Решение № 8763 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2014 г.

Решение № 8763 от 25.06.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1248/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Р. Т., чрез пълномощник-адвокат Т. Я. - САК и съдебен адрес: гр. София, бул. Витоша № 1А, Търговски дом, ет. 1, кантора 125 срещу решение № 7740 от 9.12.2013 г., постановено по адм. дело № 7391/2013 г. на Административен съд - София-град. Релевират се неправилност и необоснованост на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът иска от съда да отмени решението и да уважи изцяло исковата му претенция, като му присъди обезщетение за неимуществени вреди в пълния претендиран размер. В съдебно заседание поддържа жалбата си, не представя нови доказателства. Ответникът по касационната жалба - Министерство на вътрешните работи оспорва жалбата чрез процесуален представител - юрисконсулт У., намира решението на АССГ за правилно и законосъобразно и иска от касационния съд да го остави в сила. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационна жалба. Намира решението за правилно, законосъобразно и обосновано, поради което следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите в жалбата и на представителя на прокуратурата и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания, както и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Решението е валидно и допустимо, постановено е в съответствие с материалния закон. Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното решение Административен съд - София-град е отхвърлил иска на Марин Рангелов Тодоров против Министерство на вътрешните работи, с който на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините /ЗОДОВ/ е претендирал обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева. Първостепенният съд е установил релевантните обстоятелства и е изложил фактическа обстановка, изцяло подкрепена от събраните по делото доказателства. Установил е, че със Заповед № К-5813 от 8.06.2011 г. на министъра на вътрешните работи срещу ищеца, в качеството му на главен инспектор - началник на сектор "Пътна полиция" към ОДМВР - Пазарджик е образувано дисциплинарно производство и на основание чл. 234, ал. 1, т. 2 от ЗМВР Тодоров е отстранен от заеманата от него длъжност. Този факт е бил съобщен в няколко медийни издания - вестниците "Акцент" и "Днес", както и в сайтовете "Блиц" и "Дарик". Доказателства във връзка с твърденията на ищеца за предоставено интервю от министъра на вътрешните работи, от което са произтекли за него неимуществени вреди пред първостепенния съд не са представени. Дисциплинарното производство е прекратено със Заповед № К-10047 от 6.10.2011 г. и ищецът е възстановен на заеманата от него длъжност. Единият от разпитаните свидетели опосредено, чрез сина на ищеца твърди, че ищецът се чувствал неудобно, а другият - бивш негов съученик и колега твърди негативни емоции - унилост, притеснение във връзка с новината, че Т. е отстранен от длъжност. Въз основа на събраните доказателства и установените с тях фактически обстоятелства, АССГ е обосновал своите правни изводи и съображения подробно по отношение на всяко едно от твърденията в исковата молба. АССГ е достигнал до извод, че не са налице всички елементи от състава на обективната и безвиновна отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Освен първата предпоставка - отменен административен акт, ищецът не е установил и доказал твърдяните неправомерни действия на длъжностно лице, настъпването на конкретни вреди, както и връзката между тях. Правилно е установил, че не са установени фактически действия или бездействия на длъжностно лице, в изпълнение на нормативноопределено за него задължение - ТР № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по т. д. № 3/2004 г. Решението на АССГ е правилно, постановено е в съответствие с материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Решението е обосновано. Съдът е установил фактите и обстоятелствата по спора въз основа на събраните доказателства и подвеждайки ги през съответните правни норми е обосновал правните си изводи. Неоснователни са наведените с касационната жалба доводи за незаконосъобразност на контролираното решение, още повече, че по същността си те повтарят твърденията от исковата молба. Обосновано е прието от АССГ, че не са налице материалните предпоставки за ангажиране на имуществена отговорност по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, поради което предявеният иск е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен. Пред касационния съд не са представени нови писмени доказателства, които да обосноват различен извод за неоснователност на иска. Решението на Административен съд - София-град е правилно и законосъобразно и е обосновано. Не се установи наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да се остави в сила. На ответника следва да се заплатят съдебни разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на минималното адвокатско възнаграждение, което за административни дела, съгласно чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за дела по ЗМВР е в размер на 400 лева. При изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение