Решение № 6352 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10245/2018 г.

Решение № 6352 от 25.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10245/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 237, ал. 1, във връзка с чл. 239, т. 3 и т. 4 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по подадената от "Интерархинвест" ЕООД, гр. Варна, чрез представляващия В. Митева искане за отмяна на влязло в сила Определение № 1164/04.04.2018 г., постановено по адм. дело № 887/2018 г. по описа на Административен съд – град Варна, първи касационен състав, с което е оставено в сила определение от с. з. на 21.02.17 г. по НАХД № 144/2018 г. по описа на Варненския РС, 37 състав, с което прекратено производството по НАХД № 144/2018 г. по описа на същия съд. Молителят предявява искането за отмяна, като твърди наличие на основания чл. 239, т. 3 и т. 4 от АПК. Излага доводи, че неправилно в определението, чиято отмяна се иска, Административен съд - град Варна е приел, че срокът за жалба е изтекъл. Позовава се на други решения и твърди, че с тяхното съобразяване Съдът ще стигне до други правни изводи. Ответникът - директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, чрез упълномощен процесуален представител, оспорва искането за отмяна, а по същество моли отхвърлянето му като неоснователно. Върховен административен съд, състав на осмо отделение намира, че искането за отмяна е подадено от надлежна страна по смисъла на чл. 238, ал. 1 АПК, в срока по чл. 240 АПК, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество, искането е неоснователно. Отмяната по реда на чл. 237 - 244 от АПК е извънинстанционен способ за защита срещу съдебни актове, които са неправилни, като хипотезите за това са изчерпателно изброени в чл. 239 АПК и не следва да бъдат прилагани разширително, тъй като въз основа на тях се посяга върху силата на присъдено нещо на съдебния акт. Съгласно чл. 239, т. 3 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. В случая не се твърди и не се установява нито една от двете хипотези, тъй като съдебния акт, чиято отмяна се иска не е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, нито на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК, може да се иска отмяна на влязло в сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая не се твърди и не се установява наличие на влязло в сила решение между същите страни, за същото искане и на същото основание. С определение, постановено в проведено с. з. на 21.02.17 г. по НАХД № 144/2018 г. по описа на ВРС, 37 състав, съдът е прекратил съдебното производство по НАХД № 144/18 г. по описа на ВРС, образувано по жалба на дружеството против НП № 17-253899/14.03.17 г., с което е наложена имуществена санкция в размер на 500 лв. на основание чл. 261, ал. 1 ЗКПО, като в мотивите си е приел, че НП е изпратено за връчване с писмо с обратна разписка, съгласно отбелязването на която жалбоподателя не е намерен на адреса, поради което са налице предпоставките за връчване по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН и следва да се счита за влязло в сила от датата, посочена в него - 10.12.17 г., а жалбата е подадена на 18.12.17 г., т. е. след изтичане на законоустановения срок. От приложените по делото доказателства се установява, че НП е изпратено по пощата с две обратни разписки на адреса на управление на дружеството, съответно на 03.04.17 г. и 04.08.17 г. /съгласно печатите за приемане на пратките/. Съгласно отбелязването за първата пратка /от 03.04.17 г./ получателят е "непознат на адреса". Отразена е и датата - 05.04.17 г. Отбелязването е направено на гърба на пощенския плик, с която е изпратена пратка с баркод /на плика/ идентичен с този в обратната разписка от 03.04.17 г. По преписката са налице и покани за явяване за подаване на декларация или за връчване на АУАН, изпратени с писма с обратни разписки, върху които също е отразено относно получателя "непознат на адреса". Представени са и протоколи за посещение на адреса на управление на дружеството с цел връчване на АУАН, при които не е намерен представляващият дружеството или упълномощен представител. Съгласно чл. 58, ал. 1 ЗАНН препис от наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя и на поискалия обезщетение, а съгласно ал. 2 на чл. 58 ЗАНН когато нарушителят или поискалият обезщетение не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В тежест на административнонаказващия орган е да извърши и удостовери редовно връчване на наказателното постановление съобразно изискванията на ЗАНН. В случая НП не е връчено срещу подпис на нарушителя, каквото е изискването на чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Същото е връчено по реда на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. За да се приложи тази хипотеза следва нарушителят да не е намерен на посочения адрес, а новият му адрес да е неизвестен. В случая НП е изпратено на адреса на управление на дружеството по пощата с обратна разписка. Съгласно отбелязването от 05.04.17 г. получателят е непознат на адреса. Адресът на управление, видно от приложените справки, е адресът на управителят на дружеството. В случая, както правилно и законосъобразно е приел ВРС, жалбоподателят не е намерен на посочения от него адрес и не са налице данни за друг адрес, поради което и са налице предпоставките на чл. 58, ал. 2 ЗАНН. АНО е извършил отбелязване върху НП и съгласно чл. 58, ал. 2 ЗАНН НП се счита връчено от деня на отбелязването - 07.11.17 г., поради което НП е влязло в сила на 15.11.17 г. Жалбата против издаденото НП е подадена на 18.12.17 г., т. е. след изтичане на законоустановения срок и е просрочена, както правилно и законосъобразно е приел и ВРС. Представената с частната жалба разпечатка от имейл касае уведомление за непогасени задължения, а не връчване на НП. Тези съображения обаче касаят касационно производство, каквото не е настоящето, а са изложени за пълнота на изложената и установена фактическа обстановка. Предвид изложеното, искането за отмяна на влязло в сила Решение № 2604/14.04.2015 г., постановено по адм. дело № 7628/2014 г. по описа на Административен съд С. - град на основание чл. 239, т. 3 и т. 4 от АПК, следва да бъде отхвърлено като неоснователно. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение