция над 15 690.14 лева.
При този изход на спора, предвид на чл. 143, ал. 3 АПК, а и защото в случая не се касае за иск, а за жалба и чл. 78, ал. 3 ГПК е неприложим, решението е правилно и в частта на присъдените разноски и няма основание за отмяна и в тази част, или изменяване в същата.
Предвид изложеното по-горе, съдът не е допуснал нарушения на материално-правните норми и е формирал обосновани правни изводи.
По доводите във втората касационна жалба:
Настоящият съдебен състав намира за неоснователни оплакванията на жалбоподателя, че постановения съдебен акт е издаден в противоречие с чл. 177, ал. 1 от АПК. С постановеното от Върховния административен съд решение, с което е отменен актът за установяване на публично държавно вземане, а и съдебно решение, с което е отменено решение за налагане на финансова корекция не са разрешени със сила на присъдено нещо въпросите относно наличието на материалноправните предпоставки, обуславящи дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ. Обективните и субективни предели на силата на присъдено нещо се определят съобразно чл. 177, ал. 1 АПК във връзка с чл. 298, ал. 1 ГПК. Индивидуализиращите признаци, които очертават границите на силата на присъдено нещо са страните, основанието и предмета. Поради това влязлото в сила съдебно решение за отмяна на издадения АУПДВ и предходно решение за налагане на финансова корекция се ползва със сила на присъдено нещо, но обективните предели на тази сила се определят от предмета на спора и се свързват само със законосъобразността на отменения акт с оглед критериите по чл. 146 АПК, тъй като след като е отменил акта, съдът не решил правния спор по същество. Само при решенията, при които, след като е отменил акта, съдът е разрешил спора по същество, в обективните предели на силата на присъдено нещо се включват не само законосъобразността на акта, но и самите субективни права предмет на акта, които съдебното решение създава или изменя.
Ето защо силата на присъдено нещо на цитираното решение на ВАС не препятства възможността на административния орган да издаде нов законосъобразен административен акт. Този извод не се променя и от факта, че в посоченото решение на ВАС липсва диспозитив по чл. 173, ал. 2 АПК за връщане на преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона, тъй като в конкретната хипотеза административното производство не е започнало по заявление на заинтересовано лице, а по служебен почин, тоест административният орган може да се произнесе отново по случая.
Неоснователно е изложеното в касационната жалба възражение, че мониторинговия период е изтекъл. Настоящият съдебен състав приема, че мониторинговият период обхваща времето, през което ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява инвестицията, за която му е предоставена финансовата помощ, както и всички, поети по силата на договора за отпускане на БФП задължения, в това число съгласно одобрения бизнес план, а не времето, през което органът има правото да извършва проверки. Посоченото съответства и на § 64 от Преамбюла на Регламент /ЕС/ 1303/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17.12.2013 г. за определяне на общоприложими разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и Европейския фонд за морско дело и рибарство и за определяне на общи разпоредби за Европейския фонд за регионално развитие, Европейския социален фонд, Кохезионния фонд и Европейския фонд за морско дело и рибарство, и за отмяна на Регламент (ЕО) 1083/2006 на Съвета/Регламент /ЕС/ 1303/2013/, според който за да се гарантира ефективност, справедливост и устойчиво въздействие на интервенцията на европейските структурни и инвестиционни фондове следва да се предвидят разпоредби, които да гарантират дългосрочността на инвестициите в предприятия и инфраструктура, и предотвратяване използването на европейските структурни и инвестиционни фондове за неправомерни облаги, като периодът от пет години е подходящ като минимален период, който да бъде прилаган, въпреки че в съответствие с принципа на пропорционалност е възможно един по-кратък период от три години да може да бъде обоснован, когато помощта се отнася за запазване на инвестициите или работните места, създадени от малки и средни предприятия. Наред с това, според чл. 4, § 5 от същия регламент уредбата за изпълнението и използването на европейските структурни и инвестиционни фондове, и по-специално финансовите и административните ресурси, необходими за тяхната подготовка и изпълнение във връзка с мониторинга, отчитането, оценяването, управлението и контрола, спазват принципа на пропорционалност, като отчитат равнището на разпределената подкрепа и общата цел за намаляване на административната тежест за органите, участващи в управлението и контрола на програмите. Цитираното нормативно изброяване сочи, че понятието "мониторинг" не е еднозначно с понятието "контрол", включително предвид съпоставянето на различните езикови версии на приложимите европейски регламенти, в които то е употребено /"monitoring" - английски език, "suivi" - френски език, "seguimiento" - испански език, "sorveglianza" - италиански език, "begleitung" - немски език и др. /, сред които са Регламент /ЕС/ 1303/2013, както и новият Регламент /ЕС/ 2021/2116 на Европейския парламент и на Съвета от 02.12.2021 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на Регламент/ЕС/ 1306/2013, в сила от 01.01.2023 г. /Регламент /ЕС/ 2021/2116/, съгласно които значението на понятието "мониторинг", по необходимост възприето и от българския законодател, е на проследяване, наблюдение, съпровождане при изпълнението на договора. Предвид изложеното, мониторинговия период, разглеждан от настоящия съдебен състав, като проследяващ изпълнението на инвестицията период, през който ползвателят на помощта е длъжен да изпълнява договорните си задължения, е без значение относно упражняването във времето на правомощието на административния орган да извършва проверки за изпълнението на договор за отпускане на БФП, за което липсва съмнение, че не се преклудира с изтичането на периода на мониторинг. В нито един от приложимите в разглежданата материя европейски и национални нормативни актове, не е въведен краен срок или каквото и да било друго времево ограничение относно извършваните от съответния компетентен орган на проверки относно изпълнението на сключените договори за предоставяне на БФП по линия на европейските фондове и в частност на ЕЗФРСР, още по-малко - такова, произтичащо от изтичането на периода на мониторинг. Следователно, ответният адм. орган винаги има правото, а с оглед разпоредбата на чл. 27, ал. 3 ЗПЗП - и задължението, да извърши необходимите проверки за да установи точното изпълнение в рамките на периода на мониторинг на поетите по силата на договорите за БФП задължения от страна на ползвателите, а в случай, че констатира нарушения - и да наложи съответните финансови корекции.
Въз основа на данните по делото е видно, че констатираните от органа нарушения /недостигане на приходните показатели от бизнес плана за една финансова година/, са извършени от ползвателя на помощта в рамките на мониторинговия период 20.10.2019 г., то според настоящия състав процесната финансова корекция е законосъобразно наложена.
Неоснователно е и оплакването на касационния жалбоподател за материална незаконосъобразност на акта за налагане на финансова корекция, а оттам и за неправилност на оспореното решение. След като фактическите констатации на административния орган, послужили му като основание за издаване на атакувания административен акт не са спорни и са установени по несъмнен начин по делото, то изводите на съда за наличие на материалноправните предпоставки за налагането на финансова корекция се явяват съответни на чл. 27, ал. 6 и ал. 9 от ЗППЗ, чл. 59, ал. 1 от Наредба 23 от 18.12.2009 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Прилагане на стратегиите за местно развитие" и по мярка "Управление на местни инициативни групи, придобиване на умения и постигане на обществена активност на съответната територия за местните инициативни групи, прилагащи стратегии за местно развитие" от ПРСР за периода 2007 - 2013 г. във връзка с Правилата. В тази връзка административният съд е изложил законосъобразни, при това подробни мотиви, които се споделят напълно от касационната инстанция и не следва да бъдат преповтаряни на основание чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Следва да се посочи, че не намира опора възражението на касатора относно прогнозния характер на заложените в бизнес плана показатели. Противно на изтъкнатите в този смисъл доводи, предвидените в бизнес плана приходни показатели са индикатори за изпълнението на проекта и непостигането им налага отмяната на предоставената по договора финансова помощ. Последователно застъпено в съдебната практика е разбирането, възприетото и от настоящия състав, че непостигането на заложените в бизнес плана финансови параметри представлява нарушение на договорно задължение, както и неизпълнение на одобрените индикатори, предопределящо наличието на хипотезата по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ / в този смисъл решение 9637/31.10.2022 г. по адм. дело 3921/2022 г., решение 7071/13.07.2022 г. по адм. дело 3199/2022 г., решение 5872/21.05.2020 г. по адм. дело 11174/2019 г., решение 2709/19.02.2020 г. по адм. дело 9703/2018 г. и др. /.
Противно на твърдяното в тази жалба, правилна е преценката на съда в тази насока. Затова и решението също правилно.
Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че решението на административния съд е правилно, постановено при спазване на материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационните жалби пороци, поради което следва да се остави в сила.
При този изход на делото в касационната инстанция, по компенсация разноски не се дължат на никоя от страните и остават така, както са направени.