Решение № 6619 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2017 г.

Решение № 6619 от 29.05.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2277/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Ж. С. Б. от гр. С. чрез процесуалния си представител адв. С. Ж. срещу решение № 7888/12.12.2016 г., постановено по адм. дело № 3727/2015 г. по описа на Административен съд, С. - град, с което е отхвърлена жалбата му против РА № Р-22051307014-091-01/3.10.2014 г. издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. С., изменен с решение № 511/6.04.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП за установения след изменителното решение на Директора на "ОДОП" резултат по ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 184,76 лв. в едно с лихвите за просрочие, за 2010 г. в размер на 0,00 лв., за 2011 г. в размер на 0,00 лв., и за 2012 г. от 5 284,82 лв. От изложението в касационната жалба може да се направи извод, че оплакванията, които се поддържат са за допуснати от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касационният жалбоподател счита, че съдът неправилно е приел определеното в ревизионния акт начално салдо, според него са пренебрегнати събраните още в хода на ревизионното производство доказателства. Изразява несъгласие с извършването на ревизията по чл. 122 ДОПК. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт. Претендира присъждане на разноски за настоящата касационна инстанция. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. С. при ЦУ на НАП чрез процесуалния си представител юриск. Николова я оспорва като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на Ж. С. Б. срещу ревизионния акт, посочен по-горе за установените му задължения в ревизия, извършена по особения ред на основание чл. 122, ал. 1, т. 1 и 5 от ДОПК за данък по чл. 48 ЗДДФЛ, както следва: за 2009 г. в размер на 184,76 лв. в едно с лихвите за просрочие, за 2010 г. в размер на 0,00 лв., за 2011 г. в размер на 0,00 лв., и за 2012 г. от 5 284,82 лв., първоинстанционният съд е приел, че не са доказани твърденията на ревизираното лице за получен заем по договори с Н. И., П. С. и А. Г.. Представените договори са частни свидетелстващи документи, но не са нотариално заверени. От страна на ревизираното лице не са представени разписки, разходни касови ордери, записи на заповед и други подобни документи, нито от представените банкови извлечения може безспорно да се твърди, че посочените лица - заемодатели в действителност са предоставили декларираните от ревизираното лице суми. Съдът е приел за недоказано и твърдението на жалбоподателя за дарена сума в размер на 19 000,00 лв. от А. Д., счел е изводите на ревизиращия екип за правилни и обосновани, а възраженията изложени в жалбата, за неоснователни и недоказани. Изложени са мотиви в обжалваното решение, че въпреки указаната му доказателствена тежест жалбоподателят не е ангажирал допустими, относими и необходими доказателства, за да установи, че не дължи данък върху доходите за ревизираните периоди. Обжалваното решение е правилно постановено. Ревизията е извършена по особения ред при наличие според приходните органи на обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 5 ДОПК. Спорът се свежда до това дали в паричния поток на Ж. С. Б. следва да бъдат отразени сумите твърдяни, че са получени като заеми от Н. И., П. С. и А. Г.. За същите са представени договори. Правилни са мотивите на съда, че условието за действителност на договорите за паричен заем е реалното предоставяне на парични средства, което обстоятелство не е доказано от касатора. В качеството си на частен диспозитивен документ, който не притежава материална доказателствена сила по отношение на органите на НАП - трето лице спрямо облигационните отношения, договорът сам по себе си не е доказателство, че сумата е получена, още повече, че представените договори не са нотариално заверени. От страна на ревизираното лице не са представени други свидетелстващи документи като: разписки, разходни касови ордери, записи на заповед и други подобни документи, нито от представените банкови извлечения може безспорно да се твърди, че посочените лица - заемодатели в действителност са предоставили декларираните от ревизираното лице суми. Относно твърдението на касатора за получена сума от 19 000 лв. от дядо си - А. Д. следва да бъдат споделени мотивите на първоинстанционния съд, че доказването на обстоятелството на предаване на сумата на лицата, изисква да се установи по безспорен начин, че сумата е била налична при Д. към датата, на която се твърди, че е получена сумата от касатора. От извършената в хода на ревизията съпоставка на получените доходи от А. Д. и неговата съпруга в периода от 1997 г. до 2004 г. /период по време, на който лицето е получавал доходи по трудови правоотношения/ и периода преди извършеното дарение към 31.10.2012 г., с разходите необходими за издръжка и живот за същият период е изведен правилният извод за невъзможността на лицето да спести сума в размер на 19 000,00 лв. само от трудови доходи и пенсии. Органите по приходите са установили получаване на доходи, близки до необходимия паричен разход, което опровергава твърденията за възможността да бъдат спестявани суми в посочения размер. В този смисъл така представените доказателства, като частни свидетелстващи документи се ползват с формална доказателствена сила, единствено по отношение на авторството им, но не и по отношение на съдържанието им, освен когато издателят им удостоверява неизгодни за себе си факти, а настоящият случай не е такъв, поради което правилно съдът не е приел твърденията на Б. за получената сума в размер на 19 000,00 лв. от дядо си за доказани. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК предвижда в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 да се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква "а" от ДР на ДОПК явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Следователно доказателствената тежест в производството по обжалване на процесния ревизионен акт пред съда е на жалбоподателя. В хода на делото не бяха представено допълнителни доказателства, които да удостоверяват по какъвто и да е начин наличието на средства респ. техния размер към 1.01.2009 г., момента към който е определено началното салдо на процесната ревизия. Поради изложените по-горе съображения първоинстанционният съд не е допуснал сочените от касационния жалбоподател нарушения, като не е кредитирал съдебно-счетоводната експертиза, която е изготвена само въз основа на твърдения на жалбоподателя с включването на спорните заеми като действително притежаван доход. С оглед гореизложеното обжалваното решение не е постановено при сочените от касационния жалбоподател нарушения, поради което то като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от юриск. Николова, на дирекция "ОДОП" - гр. С. следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 195 лв. за настоящата касационна инстанция. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Осмо отделение