Решение № 305 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 432/2012 г.

Решение № 305 от 27.09.2012 г. на ВКС по гр. д. № 432/2012 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Теодора Гроздева Производството е по реда на чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба на М. Л. М. за отмяна на влязло в сила решение от 19.08.2010 г. на Софийския градски съд, въззивно отделение, IV-Б състав, постановено по гр. д. № 3277 от 2009 г., с което е потвърдено решение от 10.12.2008 г. по гр. д. № 13345 от 2008 г. на Софийския районен съд, 62 състав за допускане на делба на недвижим имот между молителя М. Л. М., П. П. Б. - Д. и И. Х. Д. Към молбата за отмяна като нови доказателства са представени удостоверения за семейно положение и членове на семейството на И. Х. Д. и на П. П. Б. - Д. № 000869 и 000870 от 19.03.2012 г., издадени от СО-район Л. В писмен отговор от 04.04.2012 г. и в открито съдебно заседание пълномощникът на ответниците по молбата И. Х. Д. и П. П. Б. - Д. оспорва същата като недопустима и неоснователна. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, счита следното: Съгласно разпоредбата на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, основание за отмяна на влязло в сила съдебно решение са само онези нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Тоест, за да се допусне отмяна, е необходимо обстоятелствата или доказателствата да са съществували към момента на разглеждане на делото, но да не са били известни на страната по обективни причини или да са й били известни, но въпреки положените усилия страната да не е могла да се снабди с тях своевременно преди приключване на съдебното дирене по делото. В разглеждания случай представените от молителя нови доказателства не могат да послужат като основание за отмяна на влязлото в сила решение за допускане на делбата, тъй като удостоверяват обстоятелство /че ответниците по молбата за отмяна И. Д. и П. Д. са били съпрузи към 2006 г. - момента на придобиване на идеалните части от имота- предмет на делбата по гр. д. № 13345 от 2008 г. на Софийския районен съд, 62 състав /, което е било известно на молителя М. М. още преди приключването на съдебното дирене по делото с определението на въззивния съд от 29.03.2010 г.: Видно от отговора на исковата молба, на 24.09.2008 г. М. М. вече е бил получил препис от исковата молба и доказателствата към нея, между които е и нотариален акт № 149 от 2006 г., в който ответниците по молбата И. Д. и П. Д. фигурират като съпрузи. Освен това, на 12.10.2009 г. пълномощникът на молителя М. М. е присъствал в съдебно заседание, в което са били разписани свидетелите И. П. и Р. М., които са заявили, че 1/2 ид. ч. от делбения имот е бил подарен от К. М. на семейство Д. Тоест, най-късно към този момент молителят М. М. е узнал, че ответниците са били съпрузи още към 2006 г. До приключване на делото никоя от страните не е поискала да й бъде дадена възможност да представи доказателства за семейното положение на Д. към 2006 г., а и не се твърди от молителя, че въпреки положените от него усилия не е могъл да се снабди своевременно с доказателство за семейното състояние на ответниците. Поради това не е налице основанието на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК за отмяна на влязлото в сила решение на съда за допускате на делбата, с оглед на което молбата за отмяна следва да бъде оставена без уважение. Предвид изхода на делото и на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78 от ГПК молителят дължи и следва да бъде осъден да заплати на ответниците направените от тях разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 600 лв. Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия