Решение № 91 от 8.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1874/2014 г.
ВКСII гражданско отделение08.06.2017 г.докладчик Камелия Маринова
Диспозитив
ОТХВЪРЛЯ искането на И. Г. К., Л. К. П. и А. К. П. чрез пълномощника им адвокат Б. Б., заявено с молба вх. № 12986 от 23.12.2016 г. за допълване на решение № 157 от 28.11.2016 г., постановено по настоящото гр. д. № 1874 по описа за 2014 г. на Върховния касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение чрез произнасяне по наведените от И. Г. К., Л. К. П. и А. К. П. възражения за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт № 120, том II, регистър № 3589, дело № 289 от 21.07.2003 г. в частта за жилищната сграда поради липса на индивидуализация; поради невъзможност дворното място да бъде предмет на самостоятелно прехвърляне, както и поради невъзможност втората ищца да придобие право на собственост върху дворното място, тъй като към датата на сделката /21.07.2003 г./ съществува законова забрана за придобиване на права на собственост върху земя от чужденци. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 91 от 8.06.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1874/2014 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Камелия Маринова Производството е по чл. 250 ГПК. Постъпила е молба вх. № 12986 от 23.12.2016 г. по настоящото гр. д. № 1874/2014 г. на ВКС, II г. о., с която И. Г. К., Л. К. П. и А. К. П. чрез пълномощника си адвокат Б. Б. са поискали да се допълни касационното решение № 157 от 28.11.2016 г. като съдът се произнесе и по въведените в отговора на исковата молба възражения за нищожност на сделката, обективирана в нотариален акт № 120, том II, регистър № 3589, дело № 289 от 21.07.2003 г. в частта за жилищната сграда поради липса на индивидуализация; поради невъзможност дворното място да бъде предмет на самостоятелно прехвърляне, както и поради невъзможност втората ищца да придобие право на собственост върху дворното място, тъй като към датата на сделката /21.07.2003 г./ съществува законова забрана за придобиване на права на собственост върху земя от чужденци. Искането е процесуално допустимо като подадено от страна по спора в срока по чл. 250, ал. 1, изр. второ ГПК и разгледано по същество е неоснователно по следните съображения: Непълнота на съдебното решение по смисъла на чл. 250 ГПК е налице когато съдът не се е произнесъл по целия спорен предмет - по част от спорното право /когато е делимо/, по някой от съединените искове или по допълнителни искания, свързани с главния спорен предмет /лихви или плодове/. По делото съдът е бил сезиран с предявен от И. Г. К. и Е. -М. К. против И. Г. К., Л. К. П. и А. К. П. ревандикационен иск по отношение на 151 кв. м. ид. ч. от дворно място, цялото с площ 518 кв. м., представляващо ПИ с идентификатор 10135.51.537, а по предходен план парцел VII-10,11,20 в кв. 201 по плана на 12 подрайон на града, ведно с построената в същия поземлен имот триетажна еднофамилна жилищна сграда с обща застроена площ 102 кв. м. с идентификатор 10135.51.537.4, твърдян като придобит от ищците въз основа на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт № 120, том II1 рег. № 3589, дело № 289/21.07.2003 г. С касационното решение № 157 от 28.11.2016 г. по настоящото дело съдът е уважил иска по чл. 108 ЗС по отношение на сградата и идеалните части от дворното място, т. е. произнесъл се е по целия спорен предмет. Евентуалното необсъждане на наведено по делото възражение съставлява нарушение на съдопроизводствените правила, но е неотносимо при преценка налице ли е непълнота на решението, подлежаща на отстраняване в производство по чл. 250 ГПК. По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение