Решение № 156 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2010 г.

Решение № 156 от 7.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11392/2010 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалбата на Цонка Лилянова Заркова от гр. Кърджали, срещу заповед № РД-46-169/13.07.2010 г. на министъра на земеделието и храните, с която е отказано право на обезщетение по чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ на наследниците на Ташина Скерлева за земеделски земи послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция, обн. ДВ, бр. 87/1964 г. Наведени са доводи за незаконосъобразност на заповедта, като постановена при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на приложимия материален закон, поради което се претендира отмяната й. Твърди се идентичност на Ташина Скерлева, родена на хх.хх.хххх г. съгласно "декларация за изселване" и лицето Ташина Лилянова, родено през 1ххх г., като чийто наследник се легитимира жалбоподателката в настоящото производство с приложеното към административната преписка удостоверение за наследници. Ответникът - министърът на земеделието и храните, редовно призован, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Ана Цонева, в писмен вид изразява становище за неоснователност на подадената жалба. Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 149, ал. 1 АПК от надлежна страна, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваната заповед, министърът на земеделието и храните е отказал на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, признаване на правото на обезщетение на наследниците на бежанец, по заявление вх. № 94-709/8.02.2008 г. на Цонка Лилянова Заркова, подадено чрез пълномощник Янка Георгиева Анадолиева. Изложени са мотиви, че представените архивни документи на името на Ташина Скерлева, родена на хх.хх.хххх г., от досие № 6877, АЕ 146, опис № 12, фонд 719к на ЦДА, не установяват правото на обезщетяване по горепосочения ред на наследниците на Ташина Лилянова /в кръга на които попада жалбоподателката в настоящото производство/. Видно от представените удостоверение за наследници № 328/29.06.2009 г. и акт за смърт, наследодателката на заявителката е родена не през хххх г., а през хххх г., и е починала на хх.хх.хххх г., което обстоятелство изключва възможността да е участвала шест месеца по-късно при изготвянето на "декларацията за изселване" от 6.07.1928 г. и подаването й ведно с останалите приложени към преписката архивни документи от същата дата по реда на Правилника за взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства. Актът е издаден от компетентен орган, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимия материален закон и неговата цел. Със заявление вх. № 94-709/08.02.2008 г. подадено от Цонка Лилянова Заркова, чрез пълномощника й Янка Анадолиева, е поискано обезщетяване по реда на чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, за имоти на бежанката Ташина Скерлева, изселила се от с. Караач през периода 1913 г. - 1928 г. Със заявлението са представени архивни документи - "молба за ликвидиране от бежанец или изселен" и "свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец" от 6.07.1928 г., и "декларация за изселване" от същата дата, обективираща подписан списък на недвижими имоти, както и датата на раждане на декларатора - 20.07.1878 г. Документите носят заверка-печат от Централен държавен архив, досие № 6877, архивна единица 146, опис 12 на архивен фонд № 719к. Със заявлението са представени и удостоверение за наследници и акт за смърт за лицето Ташина Лилянова - наследодателка на жалбоподателката по делото, по данни от които същата е родена през 1ххх г. и е починала на хх.хх.хххх г. - т. е. преди изготвянето и подаването на гореописаните архивни документи. Поради това, че не се установява идентичността на наследодателката на заявителката, с подателката на декларацията за изселване и молбата за ликвидиране от 6.07.1928 г., по протокол № 94/1.06.2010 г. на комисията по чл. 19, ал. 3 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи е предложено постановяването на отказ по искането за обезщетение, възприето от министъра на земеделието и храните с издадената от него заповед. Според чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ изселилите се през периода 1913 г. - 1928 г. български граждани, които не са получили облигации и не са били обезщетени по друг начин, се обезщетяват с поименни компенсационни бонове и/или със земя от държавния и общинския поземлен фонд. Лица, неполучили облигации по смисъла на този текст, съгласно легалното определение по § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, са българските граждани, или техните наследници, чиито имоти са посочени като неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к "Българо-гръцка смесена комисия по Спогодбата Моллов - Кафандарис" на Централния държавен архив. Лицата, чиито имоти не фигурират в посочения опис, се считат за получили облигации и нямат право на обезщетение. В разпоредбата на § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, наред с посоченото изискване са визирани още три кумулативно дадени предпоставки, а именно: имотите да не са оценени и ликвидирани по спогодбата "Моллов - Кафандарис"; да не са били прехвърлени от собствениците им и да не са били стопанисвани, владени или управлявани от тях или техни пълномощници до сключването на спогодбата /ДВ, бр. 87/1964 г./; да са били изоставени от правоимащите, поради каквато и да е причина на гръцка територия. В случая независимо от обстоятелството, че представените с административната преписка документи са заверени именно по опис № 12, архивен фонд 719к на Централен държавен архив, съдът приема, че не е изпълнено първото от посочените по-горе изисквания. Представените с административната преписка доказателства не установяват, че приложените архивни единици са подадени именно от Ташина Лилянова - наследодателка на заявителката, която по данни от представените в изпълнение на изискването по чл. 19а, ал. 2, т. 6 ППЗСПЗЗ, удостоверение за наследници и заверен препис от акт за смърт, е родена през 1ххх г. и е починала на хх.хх.хххх г. - шест месеца преди датата на подаване на архивните документи от 6.07.1928 г. В хода на настоящото съдебно производство жалбоподателката не представя доказателства, налагащи извод в обратен смисъл. В тази връзка следва да се отбележи, че направената от административния орган, обоснована констатация, относно невъзможността документите приложени към заявлението да са подадени от починалата вече наследодателка на жалбоподателката, не е оборена с представеното в хода на съдебното производство, удостоверение изх. № 832 от 25.10.2012 г., издадено от старши експерт ГРАО при общинска администрация Свиленград, съгласно което "Ташина Лилянова" и "Ташина Скерлева" са различни имена на едно и също лице, починало на хх.хх.хххх г. в гр. Свиленград. Последното не установява идентичността на това лице, с подателката на представените с преписката, архивни "молба за ликвидиране от бежанец или изселен", "свидетелство за етническо малцинство за изселен или бежанец" и "декларация за изселване" от 6.07.1928 г. А след като по делото не е доказано, че именно наследодателката на жалбоподателката е притежавала неликвидирани имоти по опис № 12 на архивен фонд 719к, послужили за погасяване на държавен дълг съгласно Спогодбата за уреждане на висящите финансови въпроси и развитие на икономическото сътрудничество между Народна Република България и Кралство Гърция /обн. ДВ, бр. 87/1964 г./, то правилно административният орган е приел за неоснователно искането за обезщетяване по чл. 10в, ал. 1, т. 2 ЗСПЗЗ, по заявлението на Цонка Заркова от 08.02.2008 г. По изложените съображения настоящият състав приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, а жалбата срещу него, като недоказана и неоснователна, следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предложение последно АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,