Решение № 15494 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2019 г.

Решение № 15494 от 14.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5577/2019 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано по касационна жалба на директора на Областна дирекция на ДФ "Земеделие" Плевен, чрез процесуален представител, против Решение № 40 от 12.03.2019 г. на Административен съд Ловеч по адм. д. № 387 по описа за 2018 г., с което по жалба на В. Минчев от [населено място] е отменен акт за установяване на публично държавно вземане № 11/06/1/0.0.2674/2/01/04/01 от 17.09.2018 г. на директора на ОД на Държавен фонд "Земеделие. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК. Изводът за съществено нарушение на процесуалните правила при издаването на акта е и необоснован, тъй като не е налице смесване на производствата по ЗУСЕСИФ и ЗПЗП. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на ново, с което да бъде отхвърлена жалбата против АУПДВ, както и присъждане на деловодни разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба – В. Минчев, чрез адв. Монов, оспорва жалбата. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК и съобрази становищата на страните, намира жалбата процесуално допустима, а по съществото й съобрази следното: Пред АС не е било спорно, че ответникът по касационната жалба е бенефициер по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ и че е получил първо плащане по него в размер на установената с АУПДВ главница. Поради неподаване в срок на заявката за второ плащане на основание чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6.1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. с процесния АУПДВ е установено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в посочения размер заедно с лихви, считано от 01.05.2018 г. За да отмени оспорения акт, първоинстанционният съд е приел, че при издаването му е допуснато смесване на различни процедури - производство по едностранно прекратяване на сключения договор без предизвестие, производство по издаване на решение за финансова корекция по чл. 73 от ЗУСЕСИФ за частта от финансирането по ЕСИФ за второто плащане, и производството по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане за частта от финансирането, получена - по първото плащане. Направен е извода, че обжалваният АУПДВ е издаден от материално компетентен орган, но при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и изискванията за форма и съдържание, поради което е незаконосъобразен и следва да бъде отменен. Решението е неправилно. Процесният АУПДВ е издаден от компетентен орган, какъвто се явява директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Плевен, упълномощен със заповед № 05-РД/286 от 01.02.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФ "Земеделие" да издава АУПДВ по отношение на ползватели на финансова помощ по мярка 112 "Създаване на стопанства на млади фермери" от ПРСР за периода 2007–2013 г. Същата заповед, делегираща правомощия, е приложена на лист 15 от административната преписка по делото. Правилно процесния АУПДВ е издаден по реда на ДОПК по следните съображения: Съгласно § 4, ал. 3 от ДР на ЗУСЕСИФ, предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 /Програмата за развитие на селските райони/ се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в ЗПЗП или в акт по неговото прилагане. Съгласно § 12, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗПЗП /ДВ бр. 2/2018 г./, започналите производства по издадените до датата на влизането в сила на този закон наредби по прилагането на мерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 – 2013 г. и на мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г. се довършват по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Няма спор, че производството по сключване на процесния договор за финансово подпомагане е започнало на 24.07.2015 г., когато е подадено заявление за подпомагане с идентификационен № 25/06/1/0.0.2149 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 – 2020 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на животни – млечни крави и овце. За това производство относно мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг /който е пет години и шест месеца, съгласно чл. 13, ал. 2 от договора за безвъзмездна финансова помощ от 11.2.2016 г. / т. е за него е неприложим редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. Тази уредба е предвиденото "друго" по смисъла на § 4, ал. 3 (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) от ПЗР на ЗУСЕСИФ, съгласно която: (Изм. – ДВ, бр. 2 от 2018 г.) Предоставянето на безвъзмездна финансова помощ, както и плащанията, верифицирането или сертифицирането на разходите по програмата по ал. 1 се извършват при условията и по реда на този закон, доколкото друго не е предвидено в Регламент (ЕС) № 1305/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно подпомагане на развитието на селските райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и за отмяна на Регламент (ЕО) № 1698/2005 на Съвета (ОВ, L 347/487 от 20 декември 2013 г.) и Регламент (ЕС) № 1306/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането, управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и за отмяна на регламенти (ЕИО) № 352/78, (ЕО) № 165/94, (ЕО) № 2799/98, (ЕО) № 814/2000, (ЕО) № 1290/2005 и (ЕО) № 485/2008 на Съвета (ОВ, L 347/549 от 20 декември 2013 г.), в Закона за подпомагане на земеделските производители или в акт по неговото прилагане. В същия смисъл е и нормативната уредба в чл. 30, ал. 2 и ал. 3 от Наредба № 4 от 30 май 2018 г. за условията и реда за изплащане, намаляване или отказ за изплащане, или за оттегляне на изплатената финансова помощ за мерките и подмерките по чл. 9б, т. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители, приета на основание чл. 9а, т. 3 ЗПЗП. Тя гласи: "За установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване сума поради неспазване на критерий за допустимост, ангажимент или друго задължение на бенефициента, извън случаите по ал. 2, изпълнителният директор на ДФЗ – РА, или лице, на което е делегирано правомощие по чл. 20а, ал. 4 от ЗПЗП, издава акт по чл. 166, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. " Алинея 2 предвижда компетентните органи в случай на издаване на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от ЗУСЕСИФ за установяване дължимостта на подлежаща на възстановяване сума поради нарушение, което представлява основание за налагане на финансова корекция, посочено в чл. 70 от ЗУСЕСИФ. Съгласно чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, финансова подкрепа със средства от ЕСИФ може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция "за друга нередност, съставляваща нарушение на приложимото право на Европейския съюз и/или българското законодателство, извършено чрез действие или бездействие от страна на бенефициента, което има или би имало за последица нанасянето на вреда на средства от ЕСИФ." Фактическото основание за издаването на процесния АУПДВ по чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 - неподаване в срок на заявка за второ плащане, посочено в договора за предоставяне на финансова помощ, не съвпада с фактите от хипотезата на разпоредбата от ЗУСЕСИФ. С оглед на гореизложеното в случая не следва да се провежда процедура по ЗУСЕСИФ и съответно да се издава решение за финансова корекция по реда на този закон. Неоснователен е изводът на първоинстанционния съд, че е било необходимо издаването на изричен административен акт въз основа на който в последствие да бъде издаден АУПВД. Директорът на ОД на ДФ "Земеделие" правилно е процедирал и е установил размера на публичното държавно вземане по общия ред за установяване на такъв вид вземания по реда на ДОПК чл. 166 и сл. От представеното по делото писмо с изх. № 01-153-6500/119 от 12.06.2018 г. на директора на ОД на ДФ "Земеделие" – Плевен, се установява, че В. Минчев е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК за откриване производство по издаване на АУПДВ. В писмото са посочени констатациите на органа, че бенефициера не е подал в срок заявка за второ плащане. С писмото, Минчев е уведомен за приложимата нормативна уредба, както и правните последици от нарушаване на задължението, като едновременно с това й е предоставена възможност да вземе участие в това производство чрез подаване на възражение. Писмото е било получено лично от бенефициера на 12.07.2018 г. Основателно е възражението на касатора относно извършеното с процесния АУПДВ прекратяване на договора. Като основание за изискване на полученото от жалбоподателя първо плащане, органът е посочил нормата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата, съгласно която прекратяването на договора не е определено като предпоставка за упражняване правомощието на органа, да изиска направеното вече първо плащане т. е. изискването на първото плащане не е последица от прекратяването на договора. Прекратяването на договора произтича от виновното неизпълнение на задължението за подаване на заявка за второ плащане, като фактическото основание за издаване на АУПДВ и прекратяването на договора е едно и също, поради което не е налице съществено нарушение на административно – производствените правила. Съгласно правната теория и трайната съдебна практика, съществено е това нарушение на административнопроизводствените правила, което е повлияло или е могло да повлияе върху съдържанието на акта, т. е. такова нарушение, недопускането на което е можело да доведе до друго разрешение на поставения пред административния орган въпрос. В случая тези признаци не са налице. Неправилно е и решението, с което е отменен процесния АУПДВ в частта му, с която е отказано пълното изплащане на финансовата помощ по сключения с В. Минчев от [населено място] [област] [адрес], с [ЕГН] ДОГОВОР № 11/06/1/0.0.2674 от 11.02.2016 г. и АНЕКС от 01.02.2017 г. Неоснователно е посочено от първоинстанционния съд, че по делото не са представени никакви доказателства да е подавано изобщо второ заявление за плащане, т. е. да е искано плащане от ползвателя, което да не отговаря на условията на Договора и приложимата Наредба т. е. като се е произнесъл по искане, с което не е бил сезиран, административния орган е постановил един недопустим административен акт. В случая фактическия състав на разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредбата не изисква подаване на втора заявка, за да бъде постановен отказ. Съгласно цитираната разпоредба самия факт на неподаване на заявка за второ плащане има за своя последица отказа на неговото право да го получи. Предвид всичко гореизложено, оспореният административен акт е издаден при спазване на процесуалните правила. Като е приел обратното, направил е извод за издаване на АУПДВ при съществено нарушение на процесуалните правила, без да се произнесе по материалната му законосъобразност и само на това основание е отменил оспорения акт, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и делото бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на административния съд, който да се произнесе по материалната законосъобразност на акта. Претенциите за разноски следва да се разгледат при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение