Решение № 4057 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5339/2019 г.

Решение № 4057 от 13.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5339/2019 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК). Образувано е по подадена касационна жалба от К. Р., чрез упълномощен адвокат, срещу Решение № 575 от 29.03.2019 г., постановено по адм. д. № 2981 по описа на Административен съд – Б. за 2018 г. С него е отхвърлен предявения от настоящият касационен жалбоподател иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за сумата в размер на общо 300 лв., представляваща обезвреда за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея, считано 11.10.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща сторени деловодни разноски по производството по обжалване на НП – адвокатско възнаграждение. С обжалваното решение касатора е осъден да заплати разноски по производството по ЗОДОВ в размер на 100 лева на ОД на МВР. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение неправилно. Излагат се подробни съображения за наличие на предпоставки за осъждане по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, тъй като действително НП не е отменено, но същото е изменено. Административният орган е постановил по -тежко наказание и друга по-тежка квалификация. Фактите по делото са ясни - допуснато е нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като с налагането на по-висока санкция и по-тежка квалификация, всъщност е предизвикан и съдебния спор предмет на делото. Счита още, че и второто основание за отхвърляне на иска с оглед непредставяне на третия екзепляр на договора за правна помощ, е необоснован извод на съда, тъй като липсата му не може да доведе до недоказаност на исковата претенция, както е приел първоинстанционния съд. Моли се за отмяната на обжалваното съдебно решение и уважаване на предявената искова претенция. В съдебното заседание пред настоящия съд, касационният жалбоподател се представлява от адвокат и представя писмена защита. Ответникът – Областна дирекция на МВР - Б., не се представлява и не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита касационната жалба за неоснователна, тъй като НП не е отменено, а е изменено, по същество е налице допуснато нарушение от страна на касатора и той не може да черпи права от неправомерното си поведение. Следва да се приеме, че разходът е направен от касатора по обжалване на НП, което е издадено в хода на законосъобразно водено административно- наказателно производство и вреди липсват. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Административен съд - Б. е разгледал предявения от настоящия касатор по касация иск срещу ОД на МВР гр. Б. с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, с който е поискано да му бъде заплатено обезщетение в размер на 300 лв. за претърпени имуществени вреди, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение във връзка с водене на нахд № 1323/2018 г. по описа на Районен съд – Б. за изменено на Наказателно постановление (НП) № 17-0769-007175 от 16.02.2018 г., издадено от началник група в сектор "Пътна полиция " при ОД на МВР - Б.. П. са и разноските по воденето на делото по ЗОДОВ пред административния съд. Установено е от първоинстанционния съд, че с Решение № 784 от 11.06.2018 г., постановено по нахд № 1323 по описа на Районен съд – Б. за 2018 г. е изменено НП № 17-0769-007175 от 16.02.2018 г., издадено от началник група сектор "Пътна полиция " към ОД на МВР Б., като деянието е преквалифицирано в по-леко нарушение по чл. 182, ал. 1, т. 6 от ЗДвП и е намалена глобата на 700 лева от определените първоначално 1400 лева. Решението на районния съд е оставено в сила с Решение № 1761 от 11.10.2018 г. постановено по адм. д. № 1851/2018 г. на АС - Б.. В съдебните производства пред районния съд -Б., К. Р. бил защитаван и представляван от процесуален представител – адвокат съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие и пълномощно съответно от 08.05.2018 г. (л. 31 от делото на РС). Съгласно уговореното в този договор на адвоката е заплатено възнаграждение в размер на 300 лв., като е посочено, че са платени в брой. В касационното производство не са установени направени разноски от касатора, поради което и искът е предявен в размер на 300 лева. При така установеното от фактическа страна, първоинстанционният съд приел предявения от ответника иск за допустим, а по същество – за неоснователен. Изложил е подробни съображения за липсата на първата предпоставки за ангажиране отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ на ОД на МВР - Б. в спорната хипотеза, тъй като не е налице отменен административен акт, а изменен такъв. Приел е, че в решението на РС е прието, че правилно е ангажирана административнонаказателната отговорност на Радев, тъй като деянието е извършено от него, но съдът е преквалифицирал нарушението, намалил е глобата и потвърдил НП в частта относно наложеното наказание лишаване от право на управление на МПС. О. извод, който е направил първоинстнационния съд, е че в този смисъл не би могло да се приеме, че е налице незаконосъобразен административен акт отменен по съответния ред, за да се ангажира отговорността по ЗОДОВ на ОД на МВР - Б.. З. неоснователна съдът приел и претенцията за лихва, така както е заявена с исковата молба, както и искането за присъждане на деловодните разноски. Второто основание за отхвърляне на иска съдът е приел в неизпълнение на указанията за представяне на трети екзепляр от договора за правна помощ и защита приложен по делото на РС - Б.. В този смисъл е постановил обжалваното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният от К. Р. иск за заплащане на обезщетение за вреди във връзка с измененото НП намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ включва отменен по надлежния ред акт, реално причинена вреда, произтичаща от него, както и наличието на пряка и непосредствена причинна връзка между незаконосъобразния акт и настъпилата вреда. Доколкото е установено от първоинстанционния съд наличието на изменено с влязло в сила съдебно решение НП, неправилно е прието от него, че не е налице първата предпоставка за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. С Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, постановено по тълкувателно дело № 2 по описа на този съд за 2016 г. е прието, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Като не се е съобразил с цитираното тълкувателно решение, първоинстанционният съд е постановил обжалваното решение в нарушение на материалния закон. Видно от приобщените по делото доказателства, а именно приложеното на л. 31 от делото пред РС- Б., пълномощно и договор за правна помощ и защита, безпорно се установява реално заплащане в брой на претендираната от касатора сума в размер на 300 лв. на адв. Каров. Съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие от 08.05.2018 г. платената сума е в размер на 300 лв., и съдът необосновано е приел, че претенцията направена в исковото производство, която е в размер на 300 лева е недоказана поради непредставяне на трети екземпляр от договора № 0000068990. Освен това процесуалното представителство е реално осъществено от адв. Каров при подаването на жалбата срещу НП до РС –Б. и в съдебното заседания видно от протокола по делото на РС - Б.. П. установеното по делото, че е изплатено адвокатско възнаграждение в производствата по обжалването и изменението на НП на процесуалния представител на ищеца, който реално е осъществил защитата в хода на съдебното производство пред Районен съд – Б., неправилно и необосновано първоинстанционният съд е направил извод, че предявеният иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ се явява неоснователен и недоказан до претендирания размер от 300 лв. Размерът на обезщетението за вреди е доказан и те се явяват пряка и непосредствена последица от измененото като незаконосъобразно в тази му част НП, предвид приетото с цитираното по–горе тълкувателно решение от 2017 г. и установените по делото факти. Заплатените суми за производството пред РС се явяват имуществена вреда за него в причинна връзка с измененото НП с оглед вида и тежестта на административнонаказателното обвинение, наложеното наказание и осъществените труд и усилия на адвоката. Затова за общия размер от 300 лв. искът следва да се преценени като основателени доказан, както се посочи по-горе в мотивите. Ще следва да се присъдят и направените разноски за съдебното производство по ЗОДОВ в размер на 615 лева, които се установяват от приложения списък. Единствения спорен въпрос по делото, който е поддържан от ОД на МВР в хода на първоинстанционното производство е липсата на отменен акт, тъй като в случая НП е изменено. Според първоинстанционния съд не е налице първата предпоставка на иска по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Тези доводи, не се споделят. Вярно е, че съгласно чл. 204, ал. 1 от АПК, иск може да се предяви след отмяната на административния акт по съответния ред. В процесния случай неправилно АС Б. е приел, че при изменено наказателно постановление по съдебен ред, не е налице условието по чл. 204, ал. 1 от АПК, което поставя въпроса за допустимост на исковата претенция(въпреки, че съдът е разгледал производството, като допустимо поради наличие на изменено НП). Разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК не сочи изрично, дали изисква за допустимост на исковото производство единствено наличието на отменени административни актове, но не и такива, които са частично отменени или изменени административни актове и наказателни постановения. Безспорно тези актове в една част са признати по съответния ред за незаконосъобразни и отменени, в съответната част или изменени, какъвто е конкретния случай. Следователно, ако разпоредбата на чл. 204, ал. 1 от АПК се тълкува ограничително, в смисъл, че е допустима само искова претенция за вреди при цялостна отмяна на административен акт или наказателно постановление, би се стигнало до ограничаване на правото на иск с условия, които не са предвидени изрично в закона. Затова и правилно АС -Б. е приел, че исковата претенция е допустима при изменено наказателно постановление. При тълкуване на чл. 204, ал. 1 от АПК следва да се приеме, че наличието на изменено наказателно постановление по съответния ред осъществява условието за допустимост на искова претенция за вреди от незаконосъобразно наказателно постановление. И това е така, тъй като ако административния орган бе определил правилно квалификацията и размера на наказанието би могло и да не се стигне до съдебното производсдтво. Затова и исковото производство по ЗОДОВ не е безпорно, то се подчинява на изискванията на ГПК, като претендираната вреда следва да се докаже както по основание така и по размер. В този смисъл е и съдебната практика по адм. д. № 6256/2017 г. по адм. дело № 5312/2016 г. по описа на Върховен административен съд. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение