Решение № 10158 от 25.10.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8763/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от А. Ахмад, гражданин на Сомалия, подадена чрез процесуалния представител адвокат Т. Илиев, срещу решение 5154 от 31.07.2023 г., постановено от Административен съд - София град, I отделение, 69 състав, по адм. дело 6839/2023 г., с което е отхвърлена жалбата на касатора срещу заповед 5364з-2587/07.07.2023 г. на директора на Дирекция Миграция" - МВР, с която е продължено настаняването му в специален дом за временно настаняване на чужденци и е осъден да заплати на Дирекция Миграция МВР юрисконсултско възнаграждение. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Според касатора изложените в обжалваното решение мотиви се базират само на част от обстоятелствата по делото и на общо изложение на правни норми, поради което са изведени погрешни заключения, които не съответстват на установената фактическа обстановка. Счита, че изводът на съда за наличие на опасност от укриване на чужденеца е изграден единствено въз основа на обстоятелството, че същият не е влязъл в страната по законовия ред и няма заявен адрес на пребиваване, на който да бъде намерен. Според касационния жалбоподател неправилно първоинстанционният съд е мотивирал съдебния акт с наличие на предпоставките за първоначално настаняване в [заличен текст], а не с релевантните за неговото продължаване и не е съобразил, че от доказателствата, съдържащи се по делото е видно, че наложената принудителна мярка /ПАМ/ не може да се изпълни. Не бил съобразен и фактът, че административният орган не полага достатъчно активни действия за изпълнение на наложената ПАМ, а предприетите такива до момента са безрезултатни. На последно място твърди, че в обжалваното решение не са обсъдени релевираните в проведеното съдебно заседание доводи за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на процесната заповед. Претендира отмяна на обжалваното решение и произнасяне по същество, при което да бъде отменена оспорената заповед и да бъде постановено незабавното освобождаване на чужденеца. Ответникът директорът на Дирекция "Миграция" на Министерството на вътрешните работи /МВР/ оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт В. Чорбаджийски, който в проведеното съдебно заседание пледира за отхвърляне касационната жалба като неоснователна, за оставяне обжалваното решение в сила и прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата по делото, произнесъл се е по възраженията на страните и правилно е приложил материалния закон. Според участващия по делото прокурор в конкретния случай е налице основанието за прилагане на разпоредбата на чл. 44, ал. 8 от Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, тъй като от доказателствата по делото е безспорно установено, че А. Ахмад няма валиден документ за връщане в страната си по произход, не оказва съдействие на компетентните органи за организиране на извеждането му и отказва да се върне доброволно в Сомалия. Поддържа, че наред с това по отношение на чужденеца не са могли да бъдат наложени други достатъчно ефективни, но по-леки мерки, тъй като не е доказал наличието на средства за издръжка и трайно установени връзки със страната, поради което са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО, съответно решението на първоинстанционния съд като правилно следва да остане в сила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена в преклузивния срок, визиран в чл. 211 АПК от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение 5154 от 31.07.2023 г. е отхвърлена жалбата на А. Ахмад, гражданин на Сомалия, принудително настанен в специален дом за временно настаняване на чужденци /заличен текст/, срещу заповед 5364з-2587/07.07.2023 г. на директора на Дирекция Миграция" - МВР, с която е продължено настаняването му в [заличен текст], считано от 08.07.2023 г. до отпадане на пречките по изпълнението на наложената спрямо него ПАМ, но не по-късно от 08.01.2024 г. За да достигне до този резултат решаващият състав на АССГ е констатирал, че заповедта е издадена от компетентен орган, както и че при постановяването ѝ не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Счел е, че са изложени фактически и правни основания за нейното издаване, както и че процесната заповед съответства на материалния закон и целта му. Съдът е извършил анализ на относимата правна уредба и е преценил, че констатациите на органа обосновават извода, че са налице предпоставките за продължаване на процесното задържане, а именно че чужденецът може да се укрие поради липса на документи за самоличност, липса на постоянен адрес и обстоятелството, че е влязъл на територията на страната не по законовия ред. Освен това съдът е преценил за безспорно установено обстоятелството, че А. Ахмад категорично отказва да съдейства за издаването на валидни документи за самоличност, с които може да бъде изведен от страната. Според съда наложеното на основание чл. 39а, ал. 1, т. 2 и чл. 41, т. 4 ЗЧРБ Връщане до страната на произход не може да бъде осъществено поради липса на документ за пътуване, а други конкретни данни, сочещи наличието на опасност от укриване по смисъла на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ са посочените съответно в предложение с peг. 5364р-16275 от 07.07.2023 г. и докладна записка с peг. 5364р-4784/27.02.2023 г. Първостепенният съд е обсъдил невъзможността за прилагане на алтернативни обезпечителни мерки съгласно чл. 44, ал. 5 ЗЧРБ, съответно липсата на нарушение на чл.15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО във връзка с § 16 от Преамбюла ѝ. Обосновал е и липсата на допуснато съществено процесуално нарушение досежно извършения превод в рамките на административното производство от друг пребиваващ в [заличен текст] гражданин на Сомалия, който е бил преводач от езика сомали и като такъв е участвал в някои от беседите на жалбоподателя. В мотивите на обжалваното съдебно решение е аргументирана неоснователността на възражението, за изтичане на допустимия според Директива 2008/115 ЕО 18-месечен срок на задържането, който изтича на 08.01.2024 г. и в рамките на който могат да се предприемат действия по извеждане на лицето, каквито стъпки вече са предприети, при съобразяване на обстоятелството, че спрямо чуждия гражданин е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлена молбата му за международна закрила по Закона за убежището и бежанците /ЗУБ/. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Това е така, защото при установената по делото фактическа обстановка, първоинстанционният съд е достигнал до обоснован извод, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за законосъобразност. Неоснователни са твърденията на касатора, че оспорената заповед е издадена при неизяснена фактическа обстановка. В случая точно е констатирано, че оспореният акт е издаден на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ. Според разпоредбата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, в случаите, когато чужденецът, спрямо когото е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от същия закон, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да осигури изпълнението на предходна мярка, наложена по реда на чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ. В чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие." Въз основа на чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е формулирана национална легална дефиниция на понятието "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се изведе обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. На свой ред, нормата на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ, също посочена като основание за издаване на процесната заповед допуска, по изключение, когато лицето отказва да съдейства на компетентните органи или има забавяне при получаване на необходимите документи за връщане или експулсиране към датата на изтичане на разрешения срок на принудителното настаняване по ал. 6, директорът на дирекция "Миграция" да може да издаде заповед за продължаване на принудителното настаняване в специалния дом за срок не по-дълъг от допълнителни 12 месеца/според изр. трето на чл. 44, ал. 8 ЗЧРБ/. Поради това, за да е законосъобразна заповедта за прилагане на принудителната мярка по чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ е необходимо наличието на една от двете алтернативно предвидени предпоставки: липса на съдействие от страна на чуждия гражданин или забавяне при получаване на необходимите документи за връщане. В настоящия случай от данните по делото е безспорно установено, че чужденецът има наложена със заповед 5364з-1473/08.07.2022 г. на директора на Дирекция Миграция МВР ПАМ Връщане до страна на произход - Сомалия , като с последваща заповед 5364з-1474/08.07.2022 г. на същия административен орган А. Ахмад е настанен принудително в [заличен текст] при Дирекция Миграция МВР за срок до шест месеца, считано от датата на фактическото настаняване, а със заповед 5364з-26/04.01.2023 г., на основание чл. 44, ал. 6, ал. 8 и ал. 10 ЗЧРБ принудителното настаняване в [заличен текст] е продължено с още шест месеца, считано от 08.01.2023 г. до отпадане на пречките по изпълнение на наложената ПАМ, но не по-късно от 08.07.2023 г. Оспорената в настоящото производство заповед 5364з-2587/07.07.2023 г. на директора на Дирекция Миграция МВР е издадена във връзка с мотивите на с предложение peг. 5364р-16275 от 07.07.2023 г. на началника на отдел Противодействие на незаконната миграция в дирекция Миграция - МВР до директора на Дирекция Миграция МВР, от което е видно, че е налице втората алтернативна предпоставка на л. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ, а именно, че липсва на съдействие от страна на чуждия гражданин за връщане в страната му по произход Сомалия. Според изложеното в цитираното предложение, освен че с чужденеца са провеждани многократни беседи през 2022 г., с цел убеждаването му да съдейства за изпълнението на наложената ПАМ, на 26.06.2023 г. с него е проведена нова беседа, в хода на която е заявил, че не желае да се върне доброволно в страната си по произход Федерална Република Сомалия, отказал е да попълни декларация за доброволно връщане, както и предоставен формуляр от Посолството на Сомалия в Анкара, Република Турция. Фактическите констатации, направени от органа обосновават верен извод, че към момента на издаване на заповедта е била налице реална опасност чужденецът да се укрие /по смисъла на § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ/ и по този начин да бъде осуетено изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Поради това по делото е точно констатирано, че тази опасност е налице предвид обстоятелството, че А. Ахмад не притежава валидни документи за самоличност, не е влязъл в страната по законовия ред, няма заявен адрес на пребиваване, на който да бъде намерен и отказва да съдейства за издаването на валидни документи за самоличност, с които може да бъде изведен от страната. По делото не е спорно обстоятелството, че по отношение на чужденеца е налице влязло в сила решение, с което е отхвърлена молбата му за предоставяне на международна закрила по чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, както и че лицето е изразило ясното си желание да достигне до Германия, които обстоятелства разгледани в съвкупност съставляват фактите, визирани в хипотезата на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, формиращи основателно съмнение за опасност от укриване. Нормата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 16 декември 2008 година относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни /Директива 2008/115, Директивата/ изисква, освен посочената специална цел и да е установено, че не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки. В конкретната хипотеза обобщената преценка на всички относими факти обосновава правилното заключение, че други по-леки принудителни мерки не могат да бъдат приложени по отношение на касатора, тъй като същият не разполага с финансови средства, за да внесе парична гаранция като обезпечителна мярка, няма регистриран адрес, на който да пребивава и за него не е представена декларация от български гражданин, който би могъл да му осигури подслон и издръжка. От тези правнорелевантни факти следва категоричния извод, че по-лека принудителна мярка би била не само неефективна, а и трудно осъществима, като прилагането ѝ би означавало да се постави под условие възможността за изпълнение на принудителното извеждане. Следователно, с оглед конкретните обстоятелства по делото, в случая е изпълнено и изискването на чл. 15, § 1 от Директивата - да не може да се приложи ефективно друга достатъчна, но по-лека ПАМ. Неоснователно се явява възражението на касатора, че практически е бил лишен от възможността спрямо него да бъде приложена мярка по реда на чл. 44, ал. 5, т. 1 ЗЧРБ, предвид превеждането му в [заличен текст] от ПЗТ. При привеждането си в [заличен текст] чужденецът подписва декларация, че е информиран за алтернативите на задържането, поради което не е лишен от възможността да посочи факти, позволяващи прилагане на по-лека мярка. Освен това по делото липсват данни лицето да разполага с място за живеене на територията на страната, средства за издръжка и каквато и да е било подкрепа от близки и/или роднини. Не могат да бъдат споделени и доводите на касатора, че преценката на административния орган е обхванала наличието на предпоставките за първоначално настаняване, но не и на тези за неговото продължаване. Както беше посочено по-горе, директорът на Дирекция Миграция МВР е съобразил изискването на чл. 44, ал. 8, изр. трето ЗЧРБ, предвид отказа от съдействие на чужденеца пред компетентните органи, установен включително от обясненията му при проведената на 26.06.2023 г. нова беседа, резултатите от която са отразени в докладна записка с рег. 5364р-17439/15.08.2022 г. Противно на твърдяното от касационния жалбоподател, решаващият съд е съобразил всички предприети от административния орган действия за изпълнение на наложената ПАМ. С А. Ахмад са проведени множество беседи, при които той категорично е отказал да се завърне в страната си по произход. Освен това от представените по делото две писма - до директора на Дирекция Консулски отношения при Министерството на външните работи и до директора на Дирекция Международно оперативно сътрудничество е видно, че е потърсено съдействие за установяване на чужденеца от Федерална Република Сомалия и изготвяне на официален документ за пътуване с цел връщането му в тази страна, както и категоричното установяване на националната му принадлежност при съвпадение на пръстовите му отпечатъци в базите данни на държавите членки на ИНТЕРПОЛ. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че са налице елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 8 във връзка с ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 6 от Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от продължаване срока на принудителното настаняване на чуждия гражданин в [заличен текст] са упражнени законосъобразно и са ангажирани достатъчно доказателства за предприетите от административния орган действия по извеждане на чужденеца от страната. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът не е обсъдил доводите му за допуснати процесуални нарушения в хода на административното производство. Изложени са подробни мотиви досежно характера на установеното несъответствие в имената на чуждия гражданин в част от представените по преписката документи, както и липсата на нарушение във връзка с извършения от друго настанено в [заличен текст] превод от сомалийски език. Тези мотиви изцяло се споделят от настоящата касационна инстанция, включително защото по делото не се констатират противоречия с дадените предходни обяснения от чужденеца, независимо че последните са преведени от сомалийския гражданин У. Хасан. По изложените съображения съдът счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 3 АПК, касационният жалбоподател следва да заплати на ответника разноски в касационното производство, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определен съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24, изр. първо от Наредбата за заплащане на правната помощ. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд, четвърто отделение