Решение № 8017 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2017 г.

Решение № 8017 от 14.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 7092/2017 г., VII о., докладчик председателят Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на А. В., гр. С., бул. "Петко Ю. Тодоров" бл. ..., вх. "...", ап. ... срещу Решение № 2193 от 03.04.2017 г. на Административен съд, С. град, постановено по административно дело № 10858/2016 г.

С обжалваното решение съдът отхвърля жалбата на г-н Воуг срещу отказ за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо нарезно огнестрелно оръжие, рег. № 228р-13939, от 29.07.2016 г. на началника на Четвърто районно управление в Столичната дирекция на вътрешните работи.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - А. В., счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК.

Съдът не е отчел, че в хода на административното производство органът е допуснал нарушение на чл. 9, ал. 2, чл. 36, ал. 1 и 2, чл. 37, ал. 2 АПК. Прилага подадени до органа сигнали - преди и след издаване на оспорения акт, както и медицинско удостоверение № 363 от 18.04.2017 г. Прави искане за събиране на доказателства досежно инциденти от 04-05.04.2016 г. и 14.04.2016 г.

Сочи, че съдът не е отчел лишаването му от право по чл. 34, ал. 3 АПК досежно включени нови причини за отказ в оспорения акт. Съдът е игнорирал фактите, че срещу него е имало физически нападения и отправяни заплахи. В нарушение на чл. 9, ал. 2 и 3 АПК не е прегледал подадените сигнали и не е указал липса на доказателства.

Мотивите на съда, че агресията по пътищата, заплахите в интернет и нарасналият брой мигранти могат да бъдат причина за издаване на разрешително за оръжие за всеки един български гражданин води до извода, че всички лица трябва да бъдат равнопоставени и при едни и същи обстоятелства третирани еднакво. По отношение на разрешението за оръжие това значи въвеждане на критерии за разрешаване притежаването на оръжие, чрез които се издават разрешения само на лица, които не са склонни към агресия и противообществени прояви и престъпления. Но докато се установят такива критерии е необходимо реципрочно и симетрично издаване на разрешения за оръжия. Сочи, че в О. В. над 6 500 души притежават разрешение за огнестрелно оръжие - над 8 400 единици, при липса на пропорционален брой регистрирани инциденти в статистиката на Министерството на вътрешните работи. Счита, че нееднаквото третиране води до уронване на честта и достойнството на нееквивалентно позицираните лица в случай на инциденти, при които се упражнява тормоз или други нежелани посегателства срещу личността.

Сочи, че мотивите на съдебното решение съдържат неточни факти - по делото няма представена съдебно-психиатрична експертиза с неговото име.

Представя сигнал до Софийската районна прокуратура от 04.07.2016 г.; сведения до Четвърто районно управление от 11.04.2016 г., 15.04.2016 г., 08.07.2016 г.; заявление до директора на Столичната дирекция на вътрешните работи от 27.02.2017 г.; удостоверение № 363 от 18.04.2017 г., издадено от Клиника по психиатрия на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Александровска".

Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени обжалвания отказ и да постанови издаването на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие.

1. Ответникът по касационната жалба - началникът на Четвърто районно управление в Столичната дирекция на вътрешните работи, счита същата за неоснователна. Съдът правилно, задълбочено и пълно е обсъдил доказателствата по делото и е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения отказ. В съответствие с доказателствата по делото е изводът на съда за спазени в хода на производството административнопроизводствените правила, както и че не са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите издалия (ЗОБВВВПИ).

Моли съда да остави в сила обжалваното решение. Претендира направените по делото разноски. Ответникът се представлява от юрисконсулт Т. Ц.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдът правилно е анализирал доказателствата по делото и правилно е тълкувал и приложил материалния закон.

II. По допустимостта на касационната жалба:

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна.

III. Фактите по делото:

За да постанови обжалваното решение съдът приема от фактическа страна, че:

1. На 07.03.2016 г. г-н Воуг подава заявление за издаване на разрешение за придобиване чрез закупуване и пренасяне на късо нарезно огнестрелно оръжие.

а) в заявлението като основателна причина г-н Воуг сочи:

"Самоотбрана. През 2015 получавах многократно заплахи от множество лица по повод направени от мен забележки за незаконосъобразното разхождане на опасни и агресивни кучета - заплаха за нанасяне на сериозни телесни повреди. При един от инцидентите бях нападнат с юмруци, за което съм подал сигнал - сведение, а при друг - бях заплашван с огнестрелно оръжие. Получавам и множество чести заплахи в Интернет по повод изказвани от мен мнения и обществено-политически позиции. Заплашван съм с отнемане на живот от лица, притежаващи огнестрелни оръжия. "

б) към заявлението са приложени: 1) служебна бележка от Националната следствена служба, удостоверяваща, че към датата на издаване по отношение на г-н Воуг няма образувани досъдебни производства и повдигнати обвинения; 2) свидетелство за съдимост, от което е видно, че не е осъждан; 3) удостоверение от Клиника по психиатрия в Университетска болница за активно лечение "Александровска", че не се води на отчет в клиниката; 4) удостоверение за завършен курс за безопасно боравене с огнестрелно оръжие; 5) клетвена декларация за завършено основно образование.

1. На 17.03.2016 г. полицейски инспектор уведомява началника на Четвърто районно управление за резултатите от извършена проверка относно искането на г-н Воуг за издаване на разрешение - в жилището са създадени условия за съхранение на късо, бойно, нарезно оръжие и боеприпаси, а по отношение на лицето не са налице данни за противообществени прояви, злоупотреби с алкохол, наркотични вещества или сигнали за психични отклонения.

1. На 28.03.2016 г. старши инспектор "Контрол на общоопасните средства" информира началника на Четвърто районно управление, че г-н Воуг не е криминално регистриран, не е осъждан и наказателно преследван.

1. На 30.03.2016 г. полицейски инспектор уведомява началника на Четвърто полицейско управление, че за г-н Воуг няма данни за криминалистична регистрация и лицето не представлява оперативен интерес за Министерството на вътрешните работи.

1. На 30.03.2016 г. началникът на Четвърто районно управление резолира получената във връзка със заявлението на г-н Воуг информация, че лицето не е посочило основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.

1. На 27.04.2016 г. г-н Воуг е уведомен, на основание чл. 26, ал. 1 АПК, за започване на производство по издаване на отказ за придобиване на оръжие поради липса на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ.

1. На 27.04.2016 г., с Решение № 3482, постановено по административнонаказателно дело № 6157/2016 г., Софийски районен съд оправдава г-н Воуг на основание чл. 6, ал. 1, б. "в" от Указа за борба с дребното хулиганство. В мотивите на решението е посочено, че г-н Воуг страда от психично заболяване, покриващо характеристиките на продължително разстройство на съзнанието, което обуславя невъзможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Мотивите съдът формира на базата на съдебно-психиатрична експертиза, възложена и приета от него по делото, която установява, че г-н Воуг страда от параноидна шизофрения, личностова промяна, като заболяването е с голяма давност, но не е било диагностицирано и лекувано, но именно то е провокирало поведението му - напръскване с лютив спрей на разхождано в Южния парк куче.

1. На 03.05.2016 г. г-н Воуг подава възражение до началника на Четвърто районно управление по полученото уведомление по чл. 26, ал. 1 АПК.

1. На 31.05.2016 г. старши инспектор "Контрол на общоопасните средства" информира началника на Четвърто районно управление за постъпилото възражение на г-н Воуг и прилага Решение № 3482 от 27.04.2016 г. на Софийски районен съд и приетата по делото съдебно-психиатрична експертиза.

1. На 29.07.2016 г. началникът на Четвърто районно управление в Столичната дирекция на вътрешните работи отказва издаването на разрешение за придобиване чрез закупуване на късо огнестрелно оръжие на г-н Воуг, рег. № 228р-13939. Мотивът на органа е липса на доказателства за реална и непосредствена заплаха за живота, здравето и имуществото на г-н Воуг и семейството му - чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, и наличие на пречка по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ с оглед на приетото в Решение № 3482, че г-н Воуг "не може да носи отговорност поради невменяемост".

1. На 15.09.2016 г. г-н Воуг подава възражение срещу отказ, рег. № 228р-13939, до директора на Столичната дирекция на вътрешните работи.

1. На 21.09.2016 г., с Решение № 513р-39544, директорът на Столичната дирекция на вътрешните работи отхвърля молбата на г-н Воуг за отмяна на отказ, рег. № 228р-13939. В отговора е разгледан и сочения във възражението инцидент от 04 - 05.04.2016 г.

1. В хода на съдебното производство органът е представил докладна записка от 10.10.2016 г., с която полицейски инспектор информира началника на Четвърто полицейско управление за преписка № УРИ-228-000-4931/2016 г. образувана по повод на подаден сигнал за гражданин, който напръскал с лютив спрей разхождано куче в Южния парк. При извършените оперативни действия е установено, че гражданинът е г-н Воуг. В информацията се сочи, че по преписката е образувано административнонаказателно дело № 6157/2016 г. на Софийски районен съд, а при извършения обиск у г-н Воуг са намерени 2 броя газови пистолети, 20 боеприпаси за тях, 1 брой ловен нож, 5 броя газови спрея за самозащита, 1 брой фенер, 2 чифта белезници, 1 брой прашка, 1 брой черна маска с прорези за очите, 5 броя сачми и 1 брой сгъваема желязна палка. Същите са върнати на г-н Воуг след прекратяване на съдебното производство.

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приема от правна страна, че обжалваният отказ е издаден от компетентен орган, съгласно чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ, в исканата от закона писмена форма - чл. 59, ал. 2 АПК, като съдържа подробни фактически и правни основания. Приема, че в хода на производство не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона.

Съдът приема, че г-н Воуг не е обосновал съществена потенциална опасност и непосредствена заплаха за живота, здравето и/или имуществото си, както и това на негови близки като към заявлението не е представил доказателства за наличието на такава заплаха. Приема, че органът притежава оперативна самостоятелност и не е обвързан от направените до него предложения. Що се отнася до сочените от г-н Воуг причини за придобиване на оръжие съдът приема, че притежаването на оръжие би засилило агресията на пътя и би било предпоставка за извършени повече нападения над граждани с цел отнемане на оръжието им. Съдът приема, че хипотетичната възможност г-н Воуг да се окаже жертва на престъпление е относима за всеки субект независимо от участието му в интернет пространството, движението по пътищата или сред мигранти.

Въз основа на това съдът прави извод, че липсата на основателна причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ е достатъчно основание за законосъобразност на отказа, поради което отхвърля жалбата.

Крайният извод на съда е правилен.

V. По съществото на спора:

Касаторът твърди, че обжалваното решение страда и от трите, визирани в чл. 209, т. 3 АПК, порока. Излага доводи в подкрепа на всеки от твърдяните пороци. Доводите на касатора досежно пороците нарушение на материалния закон и необоснованост, мотивите на съда и възраженията на ответника налагат проверката за съответствие с материалния закон и за обоснованост на съдебното решение да бъде извършена едновременно.

1. По твърдението за съществено нарушение на съдопроизводствените правила:

Касаторът твърди, че обжалваното решение е постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Доводите, които излага в подкрепа на този твърдян порок са необсъждане от съда на сочени от касатора факти, обстоятелства и аргументи - подадени от него сигнали за инциденти, и нарушение на чл. 9, ал. 3 АПК.

Според касатора съдът не е обсъдил сочени от него факти, обстоятелства и аргументи касаещи подадени от него сигнали до полицейските органи, които счита, че обосновават основателна причина за исканото разрешително за притежаване на оръжие. Безспорно е, че съдът следва да обсъди доказателствата по делото и доводите на страните. Съгласно чл. 172а, ал. 2 АПК в мотивите на съдебното решение съдът излага становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи.

Видно от мотивите на обжалваното решение съдът е установил фактите по делото и е изложил мотиви кои от тях цени и защото. Наред с това следва да се посочи, че сочените от касатора сигнали до полицейските органи - тези от 04 и 05.04.2016 г., са надлежно отразени в оспорения акт и в потвърдителното решение. С оглед на това те, от една страна, са взети предвид от административния орган, а от друга, са отчетени и от съда при преценка на обосноваността на акта. Факта, че изрично не са посочени подадените сигнали не обосновава извод за необсъждането им от съда, тъй като съдът е обсъдил мотивите на оспорения акт, в които е инкорпорирана значителна част от съдържанието на възражението му от 03.05.2016 г. Последното от своя страна възпроизвежда сигналите от 04. и 05.04.2016 г. Следователно, при преценката си за обосноваността на основателната причина по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ съдът е обсъдил фактите и доводите на касатора, обективирани във възражението му от 03.05.2016 г. и съдържащи информация за сигналите му от 04. и 05.04.2016 г.

Обстоятелството, че изводът на съда, направен въз основа на тези факти, не съответства на разбирането на касатора за доказаността на основателната причина за придобиване на оръжие не обосновава соченото от касатора съществено нарушение на съдопроизводствените правила.

Другият довод на касатора е свързан със задължението на съда по чл. 9, ал. 3 АПК.

Безспорно е, че разпоредбата на чл. 9, ал. 3 АПК, както и тази на чл. 171, ал. 4 АПК, която е пряко приложима в първоинстанционното съдебно производство, са правни норми - проява на принципа на служебното начало в съдебното административно производство, които гарантират разкриването на истината и по този начин се явяват инструмент за изпълнение на конституционното задължение на съда по чл. 121, ал. 2 от Конституцията. Поради тази значимост на разпоредбата, по принцип, нейното нарушение се приема от съдебната практика за съществено. Но за да е основание за отмяна на съдебно решение трябва не само нарушената разпоредба да е съществена, но трябва и конкретното нарушение да е съществено за предмета на делото и най-вече това нарушение да е доказано.

Тогава, когато касаторът твърди нарушение на чл. 9, ал. 3 АПК, съответно на чл. 171, ал. 4 АПК, той трябва с касационната жалба да представи това доказателство, което твърди, че съдът не му е указал, но ако беше му указал той би го представил. Именно за тази хипотеза е разпоредбата на чл. 219, ал. 1 АПК.

Какво показват фактите по делото?

Първо, касаторът не сочи кои доказателства съдът не му е указал, че трябва да представи, но които ако беше му указал щеше да представи и те биха имали значение за изхода на делото.

Второ. С касационната жалба касаторът представя освен сигналите си от 04. и 05.04.2016 г. и подадени от него сигнали до Софийска районна прокуратура от 04.07.2016 г.; сведения до Четвърто районно управление от 11.04.2016 г., 15.04.2016 г., 08.07.2016 г.; заявление до директора на Столичната дирекция на вътрешните работи от 27.02.2017 г.; удостоверение № 363 от 18.04.2017 г., издадено от Клиника по психиатрия на Университетска многопрофилна болница за активно лечение "Александровска".

Заявлението до директора на Столичната дирекция на вътрешните работи от 27.02.2017 г. и удостоверението от Клиниката по психиатрия от 18.04.2017 г. са документи, съставени след издаване на оспорения отказ - 29.07.2016 г. Тези документи не са били част от административната преписка, съдът не може да знае за тяхното съществуване и най-важното - те са ирелевантни за законосъобразността на оспорения отказ. Вторият документ е съставен дори след приключване на устните състезания в първоинстанционното съдебно производство - 15.03.2017 г. Следователно, досежно този документ съдът по никакъв начин не би могъл да укаже представянето му и с оглед на това да наруши чл. 9, ал. 3 АПК.

Вярно е, че съгласно чл. 142, ал. 2 АПК установяването на нови факти от значение за делото след издаване на акта се преценява към момента на приключване на устните състезания. Но по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК факти от значение за делото могат да бъдат само тези, които са настъпили след издаването на акта и които с обратна сила променят правното значение или отменят съществуването на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. Това могат да бъдат правни норми, на които законодателят е придал обратно действие и те регулират по друг начин определен факт, или съдебно решение, което с обратна сила отменя акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт, или отрича с обратна сила факт, на който органът се основава, за да постанови акта си, или акт, който е фактическо или правно основание за издаване на оспорения акт е отменен или оттеглен от издалия го орган.

Видно е, че соченият от касатора факт - заявление до директора на Столичната дирекция на вътрешните работи, не е попада в нито една от възможните категории релевантни по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК факти, поради което е ирелевантен за законосъобразността на оспорената заповед.

Що се отнася до сведенията от 11.04.2016 г., 15.04.2016 г., 08.07.2016 г. до Четвърто районно управление и от 04.07.2016 г. до Софийска районна прокуратура, първо, те не са част от административната преписка. Второ, съдът няма от къде да знае за тяхното съществуване. И трето, именно на касатора е доказателствената тежест с оглед на чл. 154, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 АПК да докаже - пълно и главно, фактите, на които основава своите искания и възражения.

И трето. При преценка на задължението на съда по чл. 9, ал. 3 АПК, респективно чл. 171, ал. 4 АПК, следва да се отчита и характера на административното производство, в резултат на което е постановен оспореният акт. В хипотеза като настоящата, когато едно лице сезира административния орган с искане за издаване на разрешение за извършване на определена дейност именно на това лице е задължението да докаже на органа релевантните факти и обстоятелства. Тогава, когато органът е постановил отказ, на лицето е доказателствената тежест в съда да докаже - пълно и главно, наличието на предпоставките за исканото разрешение - чл. 170, ал. 2 АПК. Съдът не може да знае притежава ли касаторът доказателства за наличие на основателната причина по чл. 58, ал. 10 ЗОБВВПИ към датата на приключване на устните състезания, а и не това е предмет на съдебното производство. Предмет на съдебното производство е законосъобразността на административния акт, т. е. доказаността на основателната причина към датата на издаване на акта.

Видно от изложеното доводите на касатора за допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила са неоснователни. В хода на съдебното производство съдът не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила.

1. По съответствието на съдебното решение с материалния закон и неговата обоснованост:

Касаторът твърди, че фактическите изводи на съда са необосновани - несъответстват на фактите по делото, както и че съдът не отчел допуснатото от органа нарушение на чл. 9, ал. 2, чл. 36, ал. 1 и 4, чл. 37 АПК.

а) По твърдяното нарушение на чл. 9, ал. 2, чл. 36, ал. 1 и 2 и чл. 37 АПК:

Съгласно чл. 9, ал. 2 АПК административният орган е длъжен да събере всички необходими доказателства и когато няма искане от заинтересованите лица. Член 36, ал. 1 и 2 АПК разпределят тежестта на доказване, а чл. 37 АПК регламентира относимостта на доказателствата.

За да се прецени допуснати ли са от органа твърдяните от касатора нарушения е необходимо да се посочи следното:

Разрешението за придобиване на огнестрелно оръжие по своята правна същност е облагоприятстващ административен акт, който органът издава при наличие на установените в закона предпоставки. В чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ законодателят е регламентирал материалноправните изисквания, при наличието на които органът по чл. 83, ал. 5 ЗОБВВПИ е длъжен да откаже издаване на разрешение за придобиване на огнестрелно оръжие. Изискванията са два вида - свързани с личността на заявителя (т. 1 - 9 на чл. 58, ал. 1) и свързани с целта, за която се иска разрешението (т. 10).

Освен материалноправните изисквания, при наличието на които органът издава разрешение, законодателят, с оглед на правния субект, който иска издаване на разрешение и с оглед на целта, за която се иска издаване на разрешението, е регламентирал изрично и съдържанието на заявлението, което лицата следва да подадат, както и необходимите документи, които следва да бъдат приложени към него, - чл. 76, ал. 3, 4, 5, 6 и 7, чл. 77, чл. 78, ал. 1 и 2, чл. 78а ЗОБВВПИ.

Следователно, от една страна, законодателят е формулирал изрично материалноправни изисквания за издаване на разрешение за придобиване на оръжие, а от друга страна, е регламентирал документите, които заявителят трябва да представи, за да може органът да прецени наличието или липсата на материалноправните пречки.

Освен че е регламентирал материалноправните изисквания, съдържанието на заявлението и необходимите приложения законодателят е регламентирал и самото производство по издаване на разрешение. Наличието на специално регламентирано производство поставя въпроса доколко приложими са общите разпоредби на Административнопроцесуалния кодекс с оглед на разпоредбата на чл. 22, т. 1 АПК. Това изисква да се установи какво точно е регламентирал законодателят и с оглед на това какво от общата регламентация на Административнопроцесуалния кодекс намира приложение.

Безспорно е, че сочените от касатора разпоредби създават задължения за органа, но въпросът по делото е за кои факти и обстоятелства законът създава сочените задължения за органа? Или казано по друг начин - какво е разпределението на доказателствената тежест в производството по издаване на разрешително за оръжие?

С оглед на чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ органът е длъжен при констатиране на непълноти и/или несъответствия с изискванията на закона да уведоми заявителя и да му даде възможност да ги отстрани. Разпоредбата представлява изрично правило в производството по издаване на разрешително и е проявление именно на облагодетелстващия характер на акта, който се иска да бъде издаден. Разпоредбата сочи кога и какво органът е длъжен да укаже на заявителя. Той трябва да му укаже, че представените документи са непълни или несъответни на изискванията, т. е. че липсват изискуеми от закона документи или че представените не отговарят на изискванията. Например, че липсва документ посочен в чл. 76, ал. 4 ЗОБВВПИ или в някоя от другите разпоредби, или че за някой от посочените в чл. 58, ал. 1 ЗОБВВПИ факти не е представено доказателство или че представеното не съответства на изисквания.

Освен задължението да укаже липсата или несъответствието на изискуем документ законодателят изрично е регламентирал и кои релевантни факти органът установя сам, т. е. за кои факти той събира служебно доказателства по смисъла на чл. 36, ал. 1 АПК. Съгласно чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ органът служебно проверява обстоятелствата по чл. 58, ал. 1, т. 3, 6 и 7, както и дали срещу лицето има образувано досъдебно производство за умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят изрично е разпределил задълженията по събиране на доказателствата между органа и заявителя.

Следователно, органът е длъжен, ако при извършената проверка за съответствието на заявлението и на приложените към него документи със законовите изисквания установи, че липсва изискуем документ, в т. ч. документ, изискван с оглед на правния статус на заявителя и на предмета на исканото разрешително, или че представен документ е непълен да уведоми заявителя и да му даде срок да отстрани нередовността на документа. Това негово задължение следва както пряко от чл. 83, ал. 2 ЗОБВВПИ, така и от разпоредбата на чл. 9, ал. 4 АПК, която задължава органа да осъществява процесуално съдействие на страните за законосъобразно и справедливо решаване на въпроса - предмет на административното производство. Органът е длъжен, също така, служебно да събере доказателства за посочените в чл. 83, ал. 4 ЗОБВВПИ обстоятелства. Тази разпоредба изключва приложимостта на чл. 36, ал. 1 АПК.

Как горното се отнася към предмета на спора?

От касационната жалба е видно, че касаторът има предвид несъбрани от органа доказателства за наличието на основателна причина за исканото разрешение. Но органът не може да знае кои са причините, които мотивират съответното лице да иска издаване на разрешително за оръжие. Това е въпрос на лична преценка и лично усещане, фактите за които съответното лице трябва да докаже пред компетентния орган, за да може органът да ги провери и въз основа на резултата от проверката да формира решението си.

Видно от заявлението, с което г-н Воуг е сезирал органа, той се е ограничил до общо посочване на заплаха от собственици на кучета, разхождани в парка, и до заплахи, изкази в интернет. Изключително общите и неподкрепени от конкретни доказателства мотиви не могат да обосноват задължение за органа да търси доказателства дали, как и в каква степен соченото в заявлението се е осъществило и наистина е породило обосновани основания за необходимост от самоотбрана.

Наред с това следва да се посочи, че оспореният отказ е постановен на две основания - по т. 4 и т. 10 на ал. 1 на чл. 58 ЗОБВВПИ.

За да приеме наличието на т. 4 органът се е позовал на влязло в сила съдебно решение. Влязлото в сила съдебно решение, каквото безспорно е Решение № 3482, е задължително за всички. В случая, със съдебно решение г-н Воуг е оправдан поради невъзможността да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си. Съдебното решение е от 27.04.2016 г., а съдебно-психиатричната експертиза е от 26.04.2016 г. Представеното от касатора в хода на административното производство удостоверение от Клиника по психиатрия е от 17.09.2015 г. Освен това то не удостоверява, че г-н Воуг не страда от психично разстройство, а че не се води на отчет в тази клиника и че няма данни за оказвана му помощ в тази клиника. Така събраните по административната преписка доказателства са дали достатъчно основание на органа да откаже издаването на исканото разрешително. Наличието на пречката по чл. 58, ал. 1, т. 4 ЗОБВВПИ прави ненужно обсъждането на въпроса налице ли е основателна причина по смисъла на т. 10.

Следва да се посочи, че ако касаторът счита пречката по т. 4 за отстранена - с оглед на представеното с касационната жалба удостоверение от същата клиника с дата 18.04.2017 г., няма никаква пречка да отправи ново искане до органа за издаване на разрешително. Право на органа е да прецени доколко така представените удостоверения доказват искания от закона факт.

Видно от изложеното съдът правилно е приел, че в хода на административното производство органът не е допуснал нарушения на административнопроизводствените правила.

б) по несъответствието на фактическите изводи на съда на фактите по делото:

Касаторът твърди, че съдът направил несъответен на доказателствата по делото извод като е приел, че по делото е приложена съдебно-психиатрична експертиза относно него.

Видно от приложената по делото съдебно-психиатрична експертиза същата е изготвена на лицето А. В., съгласно определение на съда по административнонаказателно дело № 6157/2016 г. и посоченото на първата страница на експертизата. Вярно е, че на последната страница на експертизата името на г-н Воуг е вписано като Александър, а не Алекс, но съдебното решение, въз основа на което г-н А. В. е оправдан, се позовава точно на тази експертиза. Ако г-н Воуг счита, че представената по административнонаказателно дело № 6157/2016 г. експертиза не касае него, а друго лице, то очевидно са налице основания за възобновяване на административнонаказателното производство по реда на чл. 70 от Закона за административните нарушения и наказания.

С оглед на горното доводът на касатора за несъответствие на фактическите изводи на съда на фактите по делото е неоснователен.

Видно от изложеното обжалваното решение е правилно. Постановено е при спазване на съдопроизводствените правила. Съдът правилно е установил релевантните за предмета на спора факти и въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон. Поради това решението му като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед на изхода от спора, направено от ответника искане и на основание чл. 143, ал. 4 АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Върховния административен съд съдът следва да осъди г-н Воуг да заплати на Столичната дирекция на вътрешните работи - юридическото лице, в чиято структура е органът - ответник, направените по делото разноски. Същите, видно от доказателства по делото, са за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 100,00 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ във вр. с чл. 144 АПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд