Решение № 289 от 8.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1564/2011 г.

Решение № 289 от 8.06.2011 г. на ВКС по н. д. № 1564/2011 г., I н. о., НК, докладчик съдията Ружена Керанова Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 420, ал. 1 във вр. с чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на главния прокурор на Република България за възобновяване на ВНЧД № 592/2010 г. по описа на Окръжен съд - Кюстендил и отмяна на постановеното по него определение от 24.02.2011 г., с което е оставено без уважение предложението на Районна прокуратура - Дупница за прилагане на чл. 68, ал. 1 от НК по отношение на осъденото лице К. В. Л.. В искането за възобновяване се твърди, че при постановяване на определението е допуснато нарушение на закона, предвид отмяната на приложението на чл. 68 от НК. В съдебното заседание искането за възобновяване се поддържа от представител на Върховната касационна прокуратура. Осъденият К. В. Л., лично и чрез процесуален представител поддържат становище за неоснователност на искането за възобновяване. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди данните по делото и извърши проверка по изложените в искането оплаквания, за да се произнесе, взе предвид следното: I. С определение от 18.11.2010 г., постановено по ЧНД № 1290/2010 г. от Районен съд - Дупница, по реда на чл. 306 от НПК е било приведено в изпълнение на основание чл. 68, ал. 1 от НК отложеното условно наказание, определено на осъдения Л. с влязла в сила присъда по НОХД № 149/1990 г. на Районен съд - Кюстендил. По жалба на осъдения Л. е постановено сега атакуваното определение, с което е отменено приложението на чл. 68, ал. 1 от НК и е оставено без уважение предложението на Районна прокуратура - Дупница, основано на чл. 68, ал. 1 от НК. Определението като неподлежащо на касационен контрол е влязло в сила. II. Искането за възобновяване на делото е допустимо и е основателно. От данните по делото се установява, че Л. е осъден с влязла в сила на 6.11.1990 г. присъда, постановена по НОХД № 149/1990 г. от Районен съд - Кюстендил, с която за извършено престъпление по чл. 255, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4 от НК му е наложено наказание две години лишаване от свобода, изпълнението на което е отложено за срок от три години. С присъда, влязла в законна сила на 12.05.2009 г., постановена по НОХД № 475/1993 г. от Районен съд - Дупница, осъденият Л. е бил признат за виновен и осъден за извършено на 14.05.1992 г. престъпление по чл. 152, ал. 3, т. 1 във вр. с ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 20, ал. 2 от НК и му е наложено наказание три години лишаване от свобода. Деянието, за което осъденият Л. е признат за виновен по второто дело е извършено в изпитателния срок, определен му с присъдата по първото дело. Тази констатация е направена и от окръжния съд, но същият е приел неприложимост на разпоредбата на чл. 68, ал. 1 от НК. Съображенията за това решение са следните: Първо, "началният момент на давността за изпълнение на наказанието лишаване от свобода е регламентиран от чл. 82, ал. 2 от НК и съгласно тази норма за отложеното изпълнение на наказанието по чл. 66 от НК тя започва да тече от влизане на присъдата в сила или от определението по чл. 68 от НК. Присъдата по НОХД № 149/1990 г. е влязла в сила на 06.11.1990 г., а предложението на ДРП за прилагане на чл. 68 от НК е от 21.09.2010 г., като присъдата по НОХД № 475/93 г. не е била протестирана от прокурора заради неприложението на чл. 68 от НК". И второ, "че освен давностния срок по чл. 82, ал. 1, т. 3 от НК е изтекла и абсолютната давност по чл. 82, ал. 4 от НК за изпълнение на наказанието, считано от влизане на присъдата в сила - 06.11.1990 г. Или към момента на влизане в сила на присъдата по НОХД № 475/1993 г. - 12.05.2009 г., изпълнението на наказанието по НОХД № 149/1990 г. е било погасено по давност". Изложените съображения са напълно некореспондиращи със съдържанието на чл. 82, ал. 2, пр. 2 от НК. Началният момент на срока на давността за изпълнение на наказанието (т. нар. "изпълнителска давност"), определен в посочената норма, започва да тече от момента когато наложеното наказание е изпълнимо - по силата на ефективно налагащата го присъда (чл. 82, ал. 2, пр. 1 от НК) или впоследствие при условията на чл. 68 от НК, когато с друг акт (присъда или определение) е постановено отложеното наказание да се изтърпи - чл. 82, ал. 2, пр. 2 от НК. Това означава, че когато с осъдителната присъда се налага ефективно наказание, срокът на давността за изпълнение започва да тече от влизането й в сила. А когато наказанието е било отложено по силата на чл. 66 от НК и с последващ съдебен акт е постановено наказанието да бъде изтърпяно, срокът на давността за изпълнение започва да тече след влизане в сила на този друг съдебен акт. Тоест, последният е актът, който придава изпълнимост на наложеното наказание и именно влизането му в сила е определящ за началния момент на изпълнителската давност, а не моментът на влизането в сила на присъдата, с която е определено условното наказание. Като е приел противното окръжният съд е допуснал нарушение на закона. Фактът, че с присъдата, постановена по НОХД № 475/1993 г., не е приложен чл. 68, ал. 1 от НК, респективно същата не е протестирана от прокурора в тази й част, е неотносим към решаването на поставения въпрос, защото приложението на чл. 68 от НК може да стане и в процедура по чл. 306 от НПК - виж, съобразителната част на ТР № 2/05 г. на ВКС, т. н. д. № 1/2005 г. на ОСНК. Предвид горните съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,